Оскарът, който е най-известната статуетка под слънцето, може да се похвали със своите 34 сантиметра и отново да припомни, че размерът няма значение. Отлят е от британий и е покрит с мед, никел, сребро и 24-каратово злато, което не е кой знае колко луксозна комбинация за супер символа в киното. Най-разпространената версия за кръщаването на отличието е тази, в която малко преди първата церемония през 1929 година Маргарет Херик, член на Американската филмова академия, възкликва, щом го вижда: „Боже мой, колко прилича на чичо ми Оскар“. Някои историци в седмото изкуство пък твърдят, че така се е казвал съпругът на мега звездата от онази епоха Бет Дейвис. Според трети източници на ретро информация самият Уолт Дисни през 1934 година първи назовава Оскар рицаря, който се подпира на меч като от кръстоносните походи, но в краката му не се търкалят глави на неверници, а той е стъпил върху кутия с кинолента. Физиономията му е толкова свирепа, че хроникьорите в жанра твърдят следното трудно оборимо съждение: Оскар не е никакъв късметлия. И периодично обрича притежателите си на любовни неволи. Но всичко по реда си – като в добрите стари филми, в които няма политическа коректност.
Защо започват да връчват наградата ли? За да се напият!
През 1929 година най-влиятелните господа в Американската филмова академия решават, че няма по-добър повод да се напият групово от едно раздаване на призове. Те се събират в ресторанта на хотел „Рузвелт“ и му отпускат края, докато обявяват кой е по-по-най. Легендите за напоителната вечеринка се разнасят из Ел Ей и през 1930-та една от местните радиостанции отразява на живо купона. И въпреки че директното излъчване продължава само час – това е времето, в което участниците в предаването успяват да останат трезви, популярността му скача до небето на Калифорния. Още тогава се налага основният постулат във философията на Оскарите – важни са не толкова постиженията, колкото разказите за тяхното раздаване. Но понеже до 1944 всичко това се случва само по радиото, звездите провеждат събитието като мощно парти. Гилдията особено харесва „Кокосовата горичка“ в хотел „Амбасадор“. През 1940 година избухва един от първите грандиозни скандали – церемонията все още не е започнала, когато вестник „Лос Анджелис таймс“ публикува пълния списък на победителите. Веднага след този инцидент въвеждат традицията на запечатаните пликове, но и те са малко шменти-капели, тъй като все някой пише имената на късметлиите, а дискретността не е сред добродетелите в Холивуд. С раждането на телевизията ситуацията се променя. Един от най-ужасните моменти в нея засяга дамите – по червения килим актрисите трябва да носят тоалети само на онези дизайнери, с които продуцентите им имат договори.
Каръци
Вивиан Лий е ощастливена за сефте от Чичо Оскар през 1940-та – естествено като Скарлет в „Отнесени от вихъра“. През 1951-ва за втори път се кланя от сцената, след като прибира Оскара като Бланш Дюбоа в „Трамвай Желание“. И след това животът й се превръща в трагедия – никой не я търси дори за второстепенни роли, лекарите я заклеймяват с диагнозата „шизофрения“, сър Лорънс Оливие иска развод. Зеленооката дива започва да използва статуетката по доста истеричен начин – подпира с нея вратата на банята, защото я е страх, че може да остане заключена завинаги.
През 1976-та Джоди Фостър – тогава на 14, взима „Оскар“ за малолетната проститутка в „Шофьор на такси“. През следващите 15 години тя е на ръба на перманентната криза - лична /опитва се да спи и с мъже, но не й се получава/ и творческа /нито една сериозна оферта/. От лудостта я спасява вторият й „Оскар“ – за образа на агентката от ЦРУ в „Мълчанието на агнетата“. През последвалите три петилетки тя отново се бори с демоните си. Режисьорът на трилъра може да се похвали със същото по много - през 1992-ра дебютантът Джонатан Деми смайва публиката с перверзната история за психиатъра канибал, прибира Оскара, после прави „Филаделфия“ – със статуетки за Том Ханкс и за Брус Спрингстийн, за да стигне до пълната тъпотия „Рейчъл се омъжва“.
В Холивуд и до днес разказват безумната история, свързана с „Ловецът на елени“. През 1978 година наистина качественият филм получава пет броя от Оскарите. Младият режисьор Майкъл Чимино е провъзгласен за гений. От „Юнайтед артистс“ веднага се подписват под следващия му проект и му предоставят пълна свобода да харчи парите на студиото. И той се представя много добре – от 7 милиона долара бюджетът нараства на 44 милиона, което е немислима сума за онова време. Резултатът – сниманият безкрайно дълго и протяжно петчасов „Вратата на рая“ се проваля с гръм и трясък, погребвайки и бизнеса на продуцентите под отломките си.
