Как Ню Йорк преминава през пандемията от коронавирус? „Градът, който не заспиваше, сега е задрямал, докато отмине пандемията”, казва писателката Даниела Петрова, която живее в Манхатън. Тя е родена и израснала в София, а от 25 години живее в мегаполиса. Дебютният ѝ роман „Майка на дъщеря ѝ“ е публикуван първо в САЩ от едно от най-големите световни издателства - Penguin Random House. Книгата веднага попада в повече от десет класации за най-очаквани заглавия в САЩ, а през 2019-а излезе и в България.
Даниела пише отдавна – нейни кратки разкази, есета и поеми са се появявали многократно в редица престижни световни издания, сред които „Ню Йорк Таймс”, „Уошингтън Поуст” и „Мари Клер”. Сега тя разказва пред economy.bg за една от най-тежко засегнатите от коронавируса локации в света - Ню Йорк.
- Даниела, как изглежда Ню Йорк сега, как се промени животът след карантината?
- Ню Йорк е сравнително пуст и тих. Поне моят квартал, Трайбека, който е близо до мемориала „11 септември“. Най-фрапиращото е липсата на туристи. По улиците има малко движение и от коли и от пешеходци. Много е странно.
- Какви са мерките: какво е позволено и какво не?
- Можем да излизаме на разходки, но трябва да спазваме разстояние. Отначало хората не взимаха ограниченията много насериозно и затова впоследствие затвориха игрищата за баскетбол и детските площадки по парковете. Позволено е да се качиш на кола и да пътуваш, където пожелаеш, но някои други щати, като Флорида и Роуд Айлънд, спират колите с номера от Ню Йорк номера и поставят хората под карантина.
- Какво работи и какво не?
- Работят само магазини за хранителни стоки, аптеки, магазини за колела, които се се оказаха много необходими по време на пандемия. Фермерските пазари по улиците и площадите също работят. Магазините за алкохол са отворени, но можеш да поръчаш само по телефона. Градският транспорт върви, но на значително намален график - много от шофьорите и служителите са болни.
- Спазват ли мерките нюйоркчани, стоят ли си вкъщи, носят ли се маски?
- Позволено ни е да ходим по улиците и в парковете, така че има доста хора, но се избягваме - като на зигзаг, ходим от единия тротоар на другия. Маски са необходими само в затворени помещения или ако си заобиколен от хора, както е по пазарите. Така че, ако тичаш в парка сам или си на разходка, няма нужда. Честно казано, маски е много трудно да се намерят при нас в този момент, но хората слагат шалове. Но вече около 60% от хората по улиците носят маски.
- Какви са глобите за неспазване на мерките?
- Преди няколко дни увеличиха максималната глоба от 500 на 1000 долара.
- Има ли презапасяване с продукти, каквото наблюдаваме в много европейски страни?
- Да, в началото настъпи паника и всички се втурнаха да се заредят. Но постепенно хората се успокоиха и щандовете пак се напълниха. Поне така беше преди 2 седмици, когато аз за последно пазарувах. Сега поръчвам по интернет доставки от хранителния магазин. Но е невъзможно да се намерят маски и ръкавици, дезинфекциращи препарати и сапуни, а също така и тоалетна хартия.
- Въпреки строгите мерки броят на заразените и на жертвите продължава да е сериозен. Как си обяснявате това? Защо Ню Йорк се превърна в епицентър на епидемията в САЩ?
- Всъщност броят на заразените и на приетите в спешно отделение започна да намалява. Само броят на смъртните случаи се задържа засега, защото жертвите са заразени преди повече 3-4 седмици. Ню Йорк е космополитен град, посещаван от милиони туристи и хора, които идват по работа. Неизбежно беше. Но и властите се оказаха много неподготвени. Нямаше достатъчно тестове и изследваха само болни, които са били в Китай. Отне им доста време да осъзнаят, че вирусът се е разпространявал дълго време, без никой да разбере. Бавно се завъртяха колелата, докато най-накрая затвориха училищата и ни наредиха да си стоим в къщи. Според мен България много по-бързо реагира и по-добре се справи.
- От това, което виждаме в медиите, болниците са поставени пред сериозен натиск. Защо според Вас се стигна до това?
- Защото рискът не се беше взел насериозно.
- Какви са условията за хоспитализация и тестване? Заплаща ли се лечението? Как стои въпросът с тестовете, има ли достатъчно?
- Не знам и се надявам да не ми се наложи да разбера от личен опит. Но от това, което чета по вестниците, болниците са препълнени, но функционират. Докторите и сестрите са изтощени. Армията и доброволци помагат.
- Как нюйоркчани реагират на ситуацията? Много хора изгубиха работата си, други - бизнесите си. Притеснени ли са бъдещето си? Какви са настроенията, има ли паника, гняв, страх?
- Това са много тежки времена и хората са притеснени за бъдещето. Но аз не съм забелязала паника и гняв. Американците и нюйоркчани особено са оптимисти и гледат напред. Хората се опитват да помогнат по каквито начини могат на тези, които са в екстремно положение. Всяка вечер в 19 часа жителите излизат по балконите или прозорците, за да ръкопляскат и свирят, за да изразят благодарността си към медицинските работници. Но засега не съм чула оперни арии, както е в Италия.
- Вие как се справяте с изолацията? Как минава денят Ви, с какво се разтоварвате, четете ли нещо в момента?
- Честно казано, моето ежедневие не се е променило значително, освен това, че готвя повече от обикновено. Дори си извадих старата българска готварска книга. Пиша във вкъщи и съм по природа домошар, така че не го преживявам тежко. Разходките в парка покрай река Хъдсън или по улиците много ме освежават и се наслаждавам на тишината и птиците - вчера със съпруга ми видяхме 2 ястреба. Събираме се с приятели на Интернет „вечери“ и „партита“. Празнувахме рождения ден на съпруга ми със семейството му, като леля му се включи от Флорида, майка му от Чикаго, сестра му от Масачузетс.
- Как си представяте живота след пандемията?
- Животът след пандемията ще е бледа реплика, избеляла черно-бяла снимка на това, с което бяхме свикнали. Ще е трудно да се рестартират много бизнеси - ресторанти, театри, концерти... Ще отнеме време, докато хората се върнат до предишните нива на пътувания (особено на круизи) и на покупки, дори и след като има ваксина - по простата причина, че много загубиха работата и спестяванията си. Ще стягаме коланите, поне така предполагам. Трудно е да се предскаже колко време ще отнеме да се възстанови животът така, както беше, ако това изобщо е възможно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
