Пролетен полъх носи следващият концерт на Симфоничния оркестър на БНР. На 9 май от 19 часа в зала „България“ под палката на главния си диригент Константин Илиевски класиците ще изпълнят „Веселите шеги на Тил Ойленшпигел“ от Рихард Щраус, Концерт за контрабас от Емил Табаков и „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. Солист ще е Маргарита Калчева.
Снимка Ани Петрова
Изборът на маестро Илиевски за българско произведение в програмата е мотивиран. През 2025-а се навършват 50 години от премиерата на Концерта за контрабас от Емил Табаков. Това първо симфонично произведение на големия композитор и диригент е знаково за творческата пролет на автора. Табаков, който завършва контрабас при Тодор Тошев, дирижиране при Влади Симеонов и композиция при Марин Големинов, отлично владее и познава инструмента, който е изучавал още в Музикалното училище в Русе. Това мотивира избора му, както и настойчивостта на Тодор Тошев, който вече е разбрал, че въпреки брилянтните си изпълнителски качества и постигнати успехи, Емил Табаков ще се насочи към композиция и дирижиране.
Маргарита Калчева е дългогодишен водач на контрабасовата група в Симфоничния оркестър на БНР. Многократно тя е била солист на Радиосимфониците и на различни оркестри в страната и чужбина, включително при премиерни изпълнения на произведения за контрабас.
„Веселите шеги на Тил Ойленшпигел“ от Рихард Щраус е музикалният разказ за шута, чиито героични, весели и славни приключения във Фландрия провокират въображението на автори от XVI век до наши дни. Най-известен е романът на Шарл дьо Костер от 1867 г., който с темата за свободата, според Ромен Ролан, създал белгийската нация. Щраус пише своята симфонична поема за митичния шегобиец точно преди 130 години. Произведението съчетава цялото му композиторско майсторство с чувството му за хумор и е част от цикъл върху литературни творби, който утвърждава позицията му на водещ композитор от късния романтизъм.
Финалът на концерта ще е „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. От самата премиера това революционно произведение си завоюва ключово място в историята на музиката. Стравински пише специално за трупата на Руския балет на Дягилев музиката за балет по либрето за древноруски пролетни ритуали, създадено съвместно с Николай Рьорих и с негова сценография. Сценографията е поверена за пръв път на премиер-солиста на трупата Вацлав Нижински. Музиката е писана в Русия, Украйна, Швейцария и Франция, а в създаването на произведението са замесени водещите фигури на епохата – от Дебюси, с когото Стравински представя версия за пиано за четири ръце, през Равел, който подкрепя композитора и предрича бурен успех, до Пучини, който заклеймява премиерата, и Коко Шанел, която точно там се влюбва в творбата и автора й. Премиерата през 1913 година в Париж обаче въобще не е успешна, а се превръща в скандал, довел до бой между зрителите, нападение върху оркестъра и намесата на полицията. Причината не е в музиката, а в експресивната хореография. Въпреки че успехът на „Пролетно тайнство“ идва буквално на следващата година, Стравински продължава да прави корекции по творбата, многократно е променяна и хореографията на балета, поставян и изпълняван от всички водещи артисти от Марта Греъм (в американската премиера), през Морис Бежар и Кенет Макмилън до Пина Буш. От създаването си творбата се изпълнява и като самостоятелно оркестрово произведение, което ще чуе и публиката в зала „България“ в прочита на Симфоничния оркестър на БНР и маестро Константин Илиевски.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
