Историята на седмото изкуство показва, че Библията ражда най-зрелищните сценарии
От канонизирането на Новия завет преди повече от 1600 години до днес Библията остава най-търсената книга в света - преведена е на 451 езика плюс още 2479 частични версии. Историите, които разказват за живота на Исус Христос редовно са пресъздавани на малкия и големия екран. Ролята на сина Божи е колкото привлекателна, толкова и рискована. Защото актьорът, нагърбил с нея, може сериозно да застраши кариерата си, допускайки да бъде свързван цял живот с образа на Бога на 31 процента от цялото човечество.
Последният, който смело се хвърли в приключението, е шотландецът Юън Макгрегър. "Последни дни в пустинята" ("Last days in the desert") тръгва по кината в Щатите на 13 май. Скандалното във филма е, че звездата от "Трейнспотинг" ще играе едновременно Исус и Дявола. Двамата се борят по време на 40-дневните пости сред пясъците. Творбата е на режисьора Родриго Гарсия, сина на легендарния латиноамерикански писател Габриел Гарсия Маркес. 56-годишният наследник обича да задълбава в сложни психологически образи като този на Глен Клоуз в "Албърт Нобс". За ролята си на трансджендър жена тя е номинирана за "Оскар". Камерите в пустинята командва трикратният носител на "Оскар" Еманюел Любецки, създал страхотните кадри на "Бърдмен" и "Завръщането" на Алехандро Г. Иняриту. "Последни дни в пустинята" беше представен през януари на фестивала "Сънданс". Първите отзиви за него са доста добри - особено за Макгрегър. Независимо че той вчера навърши 45 и отдавна е забравил за времето, когато е бил на 33. Но както си личи от трейлъра, идеята не е да бъде представен достоверно според библейския разказ образа на Исус Христос. Родриго разкрива човека зад ореола - изваян, както всички нас - със съмнения в себе си, изкушения от тъмни сили, измъчван от мечти и его. Гарсия е автор и на сценария.
"В началото имах идеята за Христос, който излиза от пустинята след постене и молене - неудовлетворен, че не е успял да се свърже с Бога така, както е искал. След това реших да го срещна със семейство, което живее в пустинята. От този сблъсък се избистри философията за връзката между баща и син", разказва синът на Маркес.
"Невъобразимо е чувството да играеш Христос и Дявола", споделя Юън Макгрегър на "Сънданс". "Но когато започнеш да се концентрираш върху героя, който е неудовлетворен от това, че не може да общува с баща си, в случая - Бога, изведнъж ти става много по-лесен. Никак не ти помага да си мислиш, че това е твоята версия на Христос. Объркващо е, като знаеш, че толкова много велики други актьори преди теб са го играли - и ето сега е твой ред. Но когато запонеш да мислиш какъв е той, какво иска, накъде отива, започваш да влизаш в същността му."
Христос е изобразяван по различни начини в киното - мюзикъли, сериозни филми, пародии... В първата няма лента от 1927 г. на Сесил Де Мил като Сина Божи се изявява Хенри Байрон Уорнър. Дори Рейф Файнс го озвучава в анимация. Тед Нийли пее в "Исус Христос суперзвезда" от 1973 г. Ето и част от другите актьори, осмелили се да поемат ролята.
Мел Гибсън избра свръхрелигиозен католик
Мел Гибсън в ролята си на режисьор - оказа се доста добър - създаде един от най-запомнящите се образи на Сина Божи в "Страстите Христови". Той взе странния, вглъбен в себе си и уплашен войник от "Тънка червена линия" на Терънс Малик и го превърна в излъчващ мъдрост и смирение Исус. Портретът, който прави Джим Кавийзъл, е може би от най-добрите в историята на киното. Филмът, в който се разписват Христо Шопов като Пилат Понтийски и Христо Живков като Йоан, а самата Моника Белучи играе Мария Магдалена, беше обявен за антисемитски, още преди да излезе. Получи много критики за показаната жестокост по време на Страстната седмица и коравосърдечие на Христовите екзекутори - както юдеи, така и езичници. Но Ватикана се въодушеви. Папа Йоан-Павел II дори се срещна с екипа и прие на лична аудиенция Кавийзъл. Творбата на Гибсън счупи и рекорди по приходи в целия свят - с 612 милиона долара "Страстите Христови" е от най-касовите на всички времена и най-доходоносният на християнска тематика. Получи и три номинации за "Оскар" - за операторско майсторство, музика и грим. Изпълнението на Кавийзъл беше аплодирано от много критици.
