Докато другите се борят за разпределение на порции и одобрение в чужди посолства, ние търсим легитимност в българската история и национален интерес, казва лидерът на коалицията Тихомир Атанасов
Българите искат държавници, а не счетоводители на чужди интереси
Искаме програма за национално спасение, а не коалиционно споразумение за постове
Моралният подем означава държава, която не се срамува от знамето си и не подменя учебниците по история под външен натиск
Духът на Априлци е жив, но е притиснат от всекидневието и отчаянието
- Г-н Атанасов, какво представлява коалиция „Трети март“? С какво тя е по-различна от останалите участници в битката за 52-ото НС?
- Коалиция „Трети март“ не е просто поредният политически проект, създаден в нечия лаборатория. Тя е съпротивителна сила. Ние сме обединение на хора, които отказват да приемат обезличаването на България. Разликата ни с останалите е фундаментална: докато другите се борят за разпределение на порции и търсят одобрение в чужди посолства, ние търсим легитимност в българската история и национален интерес. Ние сме единствените, които поставят защитата на националната идентичност като задължително условие за икономически и социален просперитет.
- „За нов морален подем“ – това е мотото на „Трети март“. Какво включва това?
- Моралният подем означава край на политическия нихилизъм. Това включва връщане на достойнството на българския учител, лекар и офицер. Означава държава, която не се срамува от знамето си и не подменя учебниците по история под външен натиск. Моралният подем е честност пред избирателя – да спрем да наричаме предателството „компромис“, а кражбата – „усвояване“.
- Казвате, че Трети март е историческият код на българите. Как ще отговорите на тези, които искат националният празник да е 24 май или 6 септември?
- С цялото ми уважение към тези свети дати – без Трети март нямаше да има нито 6 септември, нито официално честван 24 май. Трети март е възкресението на българската държавност. Опитите да се противопоставят тези празници са изкуствени и целят разделение. Да смениш националния си празник по политическа целесъобразност е като да смениш рождената си дата, защото не ти харесва хороскопа. Трети март е фундаментът, върху който стъпват всички следващи победи.
- Наскоро се лансира и идеята за 20 април като национален празник. Вашето мнение?
- 20 април е върхът на българското саможертвено усилие. Но Априлското въстание е кървавият вик за свобода, докато Трети март е нейното реализиране. Тези предложения са по-скоро опит за бягство от историческата истина за ролята на Руско-турската освободителна война. Нека почитаме 20 април с преклонение, но да не превръщаме историята в инструмент за дребни геополитически маневри.
- Улисани в кризи, сякаш подценихме 150-годишнината от Априлското въстание. Носят ли българите духа на Априлци днес?
- Духът на Априлци е жив, но е притиснат от всекидневието и отчаянието. Априлци бяха хора с кауза, които заложиха имота и живота си. Днес българинът е принуден да оцелява в условия на спекула и несигурност. Задачата на „Трети март“ е да събуди този заспал дух – да припомним на хората, че са наследници на герои, а не просто „консуматори“ или „електорални единици“.
- Какво предвижда икономическата Ви програма? Искате ли промяна на данъчната система?
- Ние сме за разумен икономически патриотизъм. Това включва:
* Защита на родното производство чрез пресичане на картела при прекупвачите.
Запазване на плоския данък, но с въвеждане на необлагаем минимум – за да останат реални средства в най-бедните и в младите семейства.
Държавна подкрепа за енергоинтензивните предприятия, за да спасим индустрията си от фалит заради скъпия ток.
- Адекватни ли са мерките на кабинета за компенсиране на хората заради скъпите горива?
- Не, те са „козметични“. Държавата прибира огромни суми от ДДС и акциз върху високите цени, а връща трохи на гражданите. Ние предлагаме временен таван на надценките за горивата и по-сериозен контрол върху вноса, за да не плаща българският гражданин за чужди геополитически амбиции.
- Коалицията бе знаково създадена в Несебър – Старият град е под егидата на ЮНЕСКО. Защо културата и културно-историческото наследство са в оснавата на Вашата коалиция и какво трябва да се промени във финансирането на сектора?
- Културата не е разход, тя е инвестиция в националната сигурност. В Несебър показахме, че имаме световно наследство, което не ползваме ефективно. Предлагаме:
Увеличаване на бюджета за култура на минимум 1% от БВП.
Фонд „Културно наследство“, който да финансира спешни консервационни дейности в малките общини.
Прекратяване на порочната практика културата да е „последното перо“ в държавния бюджет.
- Как културното наследство може да стане ресурс за развитие на регионите?
- Когато престанем да гледаме на една крепост или стара църква само като на „камъни“, а ги превърнем в част от модерен туристически и образователен продукт. Това означава инфраструктура, дигитализация и местни фестивали. Така ще създадем работни места в региони, които сега се обезлюдяват. Културата може да храни цели райони, ако държавата спре да бъде мащеха за тях.
- При обиколките Ви в страната, кой е най-големият проблем на хората?
Несигурността. Хората не се страхуват от работа, те се страхуват от бъдещето. Питат ме: „Ще има ли България след 20 години?“. Най-големият проблем е усещането за несправедливост – че законите важат само за малките, а големите са недосегаеми.
- Каква е прогнозата Ви за съставяне на правителство след изборите?
- Ще бъде трудно, ако партиите продължат със същия егоизъм. „Трети март“ ще бъде факторът, който ще изисква програма за национално спасение, а не просто коалиционно споразумение за постове. Ние няма да подкрепим правителство, което не поставя ясни червени линии по темите за националния суверенитет, защитата на историята и енергийната ни независимост. Българите искат държавници, а не счетоводители на чужди интереси.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
