Живеем като в “Макбет”: Никой никого не слуша

Липсва разговор между управляващите и огромната част от българското общество

Живеем като в “Макбет”: Никой никого не слуша | StandartNews.com
  • Липсва разговор между управляващите и огромната част от българското общество, казва чл.-кор. Иван Гранитски в интервю за вестник "СТАНДАРТ"
  • За 18-а поредна година правим Националните културни празници "Албена"

Над 3200 заглавия и над 1,6 милиона общ тираж съдържа 24-годишната библиотека на българското родолюбиво издателство "Захарий Стоянов". Ражда се на 20 май 1996 г. И оттогава до днес малкият му екип начело с чл.-кор. Иван Гранитски нито веднъж не е изневерил на философията си да издава само българска и световна класика, творби на философската и историческата мисъл, енциклопедични справочници и речници, шедьоври на детската литература. И, разбира се, поезия. Особено българска.
Над 40 уникални поредици за излезли на пазара с клеймото на "Захарий Стоянов". От тях стратегическа е 140-томната "Българска класика". Издателство "Захарий Стоянов" е най-пътуващото. За 20 години от е организирало в страната над 3500 срещи. Създадените от него Национални културни празници "Албена" в Североизточна България вече имат 18 издания. Над 100 000 души са взели участие в срещите с интелектуалци.


- Г-н Гранитски, за 18-а поредна година провеждате Националните културни празници "Албена". Какво предвижда програмата тази година?
- Както и по-рано - представяне на нови книги. Ще запознаем публиката със "Съдбата в историята" на акад. Георги Марков и с "Долу Ньой" на Стоян Райчевски. Това е един труд по повод 100-годишнината от подписването злодейския Ньойски договор.
Особено важната книга, която ще представим е, "Крайовската спогодба между прагматизма и емоциите", отново на Стоян Райчевски. Тази година се навършват 80 години от подписването на документа и възвръщането на Южна Добруджа в пределите на Отечество България. Това ще е един от акцентите в Генерал Тошево, в Каварна, в Добрич - градовете, които са пряко свързани с този исторически момент.
Разбира се, ще представим и други книги на Стоян Райчевски като неговото изследване за Даме Груев. Ще акцентираме върху новите книги на поета Боян Ангелов - едната е стихосбирката "Реставрация на обелиска", а другата е изследване за един от основоположниците на БАН - Марин Дринов, което издадохме в специалната поредица "Дълг и чест" на издателство "Захарий Стоянов".
Ще представим новите книги на поетите Петър Андасаров и Атанас Звездинов. Ще акцентираме върху едно много ценно изследване на народопсихолога и белетрист Любомир Котев за "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов. Ще представим ново, фундаментално изследване на литературния критик и философ Панко Анчев - "Идеите в литературния процес". А също така и много интересната и любопитна книга на отец Дончо Александров, предстоятел на една от важните църкви във Варна. Нарича се "Жажда за вяра" и е насочена както към енориашите, така и към светската част на обществото. Посветена е на църковни празници, на нравствеността в съвременното общество, на връщането на вярата. Много полезна книга за младото поколение.
- Кои градове ще обиколите?
- Акцент в Добрич ще бъде книгата на прочутия Енчо Господинов - големия наш журналист, публицист и дипломат, който е добричлия. Тя се нарича "Подир сянката на петнистия кон". В Генерал Тошево и Каварна ще се фокусираме върху Крайовската спогодба. Ще посетим още Шумен, Разград, Варна, Каварна, Балчик.
Във Варна, в галериите "Тереза Зиковска" и "Ларго", ще се проведат литературни срещи и четения заедно с изложба на художника Владимир Пенев. Новата му експозиция е със заглавие "Пътеки".
- Как всички тези срещи ще се осъществят в условията на продължаваща коронакриза?
- Няма страх сред любителите на културата и изкуството. Срещите ще се провеждат и на открити пространства, и в галерии, киносалони или читалищни зали. В Разград, Шумен, Каварна ще са в библиотеките, а вечерта за Крайовската спогодба ще е в залата на общината. Ще отидем и в родното село на Дора Габе Дъбовик.
- Какво целите с тези празници?
- Философията им е отворени врати, срещи с колкото може повече хора в малки населени места, в селски читалища, където иначе рядко стъпва кракът на интелектуалец. Това е стратегията на издателство "Захарий Стоянов" - да се върви по стъпките на будителите, на нашите първопроходци. Разбира се, всички читалища и библиотеки ще получат книги като дарения от нас - някъде с помощта на общините, другаде със съдействието на благородни спомоществователи или лични дарения на издателство "Захарий Стоянов". Това е традиция, която спазваме вече 18 години.
- Неведнъж сте казвал, че сте най-пътуващият издател. Подновихте срещите на хората с българските мъдреци - академици и писатели, веднага след края на извънредното положение. В тази особена година, в която живеем - пандемия, икономическа криза, протести, какво Ви питат хората?
- Навсякъде питат няма ли да се стреснат държавниците и играчите на политическа сцена, няма ли да се осеферят и да разберат, че Отечеството е едно и няма какво да делят, че парите и властта са временни. Изкуството, културата, любовта са много по-важни. Това казват хората в страната. Ние трудно можем да дадем отговор. Даваме нашето обяснение като творци. Но сме солидарни с тревогата на сънародниците си в малките градчета, в селцата. И се опитваме заедно с вас, медиите, да вършим просветителска работа. Тук е мястото да благодаря на в. "Стандарт" за дългогодишното партньорство и духовното сътрудничество. Опитваме се да привлечем вниманието на силните на деня да се стреснат и събудят, да се върнат към заветите на нашите възрожденци, да осъзнаят, че над всичко е Отечеството, че има непоклатими ценности и че ако искаме да има България в обединена Европа, просперираща и модерна, трябва да пазим традициите си и да уважаваме обичаите си. Защото народ без усет и преклонение пред стародавните ценности няма бъдеще.
- От тази гледна точка как оценяване продължаващите вече близо 70 дни протести?
- Виждаме, че има нарушен диалог. Нещо повече - липсва абсолютно всякакъв контакт и разговор между управляващите и огромната част от българското общество. Очевидно е, че общественият организъм е тежко болен и трябва лечение. Преди 140 години нашият Апостол на свободата Левски в едно писмо до Панайот Хитов казва: "Ясно е, че мастилото вече не помага, нож трябва да играе...". Тоест, нужно ни е хирургическо действие. Не знам дали сега положението е такова, но мисля, че са необходими радикални действия за промяна на отношенията между народ и властимащи, тъй като никой никого не чува. И тук се сещам за думите на Шекспир в "Макбет", които са удивително актуални за днешното време: "И никой никого не слуша, и всеки вика, и ужасът е всекидневно чувство...". Може ли по-добре да се каже? Днес ние сме държава, в която ужасът е всекидневно чувство.
- В същото време обаче има едно Отровно трио, което употребява протеста и нагнетява напрежение. Не може да не Ви е направило впечатление, че първото от инициираните от трито т.нар. велики народни въстания бе на 2 септември, датата на която умира Захарий Стоянов. Какъв е Вашият коментар?
- Аз не съм политик, както се казваше в песента, "и никога няма да бъда". Но, като става дума за Захарий Стоянов, тази година отбелязваме 170 години от рождението на този велик българин. Много тъжно е, че годишнината бе забравена от нашето общество, от официалните културни институции. Лекичко се вдигна шум за годишнината от рождението на Вазов, но Захарий Стоянов остана забравен. Нашето издателство ще направи в БАН през октомври една голяма тържествена вечер в памет на Захарий Стоянов.
Ако беше жив Захарий Стоянов, щеше да бъде много жлъчен към това, което става у нас - и към управляващите, и към част от протестиращите. Защото не виждаме ясни цели, идеи и стратегии на протестиращите. Разбира се, отнасям се с цялото си уважение към тях. Но там се смесват разнопосочни послания, без да има стратегия за излизане от тази институционална и структурна криза на държавата. Какво говори Борисов? Велико народно събрание, рестарт на държавата. Това се говореше и преди 30 години.
- Как се отрази коронакризата на издателство "Захарий Стоянов"?
- Тежко, като на всички издателства.
- ДДС за книгите беше намален на 9% - нещо, което издателският бранш искаше от години. Какъв е ефектът, мярката помогна ли Ви?
- Ефектът е минимален. Защото отново законотворците от ГЕРБ не обясниха, че става дума за намаление на ДДС само на финалната права - от продажната цена на книгите. Целият процес преди това е отново с 20% ДДС - производство, хартия, лепила, предпечатна и печатна подготовка и т.н. Тоест големият път на издаване на една книга и големите разходи са си с 20% ДДС. Деветте процента са само върху продажната цена на книгата. Така че, ако се преизчисли, реалната придобивка е малка. Да, по-добре е от нищо, но не е това, което бе така широко рекламирано от управляващите.
- По-малко или повече чете в момента българинът?
- Повече. Има връщане към сериозната литература. Дано това е дълъг процес, а не спорадичен факт.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай