Вторник,

15 мита за банкнотите, които рухнаха

От: Стандарт -
2358
15 мита за банкнотите, които рухнаха
A
A
A

  • Събират ли се 1 милион в куфарче?
  • Изразът "да ти излезе през носа" тръгва от Ирландия, кешът идва от Китай  

1. Швеция е люлката на банкнотите в Европа

Това е наполовина вярно. Швeция се приема както за poдинaтa нa ĸнижнитe пapи в Eвpoпa, защото нa 16 юли 1661 г. швeдcĸaтa Стокхолкс Банк пуска първите банкноти и това е век преди масовата им yпoтpeбaтa нa Cтapия ĸoнтинeнт. Книжните пари тръгват, защото е имало изобилие от мед, монетите имали ниска стойност, а това водело до извънредно голям и непрактичен техен размер (няколко килограма).

Истината обаче е , че Европа за първи път използва книжни пари в Испания през 1483 г. като временно разплащателно средство, поради недостиг на монети. Това се случило в испанския град Алхама по време на обсадата на града от маврите. За да може да се плати на испанските войници, били раздадени банкноти в името на краля, като гражданите били задължени да ги приемат срещу осребряване след края на обсадата.

2. Марко Поло донася първите книжни пари на Китай

Това не е вярно. Първите книжни пари в Китай заменят "квадратните" перфорирани монети в столицата Сечуан през 10-и век. Фабриките, които ги печатат били под специален надзор и се намирали в четирите края на Китай. На купюрите били изобразени рисунки и символи в чест на императора, както и пейзажи от най-красивите места. Парите се наричали "цзяо цзи" и през 1265 година станали повсеместни като били обезпечени със златен и сребърен резерв, а номиналът им бил 1 и 100. След като династията Сун пада от власт през 1279 г., книжните пари изчезват. Появяват се отново при династията Юан, която пуска други купюри - "чао". Именно тези пари внася в Европа пътешественикът Марко Поло, удивен от тяхната дължина – над 33 сантиметра.. На тях пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени”.  После книжните пари се оказват необезпечени в злато и сребро, започва инфлация в Китай и до края на 19 век страната се отказва от книжните пари.

3. Джон Лоу е бащата на хартиените пари

Твърди се, че благодарение на шотландеца Джон Лоу хартиените пари са влезли в масово обръщение. Това става през 18-ти век, когато е назначен за управител на френската Банк Роаял. Той не само карал клиентите му от цяла Европа да заменят скъпоценности и ценните си метали за хартийките, а успял да ги убеди да си купят акции от Компанията за развитие на Мисисипи от 1717 до 1720 г. Това е и първата в историята финансова пирамида. За да се осъществи крупната измама, били издадени купища книжни пари без никакво покритие освен легендата за несметните богатства на Луизиана. Накрая банката не можела да обезпечи реалната стойност на тези банкноти и те се оказали празни хартийки. Всъщност, за „родител" на книжните пари е признат Бенджамин Франклин, един от основателите на модерната американска държава, който преживявал не от политиката, а припечелвайки от печатарската си работилница. В нея печатал не само пари, но и книги, посветени на ползата от банкнотите. Той лансирал идеята, че банкнотите са необходими не само в банковото дело, а във всички области на живота.

4. Шепърд измислил банкомата под душа

Твърди се, че първата идея за устройството е  дошла на шотландеца - изобретател Джон Шепърд-Барън, когато обикалял Лондон една неделя през 1966 година и не успял да намери отворена банка. Докато си взимал душ, обмислил как да промени тази несправедливост, а само година по-късно британската "Barclays" монтира първия банкомат. Поради ограничените функции той просъществувал за кратко. Истината обаче е, че първата машина е разработена в САЩ през 1939 г. от американския изобретател от арменски произход Лутър Джордж Симджян , който я нарекъл банкограф. Разработвал я дълги години и едва през 1960 г. я патентовал. На следващата година от нюйоркската Citibank инсталирали банкографа на един клон, но след месеци и тази банка го махнала заради слаб интерес. Нещата потръгнали чак когато друг шотландец - Джим Гудфелоу, разработил ПИН-кода, чрез който да бъде защитена банковата сметка на притежателя. Малко по-късно в САЩ се появяват първите пластмасови карти. Последното изследване наскоро потвърди, че най-много пари по целия свят се теглят в петък.

5. Бактериите се задържат на банкнотите до 48 часа

Това твърдение доби голяма популярност по време на пандемията, но не е точно така. Парите са едни от най-мръсните неща на света, според изследване от началото на века, по тях има повече мръсотии отколкото по тоалетните чинии. Отделно, в много страни все още ги ползват за смъркане на кокаин. Четчиците и ролките, които са на изхода на банкомата пък разпространяват праха върху всички банкноти. Едно от изследванията показа че на 94% от банкнотите са намерени патогени, но малко след това банките пуснаха свое изследване, което показа, че процентите са малко над 60.  Смята се, че вируси и бактерии могат да живеят на повърхността на повечето банкноти около 48 часа, но грипният вирус може да пребивава до 17 дни.

