Славка Бозукова: Да направим заедно Бранд България

Целта на дискусията е да потърсим фундамента, върху който да бъде съграден новият туристически код, каза главният редактор на "Стандарт"

Славка Бозукова: Да направим заедно Бранд България | StandartNews.com

"Днешната тема ни дава една последна възможност да насочим прожекторите на Европа и света към нас. Едно от най-големите достойнства на кампанията „Чудесата на България“ е, че може да обединява. Затова и в тази зала отново сме всички – всички власти, всички учени, неправителствени организации, бизнес, медии. За да направим заедно Бранд България. Това каза главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова при откриването на форума "Бранд България. Докосни Чудесата"

Обикновено, когато застана пред вас, говоря емоционално. Обяснимо е  - никой не може да остане равнодушен пред магията на безценните 50 000 артефакта, които правят Чудесата на България третата по големина съкровищница в Европа.

Признавам си, години наред, се опитвам да предам на всеки от вас, особено на европейските ни приятели, българското ДНК, вярвайки че така Чудесата ще получат още един посланик на българската приказка за съкровища, светилища, крепости и феномени.

12 години мечтаем заедно. Първо – да изровим чудесата. После да ги реконструираме, да ги социализираме, да ги дигитализиране, да ги митологизираме. Но така и не се научихме как да стъпим на митовете и легендите, за да създадем достатъчно работни места с добавена стойност, които да са двигател за регионите. Не успяхме да съберем многото визитни картички на България в една обща, която да представя нашата идентичност и да бъде магнит за туристите от целия свят.

Затова днес ще оставя вдъхновението за втората част на форума, когато за 12-та година ще раздадем традиционните награди на хората, посветили живота и делата си на Чудесата. А сега ще се опитам да бъда прагматична. А и критична.

Улисани в поредните политически чудесии за избори, коалиции и постове, ние сякаш се стремим да докажем на целия свят, че освен уникални с миналото си, сме уникални и в настоящето като български прочит на понятието криза. Ако другите страни това е възможност, за нас българите това е възможност да пропуснем всяка възможност.  

Не си спомням от колкото години се лутаме в търсене на отговора кой е приоритета в туризма – комерсиалният туризъм (летен и зимен), културно-историческият или синергията между тях. Цифрите обаче не лъжат.  Резултатите от летния сезон са поредно доказателство, че само курортите няма как да бъдат емблемата ни, трябва ни ребрандиране като дестинация. Приключилият сезон отчетохме като успешен, но така и не успяхме да доближим нивата от 2019. В същото време съседите ни дръпнаха напред и то с целенасочена държавна стратегия. 5 гръцки дестинации влязоха в ТОП 10 на най-посещаваните курорти в Европа. Турция ревизира нагоре очакванията за годината и предвижда 47 млн. чуждестранни туристи като успешно си промотира първия регионален бранд – Месопотамия. Докато ние си говорим за селски и еко туризъм, Румъния вече зае нишата с новата си визия: Дивата Румъния, дори пусна първото си уиски от Карпатите. Албанският министър обяви, че никога не са имали толкова силен сезон, а сърбите и хърватите излязоха с общи дестинации и са повече от доволни.

За съжаление, не сме изпълнени с оптимизъм и за следващата година. 

Не защото няма желание - и от страна на министерството на туризма, и от страна на кметовете, и от страна на бизнеса. Няма стабилен фундамент, около който да се награжда.

Няма как да не отворя темата за скромното държавното финансиране за разкопки, за социализация на обектите, за промотиране на дестинации. За скромното участие на български фирми в отворените в Брюксел европейски програми в частта им за културно наследство, както и за неотворените европейски програми в България.

Докато в Брюксел хиляди млади хора се събраха на първия фестивал по Новия европейски Баухас, отличавайки най-успешните проекти за интеграция на културното наследство в новата умна градска среда, у нас Баухаус и досега си остава част от речника на чуждите думи.

В Плана за възстановяване и устойчивост туризмът отсъства. А културно-историческото наследство е представено с единствен проект за дигитализация на библиотеките и то с много скромна сума.   

Дано поне в новата под програма Клъстер Култура към Хоризонти, за която съм сигурна, че еврокомисар Мария Габриел подробно ще разкаже, да запишем някакво българско участие. И да престанем да се вторачваме само в традиционното финансиране. Защото докато в България под хъб разбираме само газов, в Европа учредиха два Хъба за културно наследство, които оттук нататък ще имат стратегическо значение. Единият даже е специално за Югоизточна Европа. За съжаление не е в София, която от 4 век, с Едикта на толерантността е земя на обединение. Центърът е в Атина. Как можем да наваксаме пропуснатото, какви възможности се разкриват- ще разберем от „Европа Ностра“, чийто вицепрезидент Пийт Яспърт е днес отново с нас.

Скъпи приятели,

Днешната тема ни дава една последна възможност да насочим прожекторите на Европа и света към нас. Едно от най-големите достойнства на кампанията „Чудесата на България“ е, че може да обединява. Затова и в тази зала отново сме всички – всички власти, всички учени, неправителствени организации, бизнес, медии. За да направим заедно Бранд България.

За да се случи това първо трябва да си отговорим на въпроса какво искаме да бъде Бранд България?

Отговорът ще дойде само след задълбочен анализ на генезиса на българския културен код. Къде е той? В Свещената планина Родопи, в земите на траките, в Черноморската Атлантида? Дали обаче в днешния крайно дигитализиран и виртуализиран свят изстраданата националната идентичност не трябва да се търси не в материалното, а в нематериалното наследство?  Със сигурност не са лишени от аргументи и доводите, че в утрешния поствоенен свят националните брандове ще се основават на чистия въздух, чистата вода, чистата енергия – богатството на България.

Само преди дни вицепрезидентът Илияна Йотова направи първия по рода си международен форум за едно от най-големите Чудеса на България – кирилицата. И докато слушах научните доклади си помислих, а може би, за да запазим буквите си, Бранд България трябва да се изписва не на латиница, а на кирилица?! Та нали словото е идентичност.

Спирам с провокациите и очакма вашите идеи за културния код. Но също така очаквам да излезем и с ясна визия за работеща структура, която да е двигател на процеса. Структура, в която да влязат представители на министерствата, на бизнеса, на науката. И заедно с кипящата енергия на гражданското общество да се изработи визията за Бранд България. 

Защо е важен културния ни код. Не само за пари, доходи и туристи. Той ще ни донесе нещо много повече. Гордост, достойнство. И надежда, че има нещо, около което можем да търсим обединение на дълбоко разединената ни нация.

С тези думи бих искала да отворя голямата дискусия за Бранд България и пожелая успех на конференцията. 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай