Могилино. 11-годишно дете от Могилино направи първите си стъпки. Хлапето опроверга всички черни прогнози, че това няма да се случи никога и дори и ще се влоши поради пропуснатите шансове за операция в по-ранното детство, когато живяло в дома. След филм на журналистката от Би Би Си Кейт Блюет стана ясно, че изоставени хлапета са били отглеждани при кошмарни условия, били са малтретирани и недохранвани.
"Както си играеше на дюшека, 11-годишното дете от Могилино седна. След това се изправи с почти напълно изпънати крака, държейки се за мен, и ме прегърна", развълнувано разказва старшата медицинска сестра от Розовата къща. Така е известен сред русенци един от двата центъра за настаняване от семеен тип, които приютиха 14 момчета и момичета от печално известния дом за деца и младежи с умствена изостаналост "Света Петка". Домът в русенското село Могилино беше официално закрит през есента на 2009 година, а децата настанени в домове от семеен тип в няколко български града.
Розовата къща се намира в един от големите квартали на Русе и в нея живеят осем деца на възраст от 10 до 20 години. Първите стъпки на 11-годишното момиче не са единствената радост за екипа на центъра. Неин връстник от месеци успява да стои изправен с шини в инвалидната си количка. Дребничкото 10-годишно момче е едно от най-общителните в дома. Когато идва тук преди три години, детето имало вид на 3-годишно. Не даваше да доближим ръцете му, спомнят си в дома. Сега три от момчетата и момичетата посещават училище с ресурсен учител, а при други три идват преподаватели от помощното школо в града. При преместването си в Розовата къща от Могилино повечето от децата приличаха на парцалени кукли. Само лежаха и бяха без добър мускулен тонус, разказва още психологът Надежда Петрова, която е и ръководител на центъра.
Нито едно от тях не дъвчело, а две години трябвали на детегледачките, за да ги приучат да се хранят с лъжичка и да поемат твърда храна. Отново трябвало да свикват и с вкуса на водата, която в Могилино поемали единствено подсладена, обяснява старшата сестра Венета Атанасова. Въпреки сериозните си диагнози децата са видимо по-спокойни и общителни. През последната година нито едно от тях не е боледувало сериозно, казват детегледачките. Много е трудно да се сформира екип, но е възможно, твърди Надежда Петрова.
По думите й успехът при работата с децата се постига й с добре сработен екип. Както в едно семейство, ако има проблеми, децата са неспокойни, така и тук, казва тя. Най-новото попълнение е 22-годишната Елина Тодорова, която е кинезитерапевт. С децата идват да се занимават и студенти доброволци от Русенския университет и от чужбина. Но центърът се нуждае от логопед и от тифлопедагог (б.а. - учител за деца с нарушено зрение), защото едно от момичетата е сляпо, а други са с частично нарушено виждане.
Най-сериозно е състоянието на 20-годишно момиче, което през повечето време лежи в ембрионална поза. Тя е изведена от Могилино, когато е почти пълнолетна. Дългите години на изолация при повечето деца с уреждания задълбочават диагнозите, твърдят специалистите. Най-големият обитател на Розовата къща през май ще навърши 21 години. Той е гордостта на дома, самостоятелен е и често помага в домакинството.
Други пет момчета и едно момиче от Могилино живеят във втория център за настаняване от семеен тип в Русе. "Децата през последните две години физически са израснали, станали са по-спокойни и общителни и мисля, че това за пореден път доказва, че най-полезна за тях е добрата грижа и внимание", казва управителят на центъра Дима Спасова. Там посещението на непознати първи отчита 21-годишно момче. То било едно от децата с най-силна автоагресия в Могилино. Всички се страхували от него в самото начало, признават детегледачките. Част от тях са били в екипа, започнал да работи с децата преди преместването им от стария дом. Момчето няколко пъти чупило леглото си, удряло главата си в стената. Но пристъпите спрели след много внимание в новата му къща. Деца изобщо не бяха извеждани навън, обяснява Дима Спасова. Освен че сега живеят в по-добри условия и се полага по-добра грижа, те могат да общуват с други деца и да прекарват част от времето навън.
Сред децата е и 12-годишно момиче, на което преди три години всички специалисти давали няколко месеца живот. Кожата й била прозрачна, хранела се само от биберон и лежала. Момичето има дефицити, които трудно се наваксат, обясняват в дома. Детето тежи едва 10-ина килограма, но за две години е пораснало с десетина сантиметра. Вече сяда и успява да се предвижва с проходилка въпреки генетичното си увреждане.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
