Дора Бонева празнува 85 с изложба

Дора Бонева, която на 11 април навърши 85, представя впечатляваща експозиция в столичната галерия „Райко Алексиев“. Голямата художничка показва забележителни портрети, пейзажи, натюрморти, интериори. За ретроспективното събитие картините в продължение на месеци са събирани от чужбина, от частни колекционери и почитатели, както и от арт институции в страната - Варна, Бургас, Габрово, Казанлък, Перник, Кюстендил, Пловдив, Смолян, Плевен, СГХГ, НХГ... Те са от различни периоди, рисувани в България, Франция, САЩ, Великобритания. „Истински високо в изкуството е проникновението в човека, в живота, в природата. Картините на Дора Бонева са мои приятели. Тяхната ценностна система ми е близка. Аз им се доверявам”, споделя някога Елисавета Багряна.
Ето какво казва и професор Иван Маразов. „Дора просто рисува, както някои просто пеят, а други просто пишат. Тя рисува не за критиката и не за публика. Не може да не рисува. Тя рисува, защото Мойрите са ѝ предрекли такава нишка на живота. Рисува, без да търси необикновеното като мотив или като живописно изпълнение. Напротив, поезията на нейната четка е в обикновеното, в радостта, че този свят го има и той е красив не в изключителното, а в ежедневното, което отминаваме, без да забелязваме, но което я спира с неочаквана емоция, с пробляснал лъч или с дълбокия цвят на дъжда. Критиката отбелязва нейната неподправена искреност. Дора не декларира и не търси агресивно вниманието на зрителя. Тя не вика, тя шепне и това предразполага зрителите да влязат тихо в нейния тих свят. Всяка картина е стаена покана към уединено съзерцание на природния кът или към вглъбяване в своя свят, покана да останеш насаме със себе си. Тази смълчана природа изисква приглушено възприятие. Затова нейните картини са „антропни“, човешки, чужди на гръмогласно величие и шумен възторг. Дора Бонева избира своя път много рано. Нейното творчество сякаш отрича времето. Това е равен плавен път без криволици и лутания, който е белязан от живописните следи на хиляди картини. И може би тъкмо това ни кара да вярваме в нейната откровеност и искреност, в това, че тя рисува, за да изживява. Това е силният вътрешен императив, който постоянно я изправя пред статива”.
Самата Дора Бонева е изключително сдържана, макар че е родена в бъбривото Габрово. Ученичката на Дечко Узунов още от ранната си младост категорично излиза на родната и международната сцена. Нейните портрети са изумителни - на Дечко Узунов, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Атанас Кръстев-Начо Културата, Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко. Сред образите, които пресъздава, е и този на съпруга й Любомир Левчев. Запознават се на пикник на списание „Младеж“ в Своге – за Левчев е любов от пръв поглед. След шест месеца се женят, въпреки че още в началото си обещават, че няма да бързат с брака и че той няма да рисува, а тя няма да пише стихове. За първи път Левчев й позира малко след сватбата през 1956 година, когато и двамата са студенти в трети курс. Във времето Дора и Любо стават една от най-колоритните арт двойки в столичната бохема. Не се разделят до 25 септември 2019-та – тогава поетът напуска земния ни свят.
Максим Генчев полудя! Какво каза за Джон Малкович
Голям капан за лице на Би Ти Ви! Какво му гласят
Отровна атака от Медведев! Нечувано унижение на Зелен...
Георги Първанов се превъзбуди! Каза кой спасява Бълга...
14 мита за ареста на Тодор Живков
Таен план! Как кабинетът ще спаси народа от еврото
Радев скочи на Македония! Какво поиска от Брюксел