Киноманите скоро ще са на старта за поредния София филм фест. Екранният маратон по традиция включва конкурс и световни звезди. Ето кои са лентите, които са номинирани в международния сезон на червените килими и фигурират в афиша на София филм фест.
„Тар“ на Тод Фийлд със сигурност ще добави още награди към стотиците номинации и призове от цял свят. В този емоционален и провокиращ разказ за пореден път избухва талантът на Кейт Бланшет. Ето какво режисьорът: „Сценарият е написан за една актриса – Кейт Бланшет. Ако тя беше отказала, филмът никога нямаше да види бял свят“. „Тар“ получи шест номинации за „Оскар“ – за оригинален сценарий, монтаж, операторско майсторство (Флориан Хофмайстер), режисура, актриса в главна роля (Кейт Бланшет) и най-добър фим за 2022 година.
В категорията най-добър документален филм сред номинираните творби за "Оскар" са носителят на „Златен лъв“ от фестивала във Венеция 2022 – „Цялата красота и кръвопролитие“, и награденият в Сънданс и Кан „Всичко, което диша“. „Цялата красота и кръвопролитие“ на носителката на „Оскар“ Лора Пойтрас, е портрет на Нанси Голдин, световноизвестна фотографка и активист, която в края на миналото десетилетие започва кампания срещу фамилия Саклърс – собственици на фармацевтични компании, произвеждащи опиоиди, към които човешкият организъм развива наркотична зависимост. Голдин призовава световните центрове за изкуство – като Гугенхайм, Лувър, Националната портретна галерия в Лондон, музеите Тейт – да не приемат даренията на Саклърс в знак на протест срещу тяхната дейност, чиито резултат е опиоидната епидемия, започнала през 90-те години на ХХ век.
Грижата за природата и света, в който живеем, е основна тема в индийския филм „Всичко, което диша“ на Шонак Сен, омагьосал журито в Сънданс, което му присъжда гран при. Призът за най-добър документален филм от Кан бе връчен на същия творчески екип, конструирал разказ са двама братя, които се опитват да опазят дребните грабливи птици „черна каня“, които живеят в градската среда на Делхи. В импровизираната птича болница в мъничкото им мазе братята събират хиляди от тези удивителни създания, които ежедневно падат от пропитите със смог небеса над Делхи. С увеличаването на токсичността на околната среда и на градските брожения, връзката между това семейство и птиците оформят поетична картина на екология и социалното напрежение. „Всички живи същества сме едно цяло. Всички заедно дишаме един въздух“, припомнят авторите.
Сред номинираните за „Оскар“ за най-добър международен филм са носителят на „Златен глобус“ в същата категория, на две награди от фестивала във Венеция и още десетки призове и номинации, са „Аржентина, 1985“ и „Близо“, на който беше присъдена голямата награда на журито в Кан, още 30 отличия и над 40 номинации от фестивали в цял свят.
„Аржентина, 1985“ е вдъхновен от истинската история на прокурорите Хулио Страсера и Луис Морено Окампо, които дръзват да разследват най-кървавата аржентинска военна диктатура. „Близо“ е за Лео и Реми – 13-годишни най-добри приятели, които в началото на новата учебна година поставят на изпитание своята интимна и привидно неразрушима връзка.
„Идиотският триъгълник“ на Рубен Йостлунд., носител на „Златна палма“ 2022 в Кан, е безмилостна сатира на съвременното общество, която от първата си среща с публиката предизвиква безкрайни дебати. Има три номинации за „Оскар“ - за оригинален сценарий, режисура и най-добър филм. Единствената номинация, която получи най-новият филм на Сам Мендес „Империя на светлината“, е за виртуозността на Роджър Дийкинс – легендарен оператор, който твори със светлина и камери вече пето десетилетие, има 88 филма, 179 награди и 174 номинации.
Международният конкурс на София филм фест за първи и втори игрални филми включва 12 заглавия от цял свят, които ще бъдат оценявани от жури с председател номинираният за „Оскар“ режисьор Милчо Манчевски. Освен вече обявените „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов (Финландия-България) и „Изкуството да падаш“ на Орлин Милчев, представяме още 6 интригуващи творби.
„Скитница“ на полския режисьор Михал Хмиелевски е дебютна копродукция между Полша и САЩ, създадена с подкрепата на Вим Вендерс, който е в ролята на изпълнителен продуцент. Хмиелевски е още сценарист и фотограф, автор на музикални видеоклипове, късометражни и експериментални ленти, награждавани на много форуми по света. Историята на неговия пълнометражен дебют е вдъхновена от мистериозното безследно изчезване на певицата Кони Конвърс през 1974 година. Филмът е своеобразен роуд муви в духа на „Париж, щата Тексас“ на Вендерс, който проследява главната героиня Сара в нейното безцелно лутане, случайни срещи и мимолетни връзки, които я провокират да търси своето място в света. В копродукцията между Германия, Иран и Турция „Без край“ на иранския режисьор Надер Сайвар животът на Аяз се превръща в ад, след като се поддава на провокациите на тайната полиция и се превръща в доносник. В дебюта на германския режисьор Йоахим Неф „Нощен пазач“ младеж е в период на пробация. След присъда за непредумишлено убийство. Когато го освобождават от затвора предсрочно, Пол започва работа като нощен пазач в университет, докато си намери постоянно място за обучение. Останал без цел и измъчван от спомени, той се опитва да се впише в обществото, но демоните от миналото не го оставят на мира.
Впечатляващият дебют на Маян Рип „Другата вдовица“ е „елегантен и емпатичен портрет на най-охулвания женски персонаж – другата жена“, пише „Screen Daily“. Костюмният дизайнер Ела дръзко решава да присъства на седемдневния траур Шива в дома на починалия драматург Асаф, с когото са били дългогодишни любовници. Скръбта сближава Ела с вдовицата и брата на режисьора до мига, в който излизането наяве на истината за тайната връзка е в състояние да взриви ритуала и да застраши премиерата на новата пиеса, по която са работили Асаф и Ела. Действието в „Щипка карамфил“ на Бекир Бюлбюл се развива в Югоизточен Анадол. Главният герой Муса пренася трупа на починалата си съпруга заедно с внучката си. Липсата на средства го принуждава да търси случаен превоз по пътя. Ситуацията се усложнява, тъй като родното им село е на границата, където се води война. Копродукцията на Мексико и Италия „Червените обувки“ е пълнометражният дебют на Карлос Айхелман Кайзер. Възрастен селянин от мексиканските планини е принуден да замине за столицата, за да погребе дъщеря си, загинала при трагични обстоятелства. По пътя той се сблъсква с брутален и непознат свят, но намира и ново приятелство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
