Уникалното съкровище, в което хранели прасетата

• Великолепното Вълчитрънско съкровище е най-ранното от намерените досега тракийски съкровища и най-голямото сред древните находки от този род в Европа.

Намерено е точно преди век случайно, докато

двама селяни си копали лозето

край Вълчитрън, Плевенско.  Тежи малко

над 12 килограма

и се състои от 13 предмета - голяма и дълбока купа с две дръжки, голяма чаша- черпак с една дръжка, три малки чаши, 7 похлупака и един троен съд, който е съставен от по-малки такива, който са свързани помежду си на принципа на скачените съдове.  Предметите са

изработени от самородно злато

обработвано на листове. Съдовете поразяват с изящество въпреки пестеливата украса. Всички са уникални.  Съкровището

било скрито от двамата братя

след като го изровили. Вероятно съдовете са били в дървен сандък или в кожена торба и при откриването имали тъмножълт цвят. Затова селяните помислили, че са бронзови. Единият от братята дори дълго време хранел прасетата си в купата.  След намесата на властите,

повечето съдове били събрани

но някои от тях, вече били нарязани, за да се продадат по-лесно.  Двамата братя получили за съкровището

1.5 милиона лева

не могли да си ги поделят и парите отишли по адвокати и съдилища.  Има разнопосочни мнения откога са златните предмети. Част от учените това е

Средната бронзова епоха

(2000 и 1600 г. пр. Хр.), други твърдят, става дума за късната бронзова епоха (1600 - 1200 г. пр. Хр.)  Най-вероятно съкровището е притежавано от  някой от

знатните тракийски  вождове

описани от Омир в "Илиада" и "Одисея".   

Формата на предметите е доста любопитна.

Твърди се, че са се използвали за ритуали от  царе и жреци по време на древните Орфееви тайнства - тройната чаша в него е служела за смесване за вино, мляко и мед.  Изключително

любопитен факт

за малките чаши е, че древните майстори- златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение само когато са пълни с течност.  

Златното съкровище

от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей до есента на 2022 г., а след това в Националния археологически музей в столицата. Копие на предметите има и в Плевенския регионален исторически музей.