Рудник "Ораново" - да го бъде или не? Този вечен Шекспиров въпрос виси със страшна сила над мината в Симитли. Смъртта "живее" в "Ораново" - доказаха го първо два инцидента през 2007 г., при които загинаха четирима. Кошмарното дежа вю бе на 16 юли т.г., когато срутване погуби Асен Стойнев, Христо Младенов, Николай Михайлов и Иван Лазаров. Телата на първите двама бяха открити часове след трагедията, а тези на колегите им - чак на 2 август. Ден преди това пък инфаркт уби на 200 м под земята 49-годишния шлосер Асен Грънчаров. След толкова смърт държавата тропна по масата. "Концесионерът на рудник "Ораново" няма право да уволни работниците. Аз спирам временно концесията, а работниците имат право да получават възнаграждения. Вече има досъдебно производство от страна на прокуратурата за всички трагични случаи и начина на придобиване на концесията през 2005 г.", заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
Да се върнат на работа или да не се върнат? Това е дилемата в 2-хилядния Крупник, който в петък погреба Ники и Иван. 50 души от селото си вадят хляба в "Ораново". В неделя, последния ден на траур, в Крупник цари гробовна тишина. В църквата, за службата, е пълно с народ. Отец Величко Христов не пропуска да изброи имената на петимата починали миньори от "Ораново". "До 40-ия ден ще ги споменавам за упокой на душите им. Такава мъка не помним!", казва през сълзи свещеникът. "Да има хляб, но да няма смърт. Нека го затворят, докато не се направи, каквото трябва, за да се гарантира живота на миньорите", иска Илия Гайдов от Крупник.
Тихо е и в рудник "Ораново". На бариерата е само пазачът. Няма ги многото полицаи, няма ги линейката и автомобила на противопожарната служба. През уикенда на работа са само по трима газомерачи на смяна, които следят нивата на метана и другите газове. Внимават и за пожари, тъй като въглищата могат да се самозапалят, източват се рудничните води, за да няма наводнение в изработките, обяснява главният инженер Бонислав Попов. Миньорите от трите смени няма да останат без работа. Ще закрепват отново участъците, ще проверяват и ремонтират машините. Но
няма да има добив на въглища
уверява Попов. Не се знае колко точно от 262-те миньори по щатно разписание (б.а.- толкова бяха преди трагедията на 16 юли) ще се върнат днес (понеделник) на работа. Очаква се доста хора да откажат да влязат под земята. "В момента имаме 45 колеги, които са в болнични, трима пък напуснаха окончателно. Не мога да им се сърдя, това е тяхно право", обяснява управителят на "Ораново" Валери Манов.
Петър* е от Симитли. "Никога повече няма да се върна, не мога, толкова много смърт пося този рудник", казва миньорът. За него е важно да намери препитание за семейството си, за двете си деца. Фамилията му има няколко декара нива. "Малък град сме, няма кой знае какъв избор на работа. Ще стана земеделец, ще ми помагат родителите. Не че е лесно и на полето, но дотам се докарахме. Не съм учил за началник, а за работник", реди Петър. Занко и Руска Димови пък бяха сред първите, които притичаха до бариерата след драмата на 16 юли. Плачеха, вайкаха се, страхуваха се, че синът им Иван е сред пострадалите. Но извадиха късмет. Двамата се зарекоха, че повече няма да позволят кракът на сина им да стъпи в рудника. "За 400-500 лв. заплата мъкне наведнъж по 80 кг материал. По-добре
детето ни да е по-гладно, но да е живо
палят се съпрузите. Иван Владимиров пък има зет в мината. "Аз също съм работил много години, бил съм спасител, на 16 юли исках да вляза заедно с други бивши колеги, да помогнем, но не ни дадоха. Някога беше едно под земята, сега казват, че е друго, че не вземат всички предпазни мерки за безопасност", споделя бившият миньор. Въглекопачът Васил пък смята, че никой не е можел да предотврати трагедията на 16 юли. "Притеснен съм, но трябва да се работи, да има хляб. Каквото е писано на глава, на камък не ходи. Пък и гладът е по-силен от страха", философски заключава миньорът.
* Името на мъжа е сменено по негова молба
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
