Четвъртък,

Мария Лалева: Няма криза на духа, има криза на свободата  

От: Албена Методиева -
174
Мария Лалева: Няма криза на духа, има криза на свободата  
A
A
A

Дебютният роман на Мария Лалева „Живот в скалите“ за пореден път е в челото на класациите за най-търсени, най-продавани, най-поръчвани онлайн книги. Известната авторка на проза и поезия, която се подписа и под сценария на филма „Дамасцена“, е убедена, че никаква социална изолация не може да окаже негативно въздействие върху хората, които притежават висок дух и са обладани от жажда за четене. Ето какво сподели още тя пред „Стандарт“. 

- Госпожо Лалева, как си обяснявате новите вълни в републиканския успех на "Живот в скалите" - това кой пореден пик в бума е?

- Не мога да бъда точна, но в рамките на шегата бих казала, че романът има сравнително високи и устойчиви нива на търсене и интерес, които не се повлияха от извънредното положение и затварянето на доста от книжарниците.

- Заради тревожното ни време ли искаме да четем така наречените философски романи - и "Живот в скалите", и  "Времеубежище" на Георги Господинов са най-купуваните и най-поръчваните напоследък...

- Едва ли тревожното време обяснява интереса към подобен тип книги. По-скоро мисля, че времената са гранични, крайни  и преходни. И поставят човечеството като цяло - както и отделния индивид - в ситуация на пренареждане и избор. Нарушеното равновесие между материалното и духовното - едновременно с това огромното неравновесие и вътре в материалната част на уравнението (много богати срещу много бедни държави, прекалено богати хора в една държава срещу прекалено бедни, монопол върху ресурси, производства и т.н.) - води до дефицит на човечност и вяра. И до липса на чувствителност към емоционалните потребности на човека, до насаждане на елементарни модели на поведение и мислене, удобни за поддържането на изцяло ориентирана към консуматорството реалност. Хората търсят духовността в религиите и все по-малко я откриват там, но поривът да осмислят света и смисъла на съществуването си, е извечен. Преходните времена детронират авторитети и сриват системи по простата причина, че формата не отразява смисъла, съдържанието. Човешките същества са родени със свобода, любов и творчески импулс в гените си, а съвременният свят задушава точно тези негови качества. Склонна съм да вярвам, че т.нар. „философска“ литература дава отговори там, където религиозните текстове, постулати и догми са безсилни. Човекът иска да знае кой е наистина, защото усеща, че не е нито зъбчатото колело в смазаната машина на производство-потреблението, нито е роденият с първородния грях на челото индивид от кал или от ребро. Човекът иска да преосмисли, да преоткрие себе си и да си върне усещането за собствена значимост.

 

С Добромир Банев и Маргарита Петкова на премиера

- Ще превърнете ли "Скалите" в кино? 

- Започнах да пиша сценария още миналата година. Това е доста труден процес, защото книгата е емоционална, диалогична, с много вътрешни монолози, а киното си има правила и изисквания, които не могат да бъдат пренебрегнати. Да се „преведе“ тази емоция на киноезик е предизвикателство. За  един филм е нужна динамика в действието и експресивност, която е различна от тази в една книга. Върху „Живот в скалите“ тежат и очакванията на читателите, което превръща писането на сценарий в много отговорна задача. Затова приех съвсем различен подход - започнах да пиша сценария по книгата с нагласата, че ще бъде показван на зрител, който никога не я е чел -  чужденец, който не познава местата, манталитета, регионалните особености и му предстои да научи всичко, което книгата разкрива чрез картина, думи и музика... Но без да ощетявам това, с което романът се оказа толкова харесван - чистотата и честността на емоцията, въпросите, които остават у всеки, отговорите, които някои хора са открили в страниците. Не бързам. Просто нямам право на грешка.

- Не ви ли се струва, че лелеяната промяна у човека след всичко онова, което ни се случва, ще си остане само журналистическо клише?

- Промяната е процес, път. Никой няма да бъде същият, защото светът ни вече ще е различен. Изолацията остави човека да поживее сам със себе си и със собствените си избори, даде му време да се преосмисли и да осъзнае факта, че е свързан много повече с всички и всичко, което го заобикаля. Как е употребил това време и какво ще промени в живота си зависи от личната способност на всеки да мисли, да осъзнае неизбежния закон на промяната, да употреби свободата на волята си.  Мисля, че ще се случи нещо доста интересно - ще се разделим по един основен признак: отношението и осъзнаването на човека спрямо другите човеци и света. Едните жадно ще се завърнат в тежката материалност и моделите на консуматорското битие, като ще гарнират тези вече играни стереотипи с утешителните модели на социалното и религиозното си детерминиране - спасително ще се хвърлят в статуквото и ще го бранят с нокти и зъби. Другите ще преодолеят ограниченията и като мислене, и като действие. И ще прекрачат в свободата – в опит да изградят свят с повече любов и отговорност към цялото. Ще отпадат граници във всеки смисъл на тази дума, ще се рушат модели, насаждани с векове, ще се пренаписват ценности и нови етики. Смяната на парадигмата на човечеството, според мен, е в ход. Необратимо. А докъде ще стигнем, е въпрос на съзряване и духовност.

- Има ли криза на духа - и огледална ли е тя на коронавируса - или е свързана и с други събития и персонажи?

- Има криза на свободата - човекът да бъде човек и да изразява себе си според поривите на духовната си същност. Тази духовна същност обаче е изтикана в ъгъла на неговия живот. Ултимативно човекът е превърнат, превъзнасян и сведен до социален субект, на когото от раждането до смъртта някой (системата, индустриите, семейството, църквата, училището, правителството, философите, политолозите, литературната, театралната, кино критиката, психолозите, диетолозите, фитнес инструкторите и прочие) му казва и предопределя кой е и какво трябва да бъде. За да се помести в рамките на нормален социално приемлив индивид - от „правилните“ памперси до „правилните“ книги и филми през „правилните“ ценности и модели на поведение. Всеки иска от горкия човек да бъде удобен и „правилен“, като го убеждава, че това е пътят да бъде щастлив и удовлетворен. Човешкото същество е болно от предписанията към неговата „социална приемливост“, превърнато е в нещо, което е трудно за обичане - дори си има скала не само за интелектуална, а и за емоционална интелигентност. Него някой или нещо непрекъснато го измерва и му дава правилните референтни стойности на съществуване. Един човек, а милиони експертизи, които истерично настояват, че той е неук, невеж, недоучил, недорасъл до нивото сам да взима решения за себе си. Няма криза на духа, има криза на любовта и истината между хората.

- Имате ли време и вдъхновение за поезия? 

- В момента почти не пиша поезия. Щом не я чувам, значи не ми е време за поезия. Думите те избират, когато си готов да ги предадеш красиво и най-вече максимално честно. Навярно следващата стихосбирка ще е много различна и след доста време. Не мога да пиша поезия, без да съм я живяла.

- И нещо постфеминистко - защо в пандемията пак се оказа, че жените са по-устойчивите...

- Това мъжко-женско делене ми е много трудно за коментар. Просто не вярвам в деленето на полов принцип. Както и на религиозен, национален, етнически и какъвто и да било друг принцип на делене на хората. Не знам защо и на каква база е твърдението, че жените са се оказали по-устойчиви, но това е въпрос към тези, които боравят с цифри и статистики. Аз боравя с емоции и любов. Там всички са еднакво прекрасни и все още на дългия път към себе си. За мен съществуват мъжка и женска енергии, които всеки човек притежава в различно съотношение. Пандемията показа само едно - без значение от пола: дали човекът е готов да твори ново бъдеще. Има хора, които не могат да си представят бъдеще с някого или с нещо, ако нямат минало с този някого или с това нещо, но има и от другите, които ще градят нови измерения на себе си и на света си без статуквото на миналото. Миналото е котва, която предпочитат само влюбените в пристанищата. Та затова мисля, че ако се разделим по някакъв признак, ще бъде точно този - едните ще останат на пристанището, а другите ще поемат към хоризонта.


Всички новини от категория Култура.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички