Вълнуващо е да преподавам в България – страната на моя учител Венцислав Янков, казва световно известният музикант г-н Франсоа Чаплин в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Чаплин, на 13 септември учениците Ви от майсторския клас у нас ще изнесат концерт във Френския културен институт в София. Какво е впечатлението Ви от българските музиканти и има ли сред тях таланти, готови да се представят с достойнство на световната сцена?
- За мен винаги е вълнуващо да преподавам в България – страната на моя учител Венцислав Янков. Откакто започнах да водя майсторския клас, вече открих няколко много талантливи млади ученици и, разбира се, някои от тях вече са свирили на концерти. Те имат още какво да усъвършенстват, но това е напълно нормално, като се има предвид младата им възраст. И аз съм много щастлив да им предам знанията си.
- Когато Вие бяхте на възрастта на учениците си – между 13 и 17 г. – доброволно ли се отказвахте от тийнейджърските занимания или някой целенасочено управляваше таланта Ви?
- Между 13 и 17 години „жертвах“ малко от юношеството си за пианото, защото очевидно това е сфера, която изисква много дисциплина, но това важи също така и за спортистите. Всеки младеж, който иска да се развива професионално в дадена сфера, трябва да жертва нещо от юношеството си, но ако това е неговата страст, то не е саможертва.
Моята майка ме запозна с пианото, когато бях много малък, защото тя е искала да се занимава с изкуство, но нейният баща не е бил съгласен. Естествено, тя е искала да предаде тази страст на децата си – сестра ми има афинитет към танците, а двамата ми братя – към китара и пиано, и аз съм единственият, който е станал музикант като професия.
- Миналата година имахте рецитал в зала „България“, наречен неслучайно „Вълшебник на звука“. Слушахме произведения на Дебюси, Брамс и други световни имена. Бихте ли разкрил какво ще чуе публиката Ви през септември на тържествата в чест на празника на столицата ни?
- Много съм трогнат от този комплимент, защото мисля, че звукът е много важен за един пианист. Той е това, което определя идентичността на пианиста. В. Янков ме научи много за звука и много добре си спомням как професорът ми казваше в Националната консерватория в Париж да се стремя да прожектирам звука дори и на най-малките пиана. И това беше важно и за мен, когато свирих в зала „България“- публиката, която седи в дъното на залата, трябва да чува пианисимото – никога да не заглъхва.
Има един цитат от интервю с Марта Аргерич – един журналист я попитал: „За вас, Марта, какво означава велика техника?“. Интервюиращият журналист, очакваше да чуе от Марта, която е велика виртуозка, че трябва да се свирят много бързо октавите, да има голяма сръчност на пръстите, но тя отговори съвсем друго – тя отговори следното: „За мен великата техника е преди всичко много добър звук“. Разбира се, трябва да имаш много добра техника, за да изразиш чувствата, но техниката не се свежда само до виртуозност. Когато слушаме Клаудио Арау, Владимир Хоровиц, Самсон Франсоа, Венцислав Янков, всички тези пианисти и много други, имат своя идентичност, свой собствен звук, който можем да разпознаем – опасността днес е, че всички свирят с един и същ, малко стерилен звук и нямат свой уникален такъв.
Благодаря на Столична община, че подкрепи нашите усилия и направи Концерта на моите курсисти на 13 септември част от своята културна програма за 2025 г. и аз ще си позволя да изненадам публиката с мое кратко изпълнение.
- На 15 септември под патронажа и с подкрепата на Министерство на културата, посолството на Франция и Френския културен институт в България в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ ще се състои Концерт на финалистите на конкурса за стипендии „Венцислав Янков“ под надслов „Поети на пианото“. Това е второто негово издание и победителите ще получат общо 5 стипендии – съответно по 2000 и по 6000 лв. Има ли формула, по която вие, утвърдените музиканти, усещате таланта на бъдещите си достойни заместници на сцената?
- Няма конкретна формула, то е баланс между техника и звук. Мисля, че младежите, които поемат по този професионален път, са напълно наясно с отговорностите, защото това изисква много усилия, време, отдаденост и така се формира истинска личност, идентичност на сцената и извън нея.
- Какви са творческите Ви планове за съвестна дейност с фондация „Венцислав Янков“?
- Дейността на фондацията е именно това, което искаше самият Венцислав Янков – да популяризира млади български пианисти, и чрез мое посредничество вече поканихме бивш лауреат на конкурса да посети Националната академия това лято в Ница, Франция (2025) – Ангел Ялъчков. Поканихме го в Поаси през ноември 2024, за да може да покаже своя талант и да свири пред френска публика.
- Как в днешния враждуващ свят ще изтълкувате думите на Фреди Меркюри: „Истинският талант винаги си пробива път“?
- Това е вярно, но в същото време не е и изцяло вярно, защото си спомням едно мое пътуване до Петрозаводск преди години. Забелязах един отличен музикант, пианист в малка консерватория, където той беше преподавател – много талантлив, но той вече беше на 45 години и беше сдържан в своите изяви, не се стремеше да се изтъква и му липсваха необходимите контакти, за да прояви своя талант.
Днес благодарение на интернет и социалните мрежи нещата са малко по-различни за артистите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