През 1991-ва Кевин Костнър получава Оскара за уникално доброто си превъплъщение в „Танцуващият с вълци“. През 1995-та той разорява студиото си с безумно скъпия и скучен „Воден свят“. Джеймс Камерън през 1998-ма грабва 11 Оскара за „Титаник“, но жена му го напуска и след развода си тръгва с половината от спечелените от потъващия кораб милиони.
Ким Бейсинджър копнее за Оскара така, както може да копнее само една манекенка, готова да даде всичко от себе си в еротичната драма „Девет седмици и половина“, но да стане кинозвезда. Блянът се превръща в действителност през 1998-ма, когато тя прибира наградата за „Поверително в Ел Ей“. Нейният любящ тогава съпруг Алек Болдуин не може да си намери място от радост и не спира да я прегръща и целува. Малко по-късно Ким остава без роли и без мъж, но затова пък се сдобива с панически страх от открити пространства. Следват дълги и мъчителни дела между нея и Болдуин за попечителството над дъщеря им.
Неразделните приятели Куентин Тарантино и Роджър Ейвъри получават общ „Оскар“ за сценария си в „Криминале“ и след това се превръщат в смъртни врагове. Така жестоко се карат, че не могат да измислят нищо по-човешко от „Убий Бил“.
Хилари Суонк се скъсва от работа, докато получи „Оскар“ за ролята си на джендър в „Момчетата не плачат“. През следващите четири години никой не се сеща за нея. Клинт Истууд я вика за „Момиче за милион долара“ и през 2005-та тя получава втора статуетка. Но пък съпругът й я напуска след 13 години брак. Холи Бери разплаква публиката с високоволтовата си реч с Оскара в ръка за „Балът на чудовищата“. След тази случка всички мъже, в които се влюбва, я посиняват от бой. Шарлийз Терон печели „Оскар“ за лесбийката убийца в „Чудовище“, но следващите й филми са за тройка, а на една от снимачните площадки някаква метална греда така жестоко се стоварва върху главата й, че без бързата лекарска намеса, като нищо е щяла да остане парализирана за цял живот. Тя предвидливо отказва да бъде поредното момиче на Джеймс Бонд, вероятно изплашена от съдбата на Холи Бери, която за малко да остане сляпа с едното око след пиротехнически чудесии в „Не умирай днес“.
2021: Церемонията на счупените рекорди
Състезанието започна още през септември 2020-та, когато "Земя на номади" стана фаворит на кинофестивалите във Венеция и Торонто. Наградният сезон обаче се проточи заради пандемията и церемонията всъщност се случва два месеца по-късно от традиционното – 25 април.
"Борат 2" вече успя да подобри рекорд на Оскарите. Филмът на Саша Барън Коен е с две номинации - за най-добра актриса в поддържаща роля за Мария Бакалова и за най-добър адаптиран сценарий. Лентата подобри рекорда на Гинес и за най-дълго заглавие на номиниран филм в историята - "Borat Subsequent Moviefilm: Delivery of Prodigious Bribe to American Regime for Make Benefit Once Glorious Nation of Kazakhstan" съдържа 110 букви и така бие "Those Magnificent Men in Their Flying Machines or How I Flew from London to Paris in 25 hours 11 minutes" от 1964 г. с 85 букви.
Номинацията на Чадуик Боузман също е извън традицията. Звездата от "Черната пантера" почина миналия август, но сега е най-вероятно да спечели в категорията най-добър актьор за изпълнението си в "Ма Рейни: Майката на блуса". Боузман е едва осмият номиниран умрял за 93 години. Джеймс Дийн, Джийн Игълс, Ралф Ричардсън, Масимо Троизи и Спенсър Трейси са номинирани след смъртта им - Джеймс Дийн дори два пъти, но само двама, Хийт Леджър и Питър Финч, получават "Оскар" посмъртно.
Изключително популярният филм на „Пиксар“ „За душата“, озвучен с гласовете на Тина Фей, Джейми Фокс и Греъм Нортън, е извън надпреварата за филм номер едно - Академията рядко номинира анимации във водещата категория. Едва три са борилите се досега за наградата - "Красавицата и Звяра" (1991), "В небето"(2009) и "Играта на играчките 3" (2010) и никой от тях не е печелил. "За душата" все пак е с номинация за най-добра анимация.
За последен път лауреатите за най-добър актьор и най-добра актриса в главна роля са били от един и същи филм през 1998-ма. Хелън Хънт и Джак Никълсън тогава са последната двойка, спечелила наградите за изпълненията си в "Колкото толкова". Сега Вайола Дейвис и Чадуик Боузман имат шансове да повторят с ролите си в "Май Рейни:Майката на блуса". Вайола обаче участва в едва 26 минути и 41 секунди, което означава, че е на екран по-малко в сравнение с две от актрисите, номинирани за поддържаща роля - Мария Бакалова и Оливия Колман, които играят съответно 40 минути и 35 минути във филмите, с които са номинирани. През 2009-та Вайола Дейвид спечели в категорията най-добра актриса в поддържаща роля за "Съмнения", в който бе на екран само в една осемминутна сцена. Номинациите за „Оскар“ на Дейвис са четири - две за главна и две за поддържаща роля. Досега тя си делеше титлата с Октейвия Спенсър, но вече я изпревари. Вайола е и първата чернокожа актриса, получавала повече от една номинация за главна роля. Освен нея тази година още една чернокожа актриса попадна сред претендентките - Андра Дей за изпълнението ѝ в "Съединени американски щати срещу Били Холидей". За последен път две афроамериканки - Сисъли Тайсън и Даяна Рос, са номинирани за най-добра актриса през 1972. Любопитното е, че номинациите и на Рос, и на Андра Дей са за образа на една и съща джаз легенда - Били Холидей.
"Ма Рейни: Майката на блуса" е едва третият филм с номинирани чернокож актьор и чернокожа актриса за главна роля след "Sounder" (1972) и "Какво общо има с това любовта" (1994).
От 1976-та досега не е имало случай актриса, отличена със "Златен глобус" за поддържаща роля, да не бъде номинирана за "Оскар". Тази година Джоди Фостър спечели "Златен глобус" за образа си в "Мавританецът", но не е сред петте номинирани.
Глен Клоуз, която е на 74, държи рекорда за най-номинираната актриса в историята на наградите "Оскар", която никога не е печелила. Сега тя е номинирана за осми път в категорията най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението си в "Елегия Хилбили".
За първи път петте продукции, номинирани за най-добър оригинален сценарий, се състезават и в категорията за най-добър филм - "Минари", "Момиче с потенциал", "Юда и черния месия", "Процесът срещу Чикаго 7" и "Без звуци в живота", уточняват поредната статистика от Би Би Си, цитирана от БТА.
Тази година най-възрастният номиниран е Ан Рот – на 89, която е дизайнер на костюмите в "Ма Рейни:Майката на блуса". На същата възраст преди са били номиринари Джеймс Айвъри и покойната френска режисьорка Анес Варда, която е с три месеца по-възрастна от Рот, когато е номинирана. От дейността на Академията тази година излиза, че в "Юда и Черният месия" няма изпълнител на главна роля, след като Даниъл Калуя и ЛаКийт Станфийлд са номинирани за поддържаща, а те двамата играят основните персонажи.
Франсис Макдорманд е първата жена, която в една и съща година се състезава за актьорска награда и за отличие като продуцент. 83-годишният Антъни Хопкинс е най-възрастният, номиниран за главна роля за изпълнението си в "Бащата" – и едва третият след Джесика Танди и Кристофър Плъмър, получил две или повече актьорски номинации след 80-те.
Номинациите чупят и рекордите за етническо многообразие - представители на девет групи си оспорват Оскарите. За първи път тази година повечето номинирани за най-добър актьор в главна роля не са само бели. Шест са чернокожите актьори - Чадуик Боузман, Вайола Дейвис, Андра Дей, Даниел Калуя, Лесли Одъм младши и Лакийт Станфийлд. За сравнение – през 2020 година актьорска номинация получи само една афроамериканка - Синтия Ериво.
Освен първият актьор от пакистански произход и първият мюсюлмански актьор, номиниран за главна роля, Риз Ахмед е първият след Алън Аркин в "Сърцето е самотен ловец (1968), чието изпълнение е главно на американски жестомимичен език.
Лесли Одъм-младши става първият мъж, номиниран в двете категории с ролята си в "Една нощ в Маями" и изпълнението си на номинираната песен "Speak Now" от филма. Три жени могат да се похвалят с подобно постижение - Мери Джей Блайдж, Лейди Гага и Синтия Ериво.
Две жени се състезават в категорията за най-добър режисьор също за пръв път - Клои Чжао и Емералд Фенъл.
„Лоши момчета завинаги“ е едва четвъртият филм за 34 години след "Трима мъже и едно бебе", "Спайдърмен 3" и "Игрите на глада: Възпламеняване", който е най-касовият за съответната година на излизане на екран, но остава извън полезрението на Оскарите.
Заради пандемията водещи звезди останаха извън надпреварата - новобранци като Аманда Сайфред, Андра Дей, Пол Рейси и Мария Бакалова станаха норма в актьорските категории. Сред петимата претенденти в режисьорската категория - Клои Чжао, Емералд Фенъл, Томас Винтерберг, Лий Айзък Чънг и Дейвид Финчър, само Финчър е номиниран повече от веднъж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
