Гледаме „Жена без значение“ в Армията

„Жена без значение“ на Оскар Уайлд е новата премиера на голямата сцена в Армията. В спектакъла на Стоян Радев дефилират майстори и младоци. Всичко се случва в имението на лейди Хънстънтън - Елена Райнова, където високопоставеният лорд Илингуърт, Иван Радоев, прави предложение на младеж със скромно потекло да стане негов личен секретар. Новината радва както самия Джерълд Арбътнът - Ясен Атанасов от класа на Ивайло Христов в НАТФИЗ, който се справя очаквано точно и категорично като театрал, който от дете е под прожекторите, така и цялата знатна компания, сред която и младата американка мис Хестър Уърсли, Евелин Костова, която с възгледите си за морала и ценностите ярко се отличава сред снобското общество. Появата на мисис Арбътнът - Анастасия Ингилизова, която не разрешава синът й да приеме поканата на лорд Илингуърт, променя веселия тон на вечерта. В поредица от емоционални сблъсъци постепенно се разкрива причината за нейния отказ. Темата за морала и честността попада в контекста на толерантно към пороците богато общество, представено от ярки персонажи - сър Джон Понтифракт и лейди Понтифракт - Георги Къркеланов и Радосвета Василева, мисис Алънби - Гергана Плетньова, лейди Стътфийлд - Луизабел Николова, архидякон Добъни - Иван Налбантов. Оскар Уайлд пише “Жена без значение“ през 1893 година по молба на актьора Хърбърт Три, мениджър на Хаймаркет тиатър. Първото представление има голям успех, макар че авторът е освиркан на поклона заради фразата „Англия се е изтегнала като прокажена”. Плътните комедийни образи и ненадминатото остроумие на Оскар Уайлд са гарнирани с хапливата му критика към елита на Англия. А анализът на отношенията между жените и мъжете звучи като да е писан днес. Посланието е ясно - само любовта предава значение, без нея всичко губи стойността си. „Затова вместо да търсим признание и богатство другаде, си струва да се посветим на нейната тайна и да се жертваме заради нея”, казва Стоян Радев. И добавя: „Ако се запитаме с какво Оскар Уайлд продължава да привлича публиката в залите, сигурно можем да дадем най-различни отговори. Аз ще посоча този, който е най-близък до мен: Всеки иска да изповяда преживяното, което се утаява в него. Може да го направи в църква при психоаналитик или в приятелска компания. Театърът предлага и друга възможност - да се изповядаш и пречистиш през текста на пиесата. И когато го произнасяш или работиш над него, и когато го слушаш в салона. Но, за да има текстът пречистваща сила, трябва авторът му да е изстрадал неговия смисъл, да е превърнал стила му в своя житейска мяра, да се е осмелил да рискува докрай в истината, защитавайки я с най-острия бръснач - този на ироничния смях. Животът на Оскар Уайлд доказва неговото право да говори и не случайно думите му се превръщат в лични откровения за читатели и зрители.”