Енио Мориконе е не само най-великият композитор в историята на киното, но и от един от най-големите чешити в хрониките на седмото изкуство.
Маестрото, който почина преди броени дни на 91 заради усложнения от счупен крак, открай време е мъж на честта. Като истински католик и римлянин той поставя семейството и приятелите над всичко останало. Неслучайно в авто некролога, който пише собственоръчно преди да се пренесе в отвъдното, Мориконе се сбогува с жена си, децата им, внуците и Джузепе Торнаторе – режисьорът на „Ново кино „Парадизо“, с когото по братски си делят славата и наградите.
„Аз, Енио Мориконе, съм мъртъв. Обявявам това на всички, които винаги са били близо до мен и на другите, които се намират далече. Поздравявам ви с голяма любов“, казва той и споменава още сестрите си, а след това разкрива, че най-болезнено ще се раздели с жена си Мария. „Той си отиде на разсъмване – с абсолютно здрав разум“, цитират медиите адвокатът на Мориконе.
Спагети уестърните не са най-голямата гордост на Мориконе, но световната му слава тръгва именно от тях. Легендата започва с трилогията с Клинт Истууд „За шепа долари“, „За няколко долара повече“, „Добрият, лошият, злият“. В началото режисьорът Серджо Леоне не може да си позволи симфоничен орекстър и вика стария си приятел да му напише саундтрака. Мориконе трябва да пести от бюджета и затова използва всички възможни звуци, които са адекватни на сюжета – от изстрели до тропот на конски копита. След успеха на каубойските продукции започват да го канят от цял свят. Френската награда „Сезар“ му връчват след премиерата на „Професионалистът“ с Жан-Пол Белмондо. Тъкмо чарът на актьора и музиката шедьовър превръщат в хит обикновената кримка на Жорж Лотнер. Следват мафиотските саги „Имало едно време в Америка“ и „Недосегаемите“ с Робърт де Ниро и още цяла звездна компания - филми, които остават абсолютно неповторими. Клинт Истууд се опитва да привлече Мориконе в своя отбор, но Енио остава верен на Серджо Леоне, с когото са заедно почти от деца. Музиката в „Легенда за пианиста“ на Джузепе Торнаторе през 1998-а пък му носи „Златен глобус“. „Гадни копилета“ за нацистката съпротива в Париж е първият му дует с Куентин Тарантино, чиито филми са съвременна класика. През 2012-а правят заедно „Джанго без окови“ – музиката в него доказва, че Мориконе винаги има с какво да изненада публиката. Последната му работа в киното отново е с Тарантино – в „Омразната осморка“, за която получава втория си „Оскар“, като първият е за цялостно творчество от 2007-а. „Тази победа не успя да ме трогне. Но затова пък гърбът ме заболя заради дългия полет. Оскарът ме зарадва само поради една причина – след като го взех, вече можех да си тръгна от това ужасно скучно и помпозно събитие. Ненавиждам пътуването до Америка.“, е споделял геният, подписал вечните мелодии в 500 филма.
Преди години немският „Плейбой“ пък цитира Мориконе, който – според текста в списанието - хич не харесвал хаотичния стил на Тарантино: всичко се случвало в последната минута, без мисъл и никой не знаел какво ще излезе. „Той се появява от нищото и иска да получи пълния саундтрак след няколко дни. Това е невъзможно. Това ме изкарва от равновесие. Нямам намерение да търпя подобно отношение – последния път му го казах. Следващия път ще бъда рязък и категоричен. Не мисля, че е добър режисьор. Като истински кретен краде чуждото и прави комбинации. В това няма нищо оригинално и то не го прави професионалист. Той е нищожество в сравнение с Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те са класа, а той забърква стари манджи на нов огън“, е бил коментарът на Мориконе според „Плейбой“.
Холивуд и Тарантино обожават Енио и никой не реагира. Не след дълго самият той казва: „Никога не съм бил негативно настроен към Академията и Куентин – нито пък смятам филмите му за боклук“. Адвокатът на Мориконе тогава е натоварен с мисията да изясни как думите са получили гласност. „Тарантино е велик творец и съм щастлив, че мога да работя с него. Високо ценя съвместната ни дейност“ е финалният щрих на словесната драма. От „Плейбой“ твърдят, че мнението на маестрото е от негово интервю, което, разбира се, никога не се появява върху страниците на мъжката библия. През 2018-а Мориконе се оттегля от сцената.
Световноизвестният композитор беше погребан в тесен семеен кръг на камерна церемония в гробището "Лаурентино" в южните покрайнини на италианската столица. Там ще бъде изградена и гробницата на фамилията Мориконе, предадоха италианските медии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
