Оръжейницата Тримамиум пази тайните на Рим

Крепостта край русенското с. Мечка е една от най-важните военни бази в Дунавския лимес

Оръжейницата Тримамиум пази тайните на Рим | StandartNews.com
  • Вардят от крадците на история кастела, осигурявал стрелите за Сексагинта Приста и Трансмариска
  • Крепостта край русенското с. Мечка е една от най-важните военни бази в Дунавския лимес

 

Когато археолозите намират в останките от крепостта Тримамиум 350 железни върхове на стрели от II век, 283 от които са цели и напълно запазени, разбират, че римският кастел край русенското с. Мечка е имал специално предназначение. Находката няма аналог в България. Подобни стрели са откривани на много места у нас, но в единични бройки. Огромното количество в Тримамиум говори за оръжеен склад. Това щеше да е твърде странно, ако крепостта бе изолирана. Но, когато съм тази малко позната и слабо проучена твърдина се прибавят още две - Сексагинта Приста и Трансмариска, картината на Дунавския лимес става съвсем различна. И обяснява защо от времето на славния Рим до днес

Русе и земите до Тутракан са стратегически важни

И трите крепости са вдигнати между средата и към края на първи век. Разрушени са през VII в. с опустошителното нахлуване на аварите.

Най-голяма е Сексагинта Приста - кастелът с пристанище, където не случайно Константин Велики ще направи по-късно най-важния се военен град в региона Принципията. Историческите извори са пълни с доказателства за усилената ремонтна дейност, кипяла на изток, в по-малкото пристанище Трансмариска, корабостроителницата на Дунавския лимес. Стрелите в Тримамиум затварят кръга, сочейки, че крепостният град на 18 км от Саксагинта Приста е бил оръжейницата. Трите крепости заедно с изградената по-късно по проект на Юстиниан Велики Дуросторум формират най-мощната военна база на Дунавския лимес, външният отбранителен пръстен на империята, създаден от Домициан и Траян.    

За първи път Тримамиум се споменава при Клавдий Птоломей (тт век от н.е.) - като част от военния път Ескус (дн. с. Гиген, Плевенско) - Димум, (дн. с. Белене) - Нове (м. Стъклен, Свищовско) - Тримамиум (дн. с. Мечка, Русенско) - Сексагинта Приста (дн. Русе) - Дуросторум (дн. Силистра). Това разкрива, че Тримамиум е била една от най-важните пътни станции към главното пристанище Сексагитна Приста.

Пръв великия Карел Шкорпил изказва мнението, че древната Тримамиум са именно оставките от крепостта край село Мечка, Русенско. Според преданието името на средновековното село идвало от знамето на кастела, на което била изобразена меча глава, символизираща силата и могъществото на крепостта. Самото с. Мечка пък било във формата на разпъната меча кожа.

Обстоятелствата обаче така се стичат, че от тогава до днес легендарната римска оръжейница е била винаги

по-интересна за иманярите, отколкото за археолозите

Тримамиум е обект на над 100 брутални набеза преди през 2006 г. да започнат първите проучвания. Стартира ги регионалният музей в Русе. Местните археолози Върбин Върбанов и Деян Драгоев, под ръководството на ст.н.с. д-р Сергей Торбатов правят сензационно откритие. Шестредов римски надпис съобщава за изграждане на крупна обществена сграда или храм, споменава легата на провинция Долна Мизия и разказва за кохорта "Севериана", квартирувала в кастела. Името не е случайно. "Севериана" е почетно звание от времето на император Север Александър (222-235 г.), което означава, че крепостта е била достатъчно голяма, мощна и сигурна, за да приюти елитната част. Надписът е прибран и се съхранява в музея. Но пари за цялостно проучване така и не се намират, включително до днес. Разкопките са спорадични и частични, макар находките да са обещаващи.

Проучена е не повече от една двадесета от кастела, който се намира на хълм на брега на Дунав в местността Стълпище. Има форма на неправилен четириъгълник с приблизителни размери 200 м на 200 м.

Още при първите проучвания археолозите откриват 7 култови ями от ттт век. В една от тях е намерена и

бронзова статуетка на Венера

с височина 15 см. Разкрита е голяма административна сграда от IV век и части от няколко по-ранни сгради. Има крепостни стени от римския и ранновизантийския период. В най-високата част е открита и средновековна църква. Изследванията показват, че по-късно животът в крепостта продължава както през Първото, така и през Второто български царства. "Последните следи са от липованците, които са били в предния век", казва Върбанов. Липованите или още староверците, старообрядниците, са онази малобройна етническа група необикновени руснаци, говорещи на староруски език и изповядващи православие от стария обред, за чието съществуване мнозина у нас дори не подозират. Населявали делтата на великата европейска века и живеели в къщи от тръстика.   

През 2006-2009 г., Русенският исторически музей прави спасителни разкопки в Тримамиум, за да съхрани обекта от иманярите. Изследвани са около 270 кв. метра в южната част на крепостта. Открити около 500 монети от тт до ХIII век, изделия от желязо и бронз, стъкло, камък и глина.

Сред най-интересните находки са купищата стрели, но и 39 монети - т. нар. антониниани. Тези сребърни монети, които по-късно са трансформирани в медни, започват да се секат през 214 г. по заповед на император Каракала, чието пълно име е Марк Аврелий Антонин. Равняват се на два денария. Но най-интересното в тях е, че императорите са изобразявани не с лавров венец, а с корона. Последната по хронология монета в Тримамиум е на император Диоклециан, сечена в Рим през 285-286 година.

Повечето находки в крепостта са от късната античност - от IV до VI век, има и от Средновековието. Сред тях са костни гребени и керамични лампи, коланни апликации, както и средновековна пещ.

Със собствено финансиране на музея през 2017 г. археолозите организират нови разкопки, които са продължават около две седмици.

"За краткото време успяхме да постигнем добри резултати", обяснява Върбанов. Проучена е площ от 50 кв. метра. Разкрити са три стени - от римско време. Намерени са фибули, монети, предмети от бита от желязо и бронз, както и фрагментирана керамика от IV-VI век.

Особено любопитна е

амфора от VI век със запазен надпис на гръцки:

"Мария ражда Христос. Божията милост е печалба. На света Мария. На Бога Спасител. Амфора със сладък зехтин.". Тя е била използвана за пренасяне на зехтин, предназначен за извършване на ритуали от местната християнска църква. Предполага се, че античният съд е изработен в някоя от източните римски провинции.

Надписът е разчетен от специалиста по антична епиграфика от Софийския университет Николай Шаранков.

Според експерта на мястото, където целостта на античния съд е разрушена, вероятно е имало и означение за количеството, както при други амфори, открити в Истрия, Нове и Сукидава. От другата страна са изписани букви "E+Y", което може да е съкращение от лично име или от зехтин, както и "TPI", което вероятно е съкращение от името на Тримамиум - за да се знае крайната дестинация.

В последните дни Тримамиум отново привлече вниманието с новите разкопки в крепостта, в които сега

участват и студенти от Великобритания

Археолозите от Русенския исторически музей отново са установили иманярски набези. За посегателства е уведомена и полицията.

"При подравняването и почистването на терена под електропроводите са осигурили идеален терен за иманярите. Подравнен, изчистен от храсти и така са унищожили няколко гроба. Абсолютно спокойно са работили, необезпокоявани от никого, използвали са колички... точно като археолози, едва ли не", заяви за БНТ д-р Никола Илиев, археолог в Регионален исторически музей Русе.

Въпреки това археолозите са спасили ценни монети, накити и останки от хора, живели в Тримамиум през няколко епохи.

"Имаме находки от злато, от сребро, от стъкло... Добре търсени са от иманярите със сигурност", каза още д-р Илиев. Той както и целият му екип вярват, че един ден Тримамиум ще разкрие изцяло тайните си и ще се превърне в търсена дестинация за културно-исторически туризъм. Стига крепостта да бъде спасена от крадците на история.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай