Цонко Цонев мести фестивала от Каварна под тепетата
Динозаврите Стоунса, Алаина, Тето, Чоко и компания оживяха в книга
Пловдив е на път да си върне славата на изконна столица за българския рок. Самият Цонко Цонев, който в последните години дърпаше конците в жанра с големите концерти в Каварна, обяви, че става филибелия за Нова година.Заедно с пловдивския градоначалник Иван Тотев той ще купунясва за ЧНГ на площад "Централен" под тепетата, където ще забиват Николо Коцев и Йорн Ланге. Броени дни преди шоуто пък емблематичните пловдивски музиканти от 60-те и 70-те години оживяха в книгата "Ние от рока" на журналиста от вестник "Марица" Добринка Димова.
Книгата, която Тома Спространов вече определи като неформалната енциклопедия за най-славните времена на рока под тепетата, разказва удивителните истории на легендарни пловдивски музиканти. За преживяното, арестите в полицията, стригането на коси и смелостта да вървят срещу правилата и да свирят парчетата, които обичат. За пръв път те споделят за своите страсти, мечти, любови и крушения от времето, когато Пловдив е бил Меката на българския рок. Томчето показва и уникални снимки от времето на "Вариетето". Много от фотографиите се публикуват за пръв път. За качеството на текста пък са се пигрижили лично главният редактор на вестник "Марица" Руси Чернев и Красимир Димовски - майстор на словото и карикатурата.
Миналата седмица героите на книгата се събраха за премиерата в пловдивската Галерия U P.A.R.K., която се оказа тясна за всички гости, изкушени от рока.
Без инструменти, но с блясък в очите, тостове вдигаха Личо Стоунса, Георги Алаинов-Алаина, Стефан Костов-Тето, Заро Нецов, Господин Господинов-Чоко, Иван Енев-Ванкиша, Чавдар Георгиев-Чарли, Ванко Филибето. В ярките години от славното минало на рока се върнаха и телевизионерът Любомил Лазаров, художникът Станимир Видев и колежката му Моника Роменска, бившият депутат Христо Марков, собственикът на писта "Дракон" Христо Стоилов, много журналисти и приятели.
"Хората, на които е посветена тази вечер, са тук, а сред тях най-важната е Добринка Димова. Доскоро тя бе позната само в ролята си на журналист, но тази вечер направи дебюта си и като автор на книга", каза Руси Чернев.
Той разкри и как точно се е родила книгата.
През студената февруарска вечер ексшефът на футболния съюз Христо Данов запретнал ръкави и направил невъзможното - събрал на едно място най-великите музиканти на Пловдив. Така се появила идеята за възраждането на славата на славното рокаджийско поколение. Първо поредицата тръгна в "Марица", а после с помощта на община "Пловдив" и пивоварна "Каменица" историите за славните времена на рока под тепетата излязоха и в книгата.
Личо печели магнетофон с парче на "Шадоус"
Като всичко друго по тези географски ширини, и рокът бе дошъл с известно закъснение и по втория начин. Нещо като контрабанда или нелегален внос.
И пловдивските музиканти прихващат най-бързо.
Те вече разучават ритъма и тоналностите на новата музикална вълна, а съвсем скоро се раждат първите групи. Гилдията е намерила своите лидери, макар че тази компания никога не е мирна.
Най-търсен в онези години е Илия Караянев - Личо Стоунса. Най-търсещ - Стефан Костов - Тето. Те запалват искрата на рока под тепетата, а около тях израства цяла плеяда талантливи изпълнители. Музикантите минават по трънлив път към сцената - тръгват от ученическите и самодейни състави, после правят първите групи, формирани най-често на квартален принцип.
Личо става момче от рока още в началните класове на гимназия "Димитър Благоев". До родната му къща до аптека "Марица", срещу Имарет джамия, се намирали двете работилници за магнетофони и радиоапарати. Там постоянно се слушала музика, и то най-модерните парчета. Заедно с китаристите Роберт Стоянов - Роби и Георги Димитров - Геша чуват за първи път "Шадоус". "Роби и Геша имаха вече китари, а аз нямах. Затова реших, че ще им ставам барабанист, джазках по една кутия - аларма да става. Били сме на по 14 години. Един ден Заро от нашата махала, Бог да го прости, дойде и ми каза: "Баща ми ми подари една китара, но от мен няма да стане музикант. Личо, взимай я!", спомня си Стоунса. Първите уроци взима от бащата на Геша - чичо Гошо, който свири руски и италиански песни.
Мъжът му дал и първия магнетофон назаем. Показал му как да сваля оборотите с кибритена клечка, което било голяма помощ. "Ако за три дни не научиш "Апахи" на "Шадоус", повече магнетофон няма да видиш", отсякъл техникът. Личо се затворил вкъщи и започнал да учи тон по тон. След три дни изсвирил парчето едно към едно. Гошо бил толкова впечатлен, че му оставил магнетофона за месец, за да научи целия репертоар на "Шадоус" и Ерик Клептън.
Личо обаче няма професионална китара. И заедно с Роби и Геша решават сами да си направят инструменти. "До кино "Република" имаше един магазин. Гледам там две китари, произведени в ГДР. Ама те блестят, страшна работа. Но няма как да си ги позволим", казва емблемата на пловдивския рок. Намерили форма на "Фендер" и баща му, който бил дърводелец, им изрязал тялото. След това те сами си сложили грифовете. За да съберат пари за оборудването, се хванали да работят по строежите.
"Един ден с Робито си вървим по "Гладстон", аз си дрънкам на китарката, и ни спира Стефан Пехливанов, диригент на големия оркестър към Профсъюзния дом. Казва: Момчета, много хубаво свирите. Искате ли да ви взема в моя оркестър? И ни заведе в Профсъюзния. А там стоят двете китари от ГДР - купили ги, но няма кой да свири на тях", смее се Личо. И така започва да се занимава професионално с музика още в ученическите си години. В тази формация влизат също Кольо Врачев (клавир), барабанистът Борето Бозука, Роби и Геша. "Започнахме да правим концерти из цялата страна - ние свирехме първа част, а след нас Биг бенд. Огромни зали, претъпкани, страшна работа. Ние - облечени с костюми, правим шоу. И като засвирехме "Шадоус", публиката полудяваше. Не искаха да слушат големия оркестър, викаха: "Дайте китарите", допълва легендата.
С музика Тето се захваща сериозно благодарение на брат си - саксофониста Веселин Костов. Иначе още в гимназията има банда заедно с Никола Бусаров и Найден Чернев - басист и китарист. Пеят страхотно "Бийтълс". Другата банда от онези времена е на Личо. Тя залага на "Ролинг Стоунс". Много добри музиканти, но нямат вокалист. "Един ден влизам в залата, където свиреха. Личо пита: Добре де, ама кой ще го пее това нещо? А другите мрънкат, разказва Тето. В този момент аз поздравявам и им се представям като техен почитател. Казвам: Много гот, ама изпейте я тази работа, де. Личо ме усети и попита: Ти можеш ли да удариш? И веднага стана", спомня си музикантът, който достига невероятни висоти с гласа си, въпреки че никога не е спирал алкохола и цигарите и не е пазел режим.
/откъс от "Ние от рока"/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
