Спорът между разума и смъртта е голямата тема в пиесата на Георги Данаилов
Солунските съзаклятници възкръснаха в Народния театър. Едноименната творба на прочутия драматург Георги Данаилов в редакция 2014 г. ще се завърти за първи път в събота на голямата сцена. Режисьор е Стоян Радев, художници на декорите и костюмите са Венелин Шурелов и Елица Георгиева. Музиката е сътворена от Виктор Стоянов, заместник-министър на културата в служебното правителство.
Руси Чанев, Леонид Йовчев, Павлин Петрунов, Валери Йорданов, Петко Венелинов, Юлиян Вергов, Владимир Каразамазов, Мария Каварджикова, Кирил Кавадарков са замесени в драмата, в която се оглежда историята. Солунските атентати от 1903-а са организирани от група български младежи от мъжката гимназия в града - анархо-терористи, останали в хрониките като гемиджиите. Те признават, че вече са се простили с живота и са пуснали лодката си в бурното море - а тя най-вероятно ще се разбие в скалите. Въпросните юнаци се канят да ударят Османската империя "в сърцето" - за да скочат западните държави и да защитят българското население в Македония.
Те взривяват сградата на "Отоман банк", френския кораб "Гвадалкивир", спират осветлението в Солун. Повечето от атентаторите загиват, но саможертвата им възпламенява недоволството в европейските части на Османската империя.
Георги Данаилов превръща историческия случай в кървава поема - събитията са ситуирани като халюцинации, като сънища наяве. Всеки от героите е изправен пред съда на времето. Но никой не търси логика, а само емоции. Защото понякога в поезията може да се намери повече автентичност и искреност, отколкото в документите и историята.
"Пиесата представляваше непрестанен и трагичен спор между разума в името на свободата и смъртта в нейно име. Този спор продължава да се изостря и в наши дни и не търпи дефиниция. Тероризмът се осъжда, преследва и проклина, но ведно с това се среща все по-често по всички краища на изумената земя. Може би наистина има някаква грешка в човека. Може би прогресът е враг на свободата... Може би", казва Георги Данаилов.
"Най-естествените неща са и най-смайващи. Естественото чувство за принадлежност към земя, която наричаш родина, може да бъде смутено от исторически разкази, от чужди претенции, от агресии и борби. Болезнено смайващ е въпросът чия е земята, на която си роден, можеш ли да я наречеш своя, трябва ли да я браниш и на каква цена. Чия е Македония, чия е Украйна, чия е Шотландия, чия е Сирия... Естественото чувство за принадлежност към собственото ти живеене също може да бъде разтърсено от кризи, поставящи под съмнение дори тази проста връзка. Болезнено смайващ е въпросът чий е този живот - кой може да се разпорежда с него, дар ли е, изпитание ли е, отговор ли е, или е питане... Какво значи собствен и не е ли такъв едва тогава, когато можеш ти сам да го прекъснеш...
А какво е любовта, какво е свободата? Преживяването им отново е естествено и смайващо", категоричен е Радев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