6. Филипините имат най-голямата банкнота

Да, най-голямата по размер банкнота в света е от 100 000 песо – повече от А4, създадена от правителството на Филипините  през 1998 г. На нея е изобразено празненството по случай 100-годишнината от независимостта от Испания. Тази банкнота днес се разменя от колекционери за 200 000 песо, или около 3800 долара.  Рекорд по най-големия номинал обаче продължава да държи Зимбабве. За да се справи с хиперинфлацията, която достига нечуваното ниво от 231 млн. процента и вдигнала цената на един хляб до 300 билиона зимбабвийски долара, тогавашното правителство на Зимбабве издава банкнота от 100 трилиона долара (един трилион се изписва с 14 нули). Този експеримент обаче трае само седмица. След като се оказва, че хората не могат да се справят с нулите, управляващите изтеглят банкнотата от обръщение и разрешават на хората да използват чужда валута. В Лондон пък най-голямата банкнота, тиражирана някога от "The Bank of England", е от 1 000 000 паунда. Издадена е през 1948 г. като временна мярка за следвоенно възстановяване, но печатането й било спряно месеци по-късно. Само няколко остават в обращение и наскоро една от тях беше продадена на търг за 120 000 долара.

7. 1 милион долара се побират в куфарче

Филмите за Джеймс Бонд са оставили трайното усещане в хората, че 1 милион долара могат да се поберат в едно средно голямо ръчно куфарче, което с лекота може да го носи дори жена. Реалността обаче е различна от художествената измислица. Подробните изследвания показват, че 1 милион долара, събрани в 100-доларови банкноти тежат не по-малко от …. 10 килограма. Колкото по-малки са купюрите, толкова по-голям става проблема. Ако наредим 1 милион долара от еднодоларови банкноти една върху друга – ще получим купчина, висока точно 110 метра, която тежи… 1 тон.  Откакто изтеглиха от обръщение 500-евровите парите, куфарчето лесно не може да побере и милионите в европейска валута. Хората, които разполагат със седемцифрови суми в долари и евро обаче постоянно се множи. Според проучване на списание Forbes, в света живеят вече над 9 милиона милионери и около 900 милиардери. На другият край са близо 5 млрд. души, които живеят с по-малко от 2 долара дневно. Ужасната статистика показва и че 1 200 000 000 от тях разполагат с по-малко от 1 долар.

8. Банкнотите се правят от хартия

Някои банкноти се правят тежка хартия, но повечето - от памук, лен и други текстилни тъкани. Преди век във Вашингтон имало недостиг на банкноти, затова за кратко те били "произвеждани" от дървесина. Банкноти се произвеждат и от пластмаса - те имат много защитни елементи, които не се срещат в хартиените пари. Съвременните полимерни банкноти са разработени в Австралия и са емитирани през 1988-а. Разбира се, банкнотите все някога се износват. Колкото по-ниска е стойността им, толкова по-бързо се изхабяват и животът им е по-кратък. $1 има продължителност на живот 21 месеца, докато банкнотата с лика на Бенджамин Франклин има продължителност на живот повече от 7 години. Скъсаните банкноти се лепят с тиксо, въпреки че трябва да се връщат в банката. Преди 200 години обаче нямали тиксо и ги зашивали с игла и конец. Доказано е, че една банкнота може да претърпи средно до 8000 сгъвания.

9. В Тибет няма банкомати

Не е вярно. Най-високата точка в света, на която е инсталиран банкомат, е на 4500 метра над морското равнище и то в Тибет. А най-ниската точка в света с банкомат с намира в Израел и то на Мъртво море – 421 метра под морското равнище. В целия свят са инсталирани около 2,2 млн. банкомата, като най-северния е Норвегия, най-южния - Нова Зеландия. На Антарктика от 1997 г. има инсталирани два банкомата, които се обслужват веднъж на две години. Банкомати се инсталират и в някои от големите круизни кораби, както и на кораби на флотата на САЩ.

10. Най-скъпите валути са доларът и еврото

Това изобщо не е вярно, това са най-търгуваните и влиятелни валути. Кувейт обаче е държавата с най-високата национална валута в света. Затова и кувейтския динар е най-скъпата валута в света. В страната, в която са 10 процента от световните петролни запаси,  живеят около 3.1 милиона души, от които всеки седемнадесети се счита за милионер. Кувейтски динар се появява на пазара в средата на 1961 г., а дотогава националната валута бе индийската рупия. На второ място в класацията е бахрейнския динар, а на трето място - оманският риал, който се появи чак през 1979 година, но банкнотите му се считат за най-защитените и едни от най-атрактивните. В класацията следват йорданския динар, британския паунд, гибралтарската лира и евро след това са еврото, швейцарския франк и доларът.

11. 1 милиард в банкноти стига за един живот

Ако става въпрос за най-разточителните българи, сигурно е вярно. Но ако някой притежава 1 млрд. в банкноти по 1 лев и харчи по една от тях всяка секунда, ще му трябват 317 години, за да ги изхарчи всичките. Друга статистика показва, че ако Бил Гейтс започне да харчи по 1 млн. долара на ден, ще му отнеме 218 години да се превърне в бедняк. Въпреки че последните думи на Боб Марли са били: „Банкнотите не могат да купят живот“, много от хората продължават да не са съгласни, че харчиш пари за другите те прави по-щастлив, отколкото ако харчиш за себе си. Във всеки случай, животът на тези, които ги притежават, безспорно е доста по-лесен. Проучване показва, че милионерите изпитват по-голямо удоволствие при секс, а жените изпитват по-голямо удоволствие, когато партньорът им е богат. А най-честата причина за развод е именно шумът на парите и по-точно спора за тях.

12. Думата „кеш“ е американска

Малцина знаят, че думата „кеш“ идва от китайски. Една кесия със сто монети на китайски се наричала „кеш“. В днешно време много от западните страни въобще се отказват от парите в брой, а с цифровите валути банкнотите са заплашени от изчезване. Но дотогава наркобосът Палбо Ескобар ще остане като рекордьорът на кеша за всички времена. Твърди се, че има толкова много пари в дома си, че всяка година банкноти на стойност 1 млрд. долара се наяждат от плъхове. Нещо повече – легендите разказват как докато се укривал от властите в планината, запалил 2 милиона долара, за да се сгрее със семейството си. Не е добре известен произходът и на още един израз- „да ти излезе през носа“. Повечето го свързват с метафората за натрития нос. Изразът обаче  идва от Ирландия. Някога там режели носовете на хората, които не си плащали сметките и данъците. Думата „капитал“ пък не е свързана с Карл Маркс, както смятат мнозина. Най-старата форма на платежни средства едно време са били говедата. Всяка глава добитък се е наричала „caput“ – на латински това е думата за „глава“. Оттам произхожда и capital.

13. Всевиждащото око на банкнотите идва от масоните

Триъгълник, в който е вградено око, е символът, който се вижда и в банкнотата от 1 долар, и в тази от 5 лева и в 500те украински гривни. Значението му обаче не може да се тълкува само като масонски символ, както твърдят теории на конспирацията. Този символ носи различно значение във всяка религия. "Всевиждащото око на Света Троица" е вписано в триъгълник или в пирамида и се появява в много икони. "Окото на Хор", което се изобразява по същия начин, идва от древната египетска цивилизация. Наричано е още окото на Уаджет и първоначално е било соколово око, което древните египтяни го свързвали с прераждане, здраве и успех. Именно от тях го заимстват масоните за ритуалите си. Същият знак присъства и в индуизма, означава шестата чакра - "Агжна чакра". Синьото око е един от най-популярните предпазни амулети в исляма.

14. Двадесетолевката е най-фалшифицираната

Така беше вярно десетилетия наред. Но откакто инфлацията се ускори, българите са принудени да държат в портмонето все по-едри банкноти, затова и най-фалшифицираната книжна пара вече е тази от 50 лева. На второ място е петдесетолевката, а банкнотата от 20 лева е едва на трето място. Фалшификацията на банкнотите започва още след първата им емисия. Тя е през 1885 г, когато се появяват купюри от 20 и 50 лева, отпечатани в Русия. Заради недоверието на българите в книжните пари те са били в обращение едва до 1907 г., а след изтеглянето им са унищожени. Въпреки това до днес са запазени около 20-25 броя от двадесетолевките и около 15 броя от петдесетолевките, но не са излизали на търг. Да кажем нещо интересно и за нашата държава - първата българска банкнота е с номинал 20 лева и е с номер 000001. Върху нея е имало воден знак на БНБ, а държавният герб е бил изобразен в левия ъгъл на банкнотата.

15. Сгрешените банкноти са най-търсени от колекционери

Не е точно така. Вярно е, че всяка нация си има любима емисия банкноти и нейната стойност се покачва с годините. 50-те марки от 1980 година са най-тачените от германските колекционери, 50 000 лева, емисия от 1997 година, са предпочитани от родните колекционери. А сгрешената нова  бaнĸнoтa нa Aвcтpaлия oт 50 дoлapa, където вместо "rеѕроnѕіbіlіtу" (oтгoвopнocт) е написано "rеѕроnѕіbіltу", върви като топъл хляб в страната. Но като общо правило, най- търсени са банкнотите с малките серийни номера. Типичен пример е новата 10-паундова банкнота, на едната страна на която е кралицата, а на другата - писателката Джейн Остин и нейната героиня Елизабет Бенет, под която е цитат от романа “Гордост и предразсъдъци”: “I declare after all there is no enjoyment like reading!” (“Заявявам, че нищо не може да се сравни с удоволствието от четенето”). Колекционер плати луди пари за един от първите номера от серията, защото по традиция те се дават първоначално само на кралицата.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички