Неделя,

БГ мистика и балетен екшън в Софийската опера

От: Албена Атанасова -
БГ мистика и балетен екшън в Софийската опера
A
A
A

Зрелищен балетен спектакъл с уникална хореография,  мистика и екшън гледаме от 15 март в Софийската опера. Донвена Пандурски, една от най-известните дами в жанра, написа либретото за „Легенда за езерото“ и направи постановката по безсмъртната музика на Панчо Владигеров. С премиерата, която е под патронажа на президента Румен Радев, започва поредица от събития, посветени на 120 години от рождението на големия композитор.   

Когато академик Пламен Карталов кани работещата от десетилетия в Русия и Европа Донвена да осъществи грандиозното представление в родния град, тя започва да слуша записа на Панчо Владигеров от 1962-а, когато Нина Анисимова режисира „Легенда за езерото“ в София. 
„Музиката ме провокира – изобразителна и красива, колкото импресионистична и лирична, толкова епична и симфонична. Изпълнена е с метафизиката на приказното време, но темите и посланията в нея са вечни и общочовешки.  Преработките на фолклора звучат модерно, носят самобитност и съвременни движения – всичко това се прелива в изключителна драматургия“, споделя Донвена Пандурски за „Стандарт“. Тя създава сюрреалистичната история, докато със съпруга си - известният режисьор и продуцент Михаил Пандурски - гостуват във френския замък на стария им приятел Михаил Шемякин.  Както се знае, световният художник и Донвена имат съвместни блестящи проекти в Мариинския театър, където българката е първата представителка на нежния пол, призната като режисьор на вековната сцена. Преди време Шемякин и Пандурски са дует и в афиша на Софийската опера. 
„Образите в „Легенда за езерото“ са многолики  - мъже и жени воини, примитивни пустинни хора, княз, цветя-девойки, сатири и магьосници, самодиви и нимфи... Действието е изпълнено със събития – от монументални битки до драми в любовен триъгълник. Нищо не се е изменило – светът е един и същ. Вълненията му са едни и същи – страст, омраза, ревност, жажда за власт. Важното е да търсим хармония с природата, която ни е дарена от Господ, да я опазим от разрушението. Затова създадох Бога на Слънцето и водата – символи на живота. Вярвам, че ще увлечем зрителите“, разказва Донвена.  
Когато е готова с либретото, пристига в столицата, за да се срещне с артистите на Софийската опера, където самата тя е направила първите си професионални стъпки. Остава очарована – екипът е тотално подмладен, но нивото е все така световно. „Школата ни е желязна. Работя по света и съм наясно, че трупите, които могат да си позволят класически репертоар, не са много. Затова реших да направя неокласически балет, за да стане ясно колко талантливи са артистите в Софийската опера, колко силни творчески индивидуалности са те. Всеки е различен в личното си творчество  – без академизма на Петипа, където моделът е ненакърним. А истински балет вече почти липсва в Европа и Америка. Най-често: експериментален танц. Няма лошо, но няма и школа – всичко е възможно, но е трудно да се каже какво е професионално и какво не е. И оттам се стига до сценични недоразумения. А те не събират публика. Но техните автори твърдят: Който не ни разбира, е профан. Не бих искала да звуча като догматик, но трябва да си образован в това, което правиш. Нима някой би избрал лекар без диплома?“, дискутира Донвена, която се труди по 12 часа в денонощието, като 10 от тях преминават в репетиции с балетистите от трите екипа на спектакъла. „Трупата на Софийската опера е като цвете, което расте сред бурените и плевелите на социалния пейзаж. Съхранява се, благодарение на това, че има собствен живот между стените на театъра. Тези млади хора наистина обичат балета, те са негови истински жреци. Изкуството ги спасява от действителността – и това е чудо. Въпреки че държавата ги е загърбила“, е мнението на Донвена. В екипа на Пандурски са още двама нейни колеги от Мариинския театър: Вячеслав Хомяков, един от главните балет майстори на имперската трупа, и художникът по осветлението Александър Наумов. Абстрактните и футуристични сценография и костюми са на Павел Шаппо – изключителният художник от Витебск, който е родственик на самия Марк Шагал. Всичко на сцената в Софийската опера прилича на кино – неслучайно Донвена е участвала в доста от продукциите на мъжа си. В ранната си младост влиза в "Адаптация" на Въло Радев и се появява в други родни ленти.
На прочутата хореографка, подписала спектакли в Санкт Петербург, София, Щутгарт, Лондон,  Дюселдорф, Стокхолм и Мюнстер, не й се задълбава твърде в злободневните политически теми, но и не пести горчивия коментар. 
„Точно сега човек трябва много да се насили, за да повярва, че в Европа има баланс и разум. Историческата ни памет е прекалено къса. Напоследък не се случват твърде хубави неща. Но трябва да вярваш в доброто – иначе за какво живеем. В нашата държава дисонансите също са големи. Тъжна работа. Обществото – това е средната класа, а не шепа хора, които живеят свръхзадоволено и небрежно тънат в благоденствие. Те нямат никакво отношение към тези под тях, не ценят живота. Всичко това няма как да не ти направи впечатление, когато не си се прибирал продължително време в България. Но понеже не бива да се акцентира на черните краски, веднага казвам, че в София има нови и модерни сгради и места. Но не е достатъчно. Усеща се, че хората са без вяра и без самочувствие – логично е, след като са подтиснати от хиляди проблеми“.


Всички новини от категория Култура.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички