Ново чудо! Разкриха тайните на вековни оръдия

Наши реставратори ще се обучават в Бодрум, за да реставрират артефакти от морското дъно

Ново чудо! Разкриха тайните на вековни оръдия | StandartNews.com
  • Корабни оръдия и десетки амуниции пазят тайните на битка в северното ни Черноморие
  • Наши реставратори ще се обучават в Бодрум, за да реставрират артефакти от морското дъно

Две железни корабни оръдия и десетки амуниции на повече от 200 години извадиха от дъното на българското северно Черноморие археолозите. В последните дни на 2022 година екип на Центъра за подводна археология (ЦПА), ръководен от директора гл. ас. д-р Найден Прахов, извърши спасителна експедиция за артефактите.

Буквално в края на декември отидохме на мястото, където знаехме, че са, намерихме ги, документирахме ги отново с фотограметрия, фотография и след това с двудневна операция с

рибарски кораб, който беше снабден с кран

с бига за разтоварване, успяхме да ги вдигнем, тъй като те са много тежки, разказва Прахов. Той предполага, че всяко едно от оръдията тежи между 350 и 400 кг.

Спасителната експедиция се осъществява в продължение на тридесет часа при затруднени условия - ниска видимост, студени води и сложна техническа логистика.

Експедицията е част от дълго замислян и успешно реализиран проект на ЦПА и Националния исторически музей с научен консултант проф. д-р Иван Христов, заместник-директор на музея. Оръдията са открити от д-р Прахов през 2021 г. по сигнал на д-р Дамян Дамянов, но едва в края на миналата година, благодарение на подкрепата на Министерство на културата (МК), корабните артефакти са спасени и пренесени в Националния исторически музей.

Още по-миналата година, когато за първи път видяхме тези оръдия, се свързах с директорите на РИМ-Добрич и на Военноморския музей във Варна, информирах ги за находката и ги попитах дали имат възможност и интерес да ги вземат при себе си в техните музеи, разказа Прахов и отбеляза, че големият проблем с подобни артефакти е тяхната консервация. Подводният археолог добави, че те могат да ги извадят, но след това предстои дълъг процес на консервация, за който трябват и средства, и специалисти,

за да не се саморазпаднат в музейните фондове

както се е случвало с много артефакти, извадени от морското дъно. От двата музея отговарят, че нямат нито финансови ресурси, нито специалисти, които могат да свършат работата. Прахов се свързва и с Националния исторически музей, за да мислят варианти как тези оръдия да се вдигнат и да се съхранят в музея. Там обаче имат същите проблеми, свързани с финансирането и с консервационните специалисти.

По време на теренните археологически отчети, организирани от Националния археологически институт с музей при БАН в началото на 2022 г., д-р Прахов сподели, че вероятно е въпрос на време оръдията да бъдат откраднати и продадени, както се е случило с десетки оръдия по Северното Черноморие. От водолази получихме информация за поне 80 случая от 90-те години насам за откраднати и продадени оръдия, които днес са с неясна съдба. Това са едни от малкото останали такива предмети и не знам поради какви причини са все още на морското дъно, отбеляза тогава Прахов.

Той разказа, че са продължили да обмислят различни варианти с колегите си от НИМ и по-късно през изминалата година заедно със заместник-директора на НИМ проф. д-р Иван Христов подготвят проект за вдигането на оръдията, консервацията им и експонирането им в националната съкровищница. Този проект беше финансово подкрепен от Министерството на културата, а средствата получихме в края на годината, отбеляза той.

За успешната реализация на проекта лична заслуга имат зам.-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов и Екатерина Джумалиева, директор Дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" в МК. Екипът от водолази получи съдействие и от директора на Историческия музей в Каварна Пенко Георгиев и служители на Гранична полиция, отбелязаха от НИМ.

По първоначален анализ оръдията се датират в края на XVIII - началото на XIX век. Те са били

част от въоръжението на линеен тримачтов

кораб, потънал при неизяснени обстоятелства на север от нос Калиакра, посочиха от НИМ, като допълниха, че от съображения за сигурност точното място на откриване на предметите се пази в тайна.

Все още ще се въздържаме от повече предположения, освен от тази ориентировъчна датировка, защото предстои да проучим района по-внимателно и за други находки, каза д-р Прахов. Подводният археолог посочи, че това са сериозни оръдия и вероятно действително са били поставени на линеен кораб. Той изрази предположение, че са произведени в Ирландия или във Франция, но допълни, че техния произход ще стане ясен едва след като бъдат почистени. Ученият отбеляза, че има още много работа по установяването на повече информация за тях. След почистването очакваме върху тях да има печати на леярната, където са направени и да изясним произхода им, времето на изработването и типа им, и може би по-точно времето, когато плавателния съд е потънал, каза още гл. ас. Прахов. Той изрази надежда да намерят и историческа информация за събитията, при които е потънал корабът, на който са били монтирани. Найден Прахов каза, че това е възможно, защото в западноевропейски вестници от онова време има информация за корабокрушенията по нашите брегове.

Той отбеляза, че в момента двете оръдия вече са в НИМ, като предстои дълъг процес на консервация и на експонирането им.

Освен подводно проучване и изваждане от дъното на Черно море на оръдията, в задачите на проекта е включено рентгенографско изследване и консервиране на корабните останки в Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ.

По проекта е получена покана от Института за корабна археология към Тексаския университет български реставратори да специализират в лабораториите на научната институция за консервация на артефакти от морското дъно в Бодрум, Турция, разказа още д-р Прахов. Поканата е отправена чрез един от големите български специалисти по корабна археология доц. Крум Бъчваров, който от години работи в Университета в Кънектикът, САЩ, и е член на института към Тексаския университет. Той успя да осъществи тези преговори и да получи предложението им двама или трима български консерватори да отидат в Бодрум, каза Прахов и допълни, че в момента се опитват да организират тази специализация. Българските институти, които ще изпратят консерватори, трябва да покрият разходите за дневни и пътни, а Институтът за корабна археология ще поеме обучението и настаняването им. Според Прахов този проект ще помогне на българските специалисти не само да се справят с конкретния проблем по консервацията и реставрацията на оръдията, но и да създадат международно сътрудничество в областта на консервацията на артефакти, открити в морска среда.

През 2023 г. оръдията и други части от инвентара на кораба

ще бъдат експонирани в лапидариума на НИМ

отбелязаха от музея. Според проф. Иван Христов благодарение на доброто сътрудничество между Центъра за подводна археология и музея ще бъде обогатена и разширена зоната на лапидариума, представяща морското археологическо богатство на България. От музея отбелязаха, че притежават най-голяма колекция от котви и щокове. С последните морски артефакти се поставя началото на колекция от западноевропейско, руско и турско корабно въоръжението, намерено на дъното на Черно море, допълниха още те.

(по материали от НИМ и БТА)

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай