Орд Уингейт носи будилник на китката си и яде суров лук
Любителите на военната история са запознати с раждането на легендарните британски спецчасти САС в Северна Африка през 1941 г. и за техния създател - подполковник Дейвид Стърлинг. Но на малцина е известно, че на другия край на света - в джунглите на Бирма, те имат свой аналог в "чиндитите", а Стърлинг - двойник в лицето на Орд Уингейт.
В началото на 1942 г. британската империя е притисната по всички фронтове. Особено тежко е положението в Далечния изток, където японците осъществяват своя "блицкриг" и за три мeсеца след Пърл Харбър овладяват огромни територии в Югоизточна Азия и Тихия океан, застрашавайки Австралия и достигайки до границата на британската тогава Индия. Единственият лъч нa нaдеждa в тaзи мрaчнa фaзa нa войнaтa идвa от северния крaй нa теaтърa нa военни действия в Бирмa - от оперaция "Чиндит". Нейният организатор е полковник Орд Уингейт. Той избира за кодово име митичния звяр чинди - полулъв-полуорел, чиито многобройни стaтуи стоят пред будистките пaгоди.
Летящият звяр става и емблема на новото формирование
Зa генерала този подобен нa грифон звяр символизирa нуждaтa от тясно взaимодействие нa сухопътните с военновъздушните сили в подобни оперaции.
Зад гърба си Орд Уингейт има вече твърде дълъг боен опит в областта на идентичен род операции. През 1923 г. той завършва военна академия в Улуич и е назначен в Судан, където охранява границата с Етиопия. Той заменя тактиката на редовно патрулиране със засади. През 1936-а Орд Уингейт е назначен в разузнаването в Палестина. По това време арабски партизани предприемат поредица нападения срещу британски служители и еврейски заселници. Уингейт се запознава с някои ционистки лидери и установява приятелски отношения с тях. Той предлага на британския командващ Арчибалд Уейвъл да бъдат създадени смесени британско-еврейски въоръжени части. След неговото разрешение Уингейт убеждава ционистката Еврейска агенция и ръководството на Хагана да подкрепят идеята.
Началото на Втората световна война заварва Уингейт като командир на противовъздушна част. Уейвъл, вече командващ британските войски в Близкия изток със седалище в Кайро, го повиква в Судан, за да започне операции срещу италианските окупационни сили в Етиопия. Уингейт, верен на стила си, създава смесена в етническо отношение част "Джидиън Форс", съставена от британски, судански и етиопски войници. Той временно е повишен в подполковник и с помощта на местната съпротива непрекъснато напада италианските укрепления и комуникации. В края на боевете Уингейт и хората му придружават Хайле Селасие при завръщането му в столицата Адис Абеба.
На 4 юни 1941 г "Джидиън Форс" е разпуснат, а Уингейт отново е върнат в звание майор. Още тогава се проявяват някои негови психични отклонения - той прави опит за самоубийство, промушвайки се във врата, след което е изпратен във Великобритания.
Там пише рапорт-оплакване, който достига до Уинстън Чърчил
Както се казва, победителите не ги съдят. Чърчил се свързва с Уейвъл, който е поел командването на британските сили в Югоизточна Азия и той изтегля Орд Уингейт, като го повишава директно в полковник. Възлагат му да организира нова диверсионна част за дълбоко проникване, на която дава названието чиндити. В нейния състав влизат англичани от 13-и ливърпулски полк, гурки от 77-а индийска дивизия, бирманци и дори дезертьори от Чуждестранния легион, не желаещи да се бият за Оста (тогава Френски Индокитай е подчинен на профашисткото правителство на Виши).
Обучението на тази разнородна в етническо отношение част е бързо и свъхнатоварено - в буквалния смисъл. Защото Уингейт знае, че не може да разчита на въздушната подкрепа - както за снабдяване, така и за прехвърляне в тила на японците. Всичко се носи от мулета или на гърба на войниците. А това са общо 33 кг, включващи освен освен оръжието и боеприпасите хранителни дажби за 7 дни (съобразени с религията на войниците!), медикаменти и задължителните за тропиците плащ-палатка. Опитният воин успява да осигури за по-удобното пренасяне на всичко това металната алпинистка раница рамка тип "Еверест".
Така на 13 февруари 1943 г. 3000 чиндити започват похода си в Бирма. Част от тях успяват да взривят стратегическата жп линия от столицата Рангун до Мандалай, но другите са засечени от японците. Въпреки това те не се предават и водят упорити сражения в джунглата, разделени на отделни малки части, внасяйки объркване след противника. Но освен японците чиндитите имат враг и в лицето на тропическия климат и съответните болести - маларията и особено дизентерията. Тя заставя войниците да ходят доста странно облечени - тежко снаряжени от кръста нагоре, но с голи задни части надолу - за да реагират по най-бързия начин на поредния пристъп. Самата природа е против тях - те трябва да си проправят път през джунглата с мачетета. Тежка е била и съдбата на ранените - въпреки че Уингейт нарежда те да бъдат настанявани в селата на грижите на местните жители, мнозина от тях просто са били оставени да умрат. Все пак Кралските въздушни сили успяват да евакуират част от ранените и да доставят ново оръжие и боеприпаси на импровизирани писти сред джунглата. Така в крайна сметка чиндитите успяват да се върнат макар и с тежки загуби - от 3000 мъже, които са започнали операцията, 818 загиват или са пленени, а от завърналите се около 600 са толкова изтощени от раните си или заболяване, че са обявени за негодни за връщане в строя.
Уингейт обаче не се предава, въпреки че все по-ексцентричното му поведение впечатлява офицерския корпус. Той яде суров лук, защото го смята за панацея против всички болести, носи будилник на китката си и
вместо да се къпе, се стърже с гумена четка
Но зад него стоят командирът на всички британски спецчасти - лорд Маунтбатън, и самият Уинстън Чърчил. А и в крайна сметка операцията постига своя психологически ефект, внасяйки объркване и напрежение след японските сили в Индокитай. Уингейт е повишен в бригаден генерал, връща се в Англия, където е приет от Чърчил, който го води на срещата си с американския президент Рузвелт в Квебек.Там неговата операция предизвиква голям интерес сред американските военни, които също са започнали да създават подобни спецчасти.
Отново в Индия Уингейт е повишен в генерал-майор и започва да планира следващата си операция. Той заболява от коремен тиф, което възпрепятства участието му в обучението на следващата група диверсанти. Но нещата вървят вече и без него - на 6 март 1944 г. чиндитите са спуснати с парашути в тила на противника, където успешно отблъскват новата офанзива на японците и успяват да установят контрол над стратегическата жп линия Мандалей - Мийткийна.
На 24 март 1944 г. самолетът му претърпява катастрофа и Уингейт загива с още деветима други военни и цивилни. Останките му са погребани в Арлингтънското национално гробище във Вашингтон заедно с тези на членовете на американския екипаж. Във Великобритания е поставен символичен паметен гроб.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