Джим, чиято майка е ирландка, а баща му словашки ретороманец, е силно религиозен от дете. Ревностно възпитан, той посещава редовно църква със семейството си. До 2002 г. обаче светът не знае нищо за убежденията му. Тогава по време на снимките на "Тежки престъпления" той отказва всякакви любовни сцени с екранната си съпруга Ашли Джъд, защото били в разрез с католическата му вяра. Именно по това време, а може именно и поради тази причина, Мел Гибсън го избира за ролята на Христос. Освен това Кавийзъл е на христова възраст точно в този момент, а инициалите му на английски съвпадат с тези на Христос - JC (Jesus Christ и James Caviezel). На снимките той претърпява няколко сериозни инцидента - поразен е от мълния, изкълчва рамото си, разболява се от пневмония и хипотермия.
След филма Джим често говори публично за възгледите си, участва дори в реклама против изследванията на ембрионални стволови клетки, в която говори на арамейски - филмът е заснет изцяло на този език. По-късно участва в аудио прочит на Библията с репликите на Исус.
Всъщност първата му страст баскетболът, но травма във втори курс на колежа слага край на кариерата му. Той дебютира в седмото изкуство с малка роля в "Моят личен Айдахо" на Гюс Ван Сант, която си спечелва с лъжа - на кастинга казва, че е италиански имигрант.
Кери, съпругата на Кавийзъл, също е ревностна католичка. Запознават се на среща "на сляпо" през 1991-а и оттогава са заедно. Имат и три осиновени деца, две от които китайчета със специални нужди.
Скандалът Уилям Дефо в "Последното изкушение"
Един от шедьоврите на Мартин Скорсезе е посветен на Спасителя - "Последното изкушение на Христос" по едноименния роман на Никос Казандзакис. Режисьорът събира супер силен екип с Уилям Дефо като Божия син, Харви Кайтел като Юда и Дейвид Боуи като Пилат Понтийски. Филмът има номинация за "Оскар" от 1989 за режисура, две номинации "Златен глобус" за поддържаща роля на Барбара Хърши и невероятната музика на Питър Гейбриъл, която превръща разказа в извенвремево и извън всякакви канони преживяване. Неслучайно има и номинация за "Грами".
Скорсезе мечтае да направи филм за Христос още от дете. Първоначално проектът му започнал през 1983 г. за "Парамаунт". Тогава режисьорът избрал Ейдън Куин за ролята на Христос и поп звездите Стинг като Пилат Пнтийски и Рей Дейвис като Юда. Заради раздутия бюджет от 14 милиона и протестните писма на религиозни групи, всичко пропада. Скорсезе се връща към проекта едва през 1987 г. с подкрепата на "Юнивърсъл". Снимките в Мароко са изключително трудни. Заради забързания график много от сцените се дооформят на снимачната площадка с много импровизация. "Работихме в извънредно положение", спомня си Скорсезе. Приключват точно на Коледа през 1987-а. Страх, съмнение, угнетеност, нежелание и похот изкушават Исус в този епичен разказ. Спасителят избира да живее нормален живот на обикновен човек заедно с Мария Магдалена. Както книгата, така и филмът, предизвикват гнева на благоверните християни - особено с факта, че Христос си представя себе си в сексуален акт. Религиозните стигат до крайности. Консервативна католическа група запалва огън на 22 октомври 1988 г. в парижкия театър "Свети Мишел", където прожектират лентата. Тринайсет души са ранени, а сградата е сериозно увредена и е затворена за три години. Архиепископът на Париж, кардинал Жан-Мари Люстиже, осъжда нападението, но и филма, без дори да го е гледал. Лентата е забранена за няколко години в Гърция, Турция, Мексико, Чили и Аржентина, продължава да е цензуриран във Филипините и Сингапур.
Крисчън Бейл се провали
Много киноманиаци не знаят, че прочутият Батман също е играл Христос в "Мария, Майка на Исус". След легендарното изпълнение на Крисчън Бейл в "Американски психар", зрителите се влюбиха в него. Но веднага след това излиза религиозния тв филм, който до днес остава един от най-слабите в кариерата му. Филмът се фокусира около Божията майка и нейното влияние върху Христос. За превъплъщението си в Спасителя Бейл казва, че се е опитал да играе Христос преди всичко като социален революционер, тъй като мисълта да бъде Сина на Господ е непоносима. Творбата достига малка територия и не носи никакво признание за Бейл.
Робърт Пауъл бил избран за Юда
"Исус от Назарет" е най-голямата класика в жанра на режисьора Джан Франко Дзефирели, може би най-разпространявания филм за Спасителя, постигнал огромен комерсиален успех. Ролята на Христос е поверена на британския актьор Робърт Пауъл, който генерира голям успех.
Минисериалът от 1977 г. е с обща продължителност 6 часа и бълва от звезди, сред които седем носители на "Оскар" - Ан Банкрофт (Мария Магдалена), Лоурънс Оливие, Антъни Куин, Род Стайгър, Ърнест Боргнайн , Кристофър Плъмър (цар Ирод), Питър Устинов, и още - Клаудия Кардинале, Стейси Кийч, Майкъл Йорк (Йоан Кръстител), Оливия Хъси (Дева Мария). При излизането на филма дори папата подкрепя сериала. Третият епизод например е гледан от 28,3 милиона зрители в Италия. При първото си излъчване във Великобритания 21 милиона сядат пред екраните. В Щатите пък успехът му е още по-голям, гледат го 46% от зрителите в Ню Йорк и 53% в Лос Анджелис. Според изчисленията филмът е привлякъл около 90 милиона зрители.
Малко известно е, че Пауъл първоначално е избран за ролята на предателя Юда Искариотски, но когато излязъл от гримьорната с брада и дълга коса, толкова много приличал на Спасителя, че Дзефирели разменил ролите. Въпреки че изпълнението му е широко оценено, Пауъл се страхува, че то ще го ограничи да играе само добрите герои. "За нула време се отървах от тая работата със Исус - разказва по-късно Пауъл. - Веднага реагирах срещу нея, като направих филм "Отвъд доброто и злото", в който съм убит от моряци на кораб. Франко беше доста нервен. Винаги съм бил привлечен от трудни роли. В лесните просто няма смисъл. Отегчавам се. Чувствах, че колкото по-бързо се измъкна от ролята на Исус, толкова по-добре." Той обаче признава, че не е вярвал в Христос преди филма, но при подготовката за изпълнението и след снимките, променил възгледите си.
Макс фон Сюдов не вярва в Бог
"Най-великата история, разказвана някога" на Джордж Стивънс, 1965 г. е номинирана за пет "Оскара" със звезди от ранга на Джон Уейн, Чарлтън Хестън, и Анджела Лансбъри. Този лъскав холивудски епос се запомня преди всичко с живия образ на Иисус, представен от големия шведски актьор Макс фон Сюдов като благороден, скърбящ и мистичен аскет.
Стивънс снима филма в южните щати на Америка - Аризона, Калифорния, Невада и Юта. Долината на смъртта в Калифорния е пустинята, в която Исус пости. "Исках да имам грандиозен фон около Христос, но Светите земи няма пейзажа, който предлага американския юг. "Знам, че Колорадо не е Йордания, нито е Южна Юта е Палестина. Но нашето намерение беше да придадем романтика на пейзажа, а това можеше да стане най-добре тук", обяснява решението си режисьорът.
По-късно, през 1972 г. по време на снимките на "Екзорсистът" Сюдов се оплакал на режисьора Уилям Фридкин, че не вярва в демони, но той веднага възкликнал: "Но ти игра Христос в "Най-великата история, разказвана някога?" "Ах, да - отговорил Сюдов - Но аз го играх като човек." Разказва се една апокрифна история, че когато актьорът Джон Уейн, който трябвало да редактира филма, и видял Сюдов възкликнал: "О, наистина това е синът на Бога ..."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
