Любо Чаталов – едно момче на 70

Станах актьор съвсем случайно, казва звездата на БГ киното

Любо Чаталов – едно момче на 70 | StandartNews.com

Любо Чаталов – една от живите легенди на българското кино – празнува мачовски юбилей.  Тържеството е на връх светлата дата 24 февруари в „Одеон“ – с „Игра на любов“ на Януш Вазов. Чаталов е избрал филма, защото героят му в него също се казва Любен и не му пука. Синеокият чаровник, който в златните времена на родното седмо изкуство играеше във всеки първи филм, и до днес споделя, че не обича да се гледа на екран – виждал „нахално момченце, което се прави на мъж“. Публиката обаче вижда – в 145 роли - талантлив и стабилен представител на онзи силен пол, който тук и сега вече почти е на изчезване.  На София филм фест Чаталов ще се развихри в „Пътуващо кино“ – премиерната лента на Илия Костов, в който Любо, Катето Евро и Юрий Ангелов обикалят родината, за да доказват на народа, че има нужда и от дух, а не само от храна.  През март ще се завърти и „Дамасцена: Преходът“, където Чаталов вае превъплъщение за „Оскар“. "Излизахме от студиото, за да ревем - направо ни разби още на първия дубъл с умирането", разказва режисьорът Тодор Анастасов. „Беше особено усещане. Няма как да се обясни. Нещо витаеше из въздуха. Нещо от магията на киното. 12 часа снимахме дубли. 12 часа умирах. Лежах в легло, но след края на деня бях пълен емоционален парцал. Как се поддържа подобно гранично състояние половин денонощие? После не можех да се осеферя. Къде съм, защо съм. Както казваше Наум Шопов, не е важно какво чувстваш на сцената или на екрана – важното е какво внушаваш. Но това са чувства – страшно изтощават“, споделя Чаталов.  Всъщност той става актьор случайно. Учи в Лесотехническия институт, където на втората година го късат по математика. Трябва да работи 8 месеца, за да възстанови студентските си права. Отива на аерогарата, където попада на Иван Иванов, с когото се знаят още от техникума „Сталин“, и на Славчо Маленов, който ще кандидатства във ВИТИЗ и репетира  денонощно „Пазачите на фара“. Бъдещият маестро на куклените феерии пита бъдещите баш секссимволи на БГ киното: Защо не дойдете и вие?  А те му отговарят: Там не е за нас – от къде ти връзки за ВИТИЗ? След всеки следващ преминат кръг Иван и Любо се питат: Ами сега?  

В "Адаптация" на Въло Радев

След като завършва ВИТИЗ, Чаталов отива в шуменския театър по разпределение. В началото толкова му липсва самочувствие, че все се вижда като градски „озеленител“ – нали затова е учил в Лесото. Прочутият режисьор Людмил Стайков успява да го прехвърли на заплата в Киноцентъра и така стартира шеметната кариера.  Дебютира в “Бумеранг”, където се озорва при първата любовна сцена с Катя Паскалева. Тя го кара да докосне гърдите й, дава му глътка водка и нещата се получават. Едва оживява в “Орисия”, където давят, бият, бесят и душат неговия герой. В “Лавина” също изпада във фатална ситуация – за да го спаси от измръзване, Павел Попандов го скъсва от шамари. Когато снимат “Прилив на нежност” с Петър Слабаков, големият чешит го учи да пие уиски със сода бикарбонат. През 80-те критичка го нарича  „джинсовият интелектуалец" – персонажите му вечно са на полуинтелигент, който е изгълтал целия Сенека, че и брат му. Самият той чете Достоевски някъде около 30-те, за да се убеди за пореден път, че всяко нещо идва с времето си. „На всички ни се случва да имаме понякога муха в главата си – някаква идея, която ни преследва и обсебва, занимава мислите ни непрекъснато, превръщайки се едва ли не в смисъл на живота”, казваше Чаталов в моноспектакъла си „Муха“, чиито текст Иван Иванов му подари за рожден ден № 60.

Обожава морето, но не хвърля въдица, защото е роден под знака на зодия Риби и не обича да нарушава хармонията на себеподобните. След два брака и различни по продължителност романтични връзки, днес сърцето му е отдадено на поетесата Камелия Кондова. Запознават се в Балчик, където го канят да чете стиховете й. „Появи се като фурия в лилаво“, усмихва се той и до днес. Оттогава не са се разделяли - наслаждават се на живота в къщата на Любо в Мирково, близо до кръчмата, която си е истинско Ганково кафене. А самият дом е разделен на две – половината е галерия.  

„Всички събития в държавата през последния половин век са минали през мен – и казармата, и първите дни на така наречения преход, и вторите, и третите... А както е тръгнало, вероятно ще дочакам и последните дни на така наречената демокрация. Но това няма да ме изненада, след като оцелях във финала на социализма. Не е необходимо да бродиш по света, за да търсиш късмета си. В България има толкова много работа, че ако я подхванеш, ще се замогнеш“, убеден е Чаталов. Липсват му само синовете му, чиято майка е финландка. „Единият има диплома за спортен педагог - щеше да става футболист, но преди години получи травма. Другият е етнолог – доста време изучаваше нравите в някакво време в Африка по програма на ООН. Само ме е яд, че диванетата не искат да се женят“, усмихва се Любо. Самият той винаги е за общуването „без завъртулки“. „Нека си останем честни, макар и намръщени. По-добре е да бъдем автентични. Направим ли се на по католици от папата и по европейци от европейците, ще загубим много от себе си. И ще бъде тъжно“.  Тъкмо заради тази своя формула „едно към едно“, Чаталов държи на „хигиената“. „Гадно е да дъвчеш едно и също – дъвчеш, дъвчеш, става все по-твърдо, с все по-неприятен вкус. Но продължаваш. Само и само, за да имаш нещо в устата. Необходима е диета. А очовечаването на образите не е лесно“. Правил е компромиси само в краен случай. „Веднъж бях кръчмар, друг път продавах тенджери за хиляди. Правех малко шоу и за мое активно учудване се получаваше. Но в един момент се появи малкият Джамби /Ивайло Джамбазов/ – светла му памет, и ме извика за новела в телевизията. Захвърлих тенджерите, торбите и куфарите без миг колебание – въпреки че беше за никакви пари. До този момент бях изкарвал стократно повече“.

 С Камелия, която е родена на 26 февруари – само 2 дни след него, макар и доста години по-късно, в Мирково хич не им е скучно. Чаталов има 24 първи братовчеди – половината от тях живеят в селото. „Като мръднеш 300 метра, си в гората, а оттам – в планината. Аз съм софиянец, но този град вече ме изнервя. Цяла България е събрана тук - самоубийствена концентрация, водеща до самоизяждане“, не се колебае Чаталов.  

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай