Петък,

Избори 2019 - предизвикателствата пред Евросъюза

От: Редактори -
A
A
A

Повече от 400 млн. избиратели упражняват правото си на глас в изборите за Европейски парламент, провеждащите се в различните държави-членки от 23 до 26 май 2019 година – вторите по брой на гласоподаватели в света (след Индия).

Въпреки, че проучванията на общественото мнение сочат рекордно висок процент на одобряващите членството в Европейския съюз, много наблюдатели се опасяват, че подкрепата лесно може да се срине. Причината – някои сериозни предизвикателства пред настоящето и бъдещето на Евросъюза…

Икономиката води хорото

Десетилетие след голямата финансова криза, която се отрази зле на икономиката на континента, хвърляйки политическия и социален модел в бъркотия, средногодишният ръст остава едва 1,5%. А има и сериозни сигнали, че лошото тепърва предстои. Дълговете на някои-страни членки нарастват, а Европейската централна банка се бори с това да не разреши нова рецесия.

Европа има купища фирми от световна класа, но за разлика от САЩ например, почти всички от тях не са създадени през последните 25 години, съобщава в свой репортаж британският вестник „Гардиън“. Няма европейски Гугъл, Фейсбук или Амазон, а континентът е стигнал доникъде с новите технологии на Четвъртата индустриална революция от сорта на изкуствения интелект.

Популярността на популистите и заплахата от тях

Друго предизвикателство, пред което Европейския съюз е изправен, е възходът на онези политици, желаещи да доведат до провал на първостепенния европейски проект отвътре. Евроскептичните партии винаги са имали присъствие в Европарламента, но досега влиянието им в законодателния орган на ЕС беше незначително.

Сега обаче тези партии са на мода. Те се опитват да си създадат свой паневропейски алианс от анти-ЕС формации. Други крайнодесни партии също се присъединяват към каузата в стремежа си да работят заедно със свои съмишленици и да отслабят, и променят Евросъюза отвътре.

Лидери в ЕС, като френския президент Еманюел Макрон, германската канцлерка Ангела Меркел, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и др. станаха знамена на антипопулизма и през цялата кампания предупреждаваха гласоподавателите за опасността от популистите и крайнодесните. Те изтъкваха, че не е правилно в евроизборите гласуващите да се опитват да решават свои вътрешнодържавни проблеми.

И въпреки всички тези акции се очаква екстремистките партии  да се представят добре, така че новият състав на Европарламента, който ще стартира мандата си през юли, ще покаже повече разделение от досега.

Изтокът в по-лошо положение от Запада

Трудно за Европейския съюз ще бъде преодоляването на разделението Изток-Запад, което се пръкна сред държавите-членки. Унгарският министър-председател Виктор Орбан например настоява на своята нелиберална демокрация и се превърна в модния глас за десноцентристките партии из по-голямата част от Стария континент.

През последните пет години пукнатината се превърна в срутване, а Унгария и Полша удариха своите независими медии, атакуваха неправителствените организации в двете страни и поставиха под заплаха независимостта на съдебните си власти. Това накара лидерите в ЕС да предприемат безпрецедентни стъпки срещу провинилите се правителства за подриване на устоите на демокрацията и непридържане към фундаменталните ценности на Евросъюза.

Лошият пример на Унгария и Полша беше последван от Румъния, която също попада в полезрението на Европейската комисия, заради неспособността си да уважава независимостта на съдебната система. През цялото това време крайнодесните партии продължават да се срещат , а техните лидери успяват да постигнат единство.

И докато за западните държави в ЕС вотът днес е синоним на демокрацията този принцип е много по-неясен в страните от Източна Европа, където вътрешните проблеми в най-голяма степен застрашават устоите на реда, въведен в Европейския

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички