„Жената, която може да изпее в ритъм и телефонния указател“, „Черният славей“, „Кралицата на суинга”, “Първата дама на джаза” – легендарната Ела Фицджералд има много имена. Зад всички тях обаче стои момичето от нюйоркския квартал Харлем. Именно от нея започва историята в „Ела Фицджералд и мелодията на мечтите“, дебютният роман на Даян Ричардс със знака на „Емас“. Авторката разкрива дългия път към върха на една от най-известните джаз певици на всички времена. Път към мечта, превърнала се в реалност, въпреки турбулентното време и сенките на миналото.
1932 г. Дните на Ела минават в шумни игри по улиците на Харлем и дълги следобеди с песните на Дюк Елингтън, Луис Армстронг и Бинг Крозби. Когато майка й умира внезапно, младото момиче губи почва под краката си. Оставя образованието си настрана. Смела и непокорна, Ела следва своя ритъм и неведнъж се озовава в поправително училище със строг режим. Момичето попада сред насилници и недоброжелатели, но успява да намери път към свободата. Танцува по улиците, за да се прехранва. Тя обаче знае, че е различна. Едва на седемнайсет, се изправя пред пълна зала на аматьорската вечер в театър „Аполо“. Бездомна и обута с мъжки обувки, които хлопат на краката ѝ, Ела изоставя репетирана хореография, поема си дъх и се оставя гласът ѝ да я води. В следващите години той я повежда през бордеи, нелегални барове и бляскави соарета. Ела се сблъсква с расизма, сексизма и класовото разделение, но остава непоколебима. А гласът ѝ не я напуска до самия край. И винаги остава верен единствено на нея.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
