Неделя,

Румен Бояджиев-син: Хората си искат „старото" кино

От: Администратор -
Румен Бояджиев-син: Хората си искат „старото" кино
A
A
A

Румен Бояджиев-син, който има отлични произведения във всички жанрове - от поп парчета до детски оперети - не крие, че голямата му страст е музиката за кино. Той е автор на саундтрака за „Дамасцена" – сагата на сценаристката продуцент Мария Лалева и режисьора Тодор Анастасов, в която се оглеждат 50 години от националната ни история. Събитията през този половин век, естествено, преминават през душата, ума и сърцето на всички персонажи, но най-вече през Течо. Така че на Румен никак не му е било бързо и лесно да интерпретира в ноти всички теми, дилеми и послания - от интимните терзания и радости на главния герой до безкрайните красоти в Розовата долина, ужасяващата безчовечност в нощта на „Голямата екскурзия", кретенизмите, абсурдите и моралните салтоморталета в първите години на така наречената демокрация.

„Картината, образите, действията в „Дамасцена" са богати, наситени, пълнокръвни. Затова търсех адекватно симфонично звучене. Шест месеца работих над композициите – имаше дебати, варианти, за да се стигне до най-правилното решение. Всичко в продукцията е в непоклатима симбиоза – сюжет, визия, начин на снимки. В тази история дишат сантиментите и носталгиите, тичини за българите. Ние сме народ, който има вяра и не е лишен от дух, но винаги се обръща назад и се връща в миналото, преди да продължи напред", коментира Румен. И е благодарен на Тодор Анастасов за кадрите, в които музиката е абсолютно равноправна в извайването на драматургията. „Хората напоследък все повече си искат „старото" кино. То им липсва, то е бягство от действителността, а не нейно буквално отражение", категоричен е Бояджиев младши. 15 вида инструменти – от акордеон до виолончело - се чуват в партитурата на „Дамасцена", изпълнени от колеги на Румен от различни оркестри. „Те не са публични имена, но са перфектни професионалисти", уточнява младши. Самият той е зад барабаните.

Вижда ги за първи път в мазето на музикалното училище, където го води баща му. Легендарният Румен Бояджиев от ФСБ има среща с корифея на перкусиите Добри Палиев. Професорът дава на момчето чифт палки – а то не се разделя с тях и до днес. Фигурират и в дипломата му от Консерваторията. След нея в живота на Румен джуниър се настанява интереса към полицейските учебници и въобще към тематичната литература. Чете за тактиката на ченгетата в масовите безредици – тактика още от епохата на римската империя, за битката им с тероризма.

„Тероризмът е добре режисирано явление – докато „ползва" големите сили, няма да изчезне. Струва скъпо на обществата – но въпреки това те го допускат", е мнението на Румен. Той е убеден, че изкуството и културата също са грижа на държавата, но не и на нашата. В нея се допуска хората на духовността да са натикани в задънена улица, да няма работещ закон за меценатството, да растат роботи, а не мислещи личности. „Господ ми е дал енергия, която използвам безогледно като творец. Обаче няма от къде да я презаредя. Но съм принуден да бъда оптимист. Надеждата умира последна – след нея е кръчмата. Не бих станал политик, защото съм твърде радикален – искам пълно преклонение и респект към националните ценности. Разбирам от култура и изкуство, а у нас те трябва да се възродят като феникс от пепелта на гнилата ни система. Цивилизацията ни е толкова древна, а се борим поне 30 процента от кадърните и интелигентните да останат в България", беше искрен Румен пред Дона Петкова в „Часът на зрителите".

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички