Легендарната прима изуми публиката със смелостта си да пее на 83
"Благодаря ви, че не си тръгнахте, че не протестирахте и че ме приехте такава, каквато съм сега", бяха финалните думи на знаменитата оперна прима Монсерат Кабайе, които разплакаха пълната зала 1 на НДК в понеделник вечер. Разтърсваща беше тази, вероятно последна, среща на дивата с българската публика. Великата Кабайе беше само отчасти на сцената, защото онзи мощен, стабилен, кристален глас, който е изправял на крака хиляди и милиони са се прекланяли пред него, вече го няма. Сълзите на всеки, който разбира взискателния свят на изкуството, бяха за отишлото си величие на един легендарен артист.
Но когато става дума за личности от ранга на Монсерат Кабайе, картината никога не е едноцвета и както се казва в една латинска сентенция - за великите начинания само желанието е достатъчно. Смелостта на Кабайе - на 83 години да излезе отново на сцената и да пее, заслужава дълги и бурни аплодисменти. Вероятно публиката беше разочарована от невъзможността да чуе нейния емблематичен глас в пълнотата му, но въпреки това тя й подари цялата си любов, изумена и донякъде смутена, от нейната храброст, от непреклонния дух на една велика испанка. Кабайе издържа концерта с такова достойнство, каквото малцина представители на човечеството имат.
Тя излезе на сцената в инвалидна количка, а дъщеря й Монсерат Марти й помогна да седне в специален стол. "Преди три години, когато бях тук с патерица, вие бяхте изключително мили с мен. Сега съм още по-зле. Напаравиха ми две операции. За това искам да ви благодаря, че отново сте тук", каза в началото Монсерат.
Макар и да изглеждаше смалена седейки, тя преживяваше случващото се около нея с искрена и чиста радост на дете. Радваше се на блестящите изпълнения на оркестъра на Българското национално радио под палката на Рикардо Естрада и на енергията на младия талантлив тенор Жорди Галан и на достойния наследник на гласа й - Монсерат Марти.
Въпреки емоциите, които преливаха и у публиката, и у музикантите, вечерта беше прекрасна, сгрята от огнената страст на испански композиции. В първата част майката й дъщерята - "два гласа в едно сърце", както се казва един от общите им записи, изпяха заедно Sull'aria...che soave zeffiretto от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт и "Баркароле" от "Хофманови разкази" на Офенбах. Преди края на антракта Монсерат се извини, че не може да изпълни прочутата "Хабанера" от "Кармен", и се надява за втората част да бъде по-добре. И беше. С Марти изпълниха прекрасната "O mio babbino caro" ("Скъпи мой татко") от "Джани Скики" на Пучини и по-малко познатата испанска "Хабанера" от "Дон Жил де Алкала" на Пенела. Финалът беше заедно с Галан - също испанската "Искам да бъда тореадор" от "Дивата котка".
Както и преди три години майката и дъщерята изпяха за биса "Комичен дует на две котки" от Росини. Композиторът пише произведението за две велики сопрани, които се мразели. Той им посвещава дуета, но те толкова се ядосали, че никога не са го пели. След Кабайе на сцената остана само бароковият стол, който я очакваше и преди началото на концерта и който винаги ще стои за нея на световната сцена, предназначена само за най-добрите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
