Вторник,

Румен Бояджиев-син: Хората си искат „старото" кино

От: Администратор -
Румен Бояджиев-син: Хората си искат „старото" кино
A
A
A

Румен Бояджиев-син, който има отлични произведения във всички жанрове - от поп парчета до детски оперети - не крие, че голямата му страст е музиката за кино. Той е автор на саундтрака за „Дамасцена" – сагата на сценаристката продуцент Мария Лалева и режисьора Тодор Анастасов, в която се оглеждат 50 години от националната ни история. Събитията през този половин век, естествено, преминават през душата, ума и сърцето на всички персонажи, но най-вече през Течо. Така че на Румен никак не му е било бързо и лесно да интерпретира в ноти всички теми, дилеми и послания - от интимните терзания и радости на главния герой до безкрайните красоти в Розовата долина, ужасяващата безчовечност в нощта на „Голямата екскурзия", кретенизмите, абсурдите и моралните салтоморталета в първите години на така наречената демокрация.

„Картината, образите, действията в „Дамасцена" са богати, наситени, пълнокръвни. Затова търсех адекватно симфонично звучене. Шест месеца работих над композициите – имаше дебати, варианти, за да се стигне до най-правилното решение. Всичко в продукцията е в непоклатима симбиоза – сюжет, визия, начин на снимки. В тази история дишат сантиментите и носталгиите, тичини за българите. Ние сме народ, който има вяра и не е лишен от дух, но винаги се обръща назад и се връща в миналото, преди да продължи напред", коментира Румен. И е благодарен на Тодор Анастасов за кадрите, в които музиката е абсолютно равноправна в извайването на драматургията. „Хората напоследък все повече си искат „старото" кино. То им липсва, то е бягство от действителността, а не нейно буквално отражение", категоричен е Бояджиев младши. 15 вида инструменти – от акордеон до виолончело - се чуват в партитурата на „Дамасцена", изпълнени от колеги на Румен от различни оркестри. „Те не са публични имена, но са перфектни професионалисти", уточнява младши. Самият той е зад барабаните.

Вижда ги за първи път в мазето на музикалното училище, където го води баща му. Легендарният Румен Бояджиев от ФСБ има среща с корифея на перкусиите Добри Палиев. Професорът дава на момчето чифт палки – а то не се разделя с тях и до днес. Фигурират и в дипломата му от Консерваторията. След нея в живота на Румен джуниър се настанява интереса към полицейските учебници и въобще към тематичната литература. Чете за тактиката на ченгетата в масовите безредици – тактика още от епохата на римската империя, за битката им с тероризма.

„Тероризмът е добре режисирано явление – докато „ползва" големите сили, няма да изчезне. Струва скъпо на обществата – но въпреки това те го допускат", е мнението на Румен. Той е убеден, че изкуството и културата също са грижа на държавата, но не и на нашата. В нея се допуска хората на духовността да са натикани в задънена улица, да няма работещ закон за меценатството, да растат роботи, а не мислещи личности. „Господ ми е дал енергия, която използвам безогледно като творец. Обаче няма от къде да я презаредя. Но съм принуден да бъда оптимист. Надеждата умира последна – след нея е кръчмата. Не бих станал политик, защото съм твърде радикален – искам пълно преклонение и респект към националните ценности. Разбирам от култура и изкуство, а у нас те трябва да се възродят като феникс от пепелта на гнилата ни система. Цивилизацията ни е толкова древна, а се борим поне 30 процента от кадърните и интелигентните да останат в България", беше искрен Румен пред Дона Петкова в „Часът на зрителите".


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички