Шефът на БНБ отсече! Еврото ще осигури достъп до...

Дълбочината на глобалната икономическа фрагментация и трайната несигурност изискват адекватен институционален отговор. За България, присъединяването към еврозоната представлява както стратегически щит, така и възможност за институционално обновление. Това посочва управителят на БНБ Димитър Радев зя списание Bulgarian Journal of International Economics and Politics на УНСС.

Рисковете няма да изчезнат, но ще бъдат управлявани от по-висока платформа на стабилност, доверие и координация, допълва той. По думите му предстои период, който ще тества институционалната гъвкавост, стратегическата яснота и професионалната дисциплина. За Българската народна банка приоритетът остава непроменен: осигуряване на стабилност в настоящата рамка и подготовка за бъдеще, в което адаптивността и дългосрочната визия са системни изисквания.

Гобалната икономика навлиза в етап на дълбока трансформация, доминирана от устойчива и системна волатилност. Настоящата несигурност вече не се определя от циклични спадове или времеви пазарни корекции, а е функция на трайни геополитически напрежения, фрагментация на финансовите пазари и преориентиране на глобалната търговия.

За публичните институции и инвеститори това изисква преход от реактивен подход към стратегическа устойчивост – базирана на солидна концептуална основа, институционална гъвкавост и дългосрочна визия.

В този контекст, България предоставя специфичен случай на макроикономическа адаптация, при която предстоящото членство в еврозоната не е просто формален етап, а стратегически акт, съответстващ на структурните характеристики на съвременната среда.

Концептуална рамка: институционален отговор на структурната волатилност

Управлението на публични инвестиции в условия на трайна несигурност изисква ясно формулирани стратегически ориентири. Пет основополагащи принципа очертават необходимия институционален отговор (Радев, 2025).

1. Волатилността е структурна

В съвременната икономическа система политическата и пазарна непредвидимост не е временно отклонение, а устойчива характеристика. Геоикономическата конкуренция, инструментализацията на търговията и финансите, както и пренареждането на мултилатералната архитектура формират новата нормалност.

2. Устойчивостта изпреварва прогнозата

Фокусът следва да бъде върху институционална устойчивост, а не върху краткосрочно прогнозиране. Гъвкавостта и опционалността в управлението трябва да бъдат системно интегрирани.

3. Координацията е критично необходима

Както вътрешно-институционалната синхронизация (между резервна, парична и фискална политика), така и трансграничната координация са решаващи, особено за малки отворени икономики.

4. Стратегическата автономия е съществена

Автономията не означава изолация. Тя предполага институционална способност за самостоятелни действия при висока степен на несигурност – чрез управление на контрагентски риск, осигуряване на ликвидност и оценка на алтернативни активи като злато и борсово търгувани фондове.

5. Дългосрочната перспектива е задължителна

Инвестиционното планиране следва да отчита структурни тенденции като демографски промени, климатичен преход и технологични трансформации – независимо от доминиращата краткосрочна волатилност.

България в регионален и глобален контекст

България, като малка и силно отворена икономика, интегрирана в европейските производствени и търговски вериги, е изложена на външни макроикономически шокове. Макар прекият ѝ контакт с глобални търговски конфликти да е ограничен, вторичните ефекти през партньори като Германия са съществени.

Нарушенията във веригите за доставки, отслабването на глобалното търсене и неясните перспективи пред международната търговия създават риск за средносрочната динамика на растежа. В краткосрочен план, по-ниските цени на суровини – особено на енергоносители – оказват дезинфлационно въздействие. Но в дългосрочен план ефектите от глобалната фрагментация върху инфлацията, капиталовите потоци и инвестициите остават неопределени – подчертавайки необходимостта от проактивен макроикономически надзор.

Стратегията на България за управление на резервите

В условията на повишена несигурност, стратегическото управление на валутните резерви от България демонстрира стабилност и адаптивност.

Режимът на валутен борд предопределя висока степен на концентрация – над 90% от резервите са деноминирани в евро, а останалата част – главно в злато. Подходът е консервативен, с инвестиции в краткосрочни инструменти с висок кредитен рейтинг (минимум AA–).

Присъединяването към еврозоната ще наложи стратегическо адаптиране. При въвеждането на еврото като национална валута, структурата на резервите следва да бъде диверсифицирана както по валута, така и по активи.

Новият Закон за Българската народна банка ще даде възможност за:

• Понижаване на рейтинговия праг за допустими активи (от AA– на A–);

• Разширяване на инвестиционния хоризонт с по-дългосрочни инструменти;

• Въвеждане на нови активи – включително борсово търгувани фондове, при спазване на изискванията за риск и съответствие.

Целта е ясна: засилване на способността на институцията да управлява ликвидността, да защитава стойността на резервите и да отговаря ефективно на бъдещи системни предизвикателства.

Присъединяване към еврозоната: стратегически и институционални измерения

Очакваното членство на България в еврозоната е стратегически повратен момент. То ще:

• Интегрира паричната политика в рамките на Европейската централна банка;

• Засили макроикономическата стабилност и доверието в публичните институции;

• Премахне риска от валутни несъответствия и ограничи спекулативния натиск;

• Осигури достъп до институционални механизми за финансова стабилност като Европейския стабилизационен механизъм.

В условия на системна несигурност, членството в еврозоната предлага стабилизираща рамка и институционална котва.

Институционална готовност и капацитет

Българската народна банка вече реализира ключови стъпки за осигуряване на институционална готовност. Сред водещите приоритети са:

• Развитие на инфраструктура за управление на по-диверсифициран резервен портфейл;

• Разширяване на кръга на допустими контрагенти;

• Засилване на аналитичния и риск-мениджмънт капацитет;

• Хармонизиране на управлението и процедурите с европейските стандарти.

Тези трансформации не са временни, а изграждат устойчива архитектура за модерно и стратегически ориентирано управление на международните резерви, допълва Радев.