Петък,

Белоградчик крие подземни царства

От: Агенция Стандарт -
2845
Белоградчик крие подземни царства
A
A
A

Белоградчик. Уникалните скали на Белоградчик отдавна са световна знаменитост. Изваяните от камък великани, замъци, епични битки и любовни сцени са истински природен феномен. Застинали преди милиони години червени пясъци след оттеглянето на огромно море, твърдят геолозите. През 2012-а в кампания на вестник "Стандарт" българите ги определиха като чудо номер 1 на природата. Преди това и светът ги забеляза. Над 5 млн. души гласуваха за тях в глобалната класация за избор на новите 7 чудеса на природата. Чрез тях светът научи малко повече за Белоградчик и България.

Но Белоградчик има и друго природно, но малко познато богатство - приказни подземни царства. Скалите крият в недрата си също толкова уникални пещери. Те са по-интересни от червените камъни, но не са популярни, твърди откривателят на повечето от тях - пещерняк номер 1 на Белоградчик Александър Леонидов. Досега са открити, описани и картирани 122, но броят им е по-голям. 121 са представени от Леонидов и Пламен Трифонов в атлас, издаден на български и английски език. Други дупки чакат нови смелчаци да се спуснат и тръгнат из чудните им лабиринти.

От идващото лято туристите ще могат да тръгнат само из Венеца, която се намира на 6 км от Белоградчик близо до село Орешец. Отварянето й става 40 години след откриването й. А е открита случайно след взрив в съседна кариера за добив на камък за производство на вар. След избухването на поредната бомба отломките пропаднали, показал се и отвор. По-любопитните бомбаджии надникнали и останали изумени от появилата се приказна красота. От сводовете се спускали цветни стълбове, а подът бил изпъстрен с чудни кристали. Новината за откритието трогнала и местната управа. Били повикани пещерняци от Белоградчик, които от 1958 година обикаляли района и се спускали в множеството пещери. Екип, воден от председателя на пещерния клуб "Бял прилеп" Александър Леонидов, веднага пристигнал на място. Пещерата е уникална, само след два часа обявили те.

В тази пещера има всичко, което може да се види в нашите пещери, твърди и сега Леонидов. На едно място са събрани сталактити, сталагмити, сталактони, кристали, повлеци по стените, дендрити, драперии, барабани, синкави езерца. Подземната красота е по-величествена от скалите, но не е така достъпна като тях, обяснява пещернякът.

Годината на откриването на Венеца е 1970-а. Година по-късно тогавашният комитет за опазване на природната среда я обявява за природна забележителност. Но до времето, когато тази подземна красота ще бъде показвана и на туристи, ще минат 43 години. За да бъде опазено подземното богатство, наложило се входът да бъде циментиран. Търсачи на съкровища обаче си намерили други входове, които били засипани със скална маса.

Венеца има 5 зали с обща дължина 200 метра. Денивелацията й е само 26 метра. Суха е и е лесно достъпна. Може да се разгледа за час и половина от хора без никаква пещерна подготовка и облекло. Това, по което посетителите ще се захласват, са калцитните образувания във формата на цветя, животни, колонади. Ограниченият достъп на кислород вътре е създал микроклимат, при който водата е кристализирала с цветовете на скалите и глината наоколо. А те са разноцветни. Ако образуванията в пещерата Магура са снежнобели, то във Венеца са пъстроцветни. Подът бил осеян с кристали, които на места вече са унищожени.

Самото отваряне не е лесно, а като причина за забавянето се посочва липсата на финанси. Преди 3 години общината в Димово, в чийто район е природната забележителност, разработва проект и търси финансиране за превръщането на пещерата в туристически обект. Всичко това отмина, имаме избран изпълнител и след месец започват строителните работи, сподели кметът на гара Орешец Костадин Филипов. Финансирането на проекта е осигурено от европейски фонд чрез програмата за трансгранично сътрудничество България - Сърбия. Проектът, наречен "Чудните пещери", се изпълнява в партньорство с общината в градчето Майданпек до Бор. У нас приспособяват пещерата Венеца за посещения, а в Сърбия отварят нова зала към откритата преди 40 години пещера Райкова печ. Райкова печ е една от най-посещаваните в Сърбия, твърди кметът Филипов, който също минал през залите й. По скален състав и вътрешна красота двете пещери се родеят.

Проектът предвижда до Венеца да бъде оформена пешеходна пътека, паркинг, изграден малък информационен център с лека конструкция. Вътре ще бъдат направени стъпала, които да улесняват преминаването към по-високите нива, парапети и най-важното - осветление.

Отвън ще бъде направен и навес над входа. На практика до пещерата може да се стигне с автомобил. 300-метровото отклонение от пътя се нуждае от малък ремонт.

В пещерата могат да влизат по 15 души наведнъж.

До телевизионната кула в Белоградчик се намира Неприветливата. Денивелацията й е 86 метра. В нея може да се проникне само със специална екипировка и от опитни пещерняци. С водач може да се влезе и в Хайдушка пропаст, също край Белоградчик.

На 10 км от Белоградчик между селата Праужда и Салаш е пещерата Прелаз. Това е суха хоризонтална пещера с дължина 800 метра. До нея е Пременска дупка с красиви образувания и малка дължина - 124 м. Леснодостъпна е и Ремина дупка между селата Стакевци и Крачимир.

До Крачимир се намира пещерата Врело, в която тече подземна река. Дължината й е над 500 метра, а дълбочината на места достига до 6 метра. Реката е изпъстрена с мряна, която е снежнобяла заради липсата на хлорофил. Може да се разглежда само при ниски води - от юли до септември, но с лодка. При входа на пещерата реката излиза навън и се влива в близката Стакевска река, приток на Лом. Над Врело има останки от римска крепост. Предполага се, че обитателите й са се снабдявали с вода от тази река. Подземен поток тече и в Цанкино врело край село Гранитово.

Прилепът на Берон живее в Пропаст

Съвсем близо до Венеца е не по-малко атрактивната пещера Пропаст. Всяко лято Александър Леонидов и екип от клуба "Бял прилеп" влизат в нея, чистят сифоните - затлачени части на галериите. Подземната красота възторгва човека, признава за емоциите си Леонидов. Само като си представиш, че в пещерите човешки крак не е стъпвал, че си първият, който вижда този божи дар! Ако се приеме, че пещерите са се образували заедно със скалите, то те са на над 200 млн. години!

В Пропаст живее целогодишно голяма прилепна колония. В нея изследователят на насекомите Петър Берон е открил нов вид прилеп - подковоносец или наречен в негова чест берониум.

Като открием Венеца, ще разработим и проект за отваряне на Козарника, споделят от общината в Димово. Двете пещери са съседни, но Козарника вече има световна слава. Навсякъде по света биха печелили от това богатство, ние още не сме готови да го показваме.

За Козарника се говори от 1996 година, когато в нея археолози попаднаха на следи от човешки живот. Открита дълга кост от бозайник с гравирани черти е датирана на 1,4 млн. години. Накити, направени от черупка на охлюв, човешки зъб от вида хомо, карат историците да смятат, че в тази пещера е живял първият човек, преминал от Северна Африка в Европа. Безспорно това е най-старото присъствие на този човек на континента, което обръща представите на учените за мястото, откъдето е преминал африканецът. Подобни следи дотогава са откривани в Испания, Франция, Италия, Германия, Англия, но тяхната възраст е 600-700 000 години.

Тази пещера се намира на 10 км от Белоградчик и до нея няма път. Няма и осветление. Всяко лято от 1996 година насам в дълбините й се извършват археологически разкопки. Френски и български екипи проучват най-долните пластове с надежда, че ще бъдат открити нови доказателства за човешки живот от праисторическо време.

Доброволци изкарват 62 дни в Сухия печ

Любопитство предизвиква и Десни сухи печ, която се намира недалеч от Белоградчик при село Долни Лом. Известна е с експеримент, направен в нея през 1973 година. Вътре доброволно влезли двама души, които трябвало да живеят в изолирана среда, за да се провери издръжливостта на човешката психика. Без радио, телевизия, книги и всякакви забави те преживели 62 дни. До Сухия печ се намира и воден печ. Водната пещера е дълга 1300 метра и от нея е водоснабдено селото. Може да се влезе без специална екипировка, но задължително с ботуши.

Любителите на силни усещания могат да се спуснат в Змийската пропаст, която се намира по южния склон на връх Ведерник. Дълбочината й е 568 метра и спускането е истинска тръпка за любителите на силни усещания. Пещерняците препоръчват да се види и откритата през 2000 година пещера Мартин - 11, която се намира между селата Праужда и Върбово. И тя крие красиви образувания. С денивелацията си от 92 метра е истинско предизвикателство и за опитните пещерняци. В нея се влиза само с водач и екипировка.

Магура е запазила 700 древни рисунки

Най-известната пещера в района на Белоградчик е Магура. За разглеждането й сезони няма. По-голям проблем е да се стигне до нея през зимата, когато преспи откъсват селата около Белоградчик. Разстоянието от София до нея е 200 км, а от Видин - 35 км. Температурата вътре е постоянна - 12,1 градуса през цялата година. Влажността в по-голямата част от залите е 55%, а около Фиордите и Залата на глинените пирамиди - 80%.

Пещерата е благоустроена през 1960 година и от 2 юли 1961 година е отворена за посетители. Срещу 5 лв. вход може да бъдат видени всякакви образувания от капеща вода, наподобяващи хора, животни, дървета, градове.

В пещерата са открити следи от човешки живот отпреди 12 000 години. Научно е установено, че пикът на живота вътре е бил в края на бронзовата епоха. Историческата й стойност се определя от рисунките, които са на 3000 години.

Една от залите е наречена на римската девойка. През 30-те години на миналия век бил открит скелет на девойка с накит - гривна във вид на змия със захапана опашка, което помогнало на археолозите да датират находката. Само че девойката била обезглавена, което говори, че римляните са използвали пещерата за затвор и инквизиции.

Цялата дължина на пещерата по основната ос е 700 метра, но с разклоненията галерии посетителите изминават 2500 метра. Влиза се от една красива зала в друга. Започва се с Триумфалната, която е с дипли от мек варовик. Дълга е 200 метра, широка 25 метра и висока 18. Тя е най-дългата зала в пещерата. На 200 метра от входа се намира галерията с рисунките. Запазени са над 700, рисувани с прилепен тор, примесен с пещерна глина. Те са единствени в пещерите на Балканския полуостров. Преброени са 113 фигури, знаци и около 90 фалшификации. Женските фигури са 55, мъжките - 23, животинските - 11. Най-голямата женска фигура е висока 130 см, а най-малката - 32 см. Изобразени са две основни сцени - ловни и фалически. Галерията с рисунките често се закрива за посетители, тъй като влизането на хора променя микроклимата, развива плесени върху тях и ги застрашава с унищожение.

Следват Залата на сталактоните, на поваления бор, дълга 130 метра, широка 15 и висока 12, на тополата. Близо до изхода е Тронната зала. Падналият бор е най-големият сталагмит в българските пещери.

Всички места в пещерата си имат имена. Кога са кръщавани и от кого, не е ясно. Също като скалите в Белоградчик, които отдавна са одухотворени с човешки имена. Едни от образуванията са наречени Ориенталския град, други - Вкаменената река, заради застиналите нежно бели вълни.

В пещерата живеят осем вида прилепи. За пръв път през 2013 година е сменена решетката на входа, за да могат летящите да излизат спокойно навън. Решетката, на която бе излят от метал праисторически човек с чепат боздуган в ръката, вече е с по-широки процепи - до 20 см, за да се движат крилатите обитатели на тъмнината свободно.

Малко известно е, че до тази пещера има и втора - по-малка, открита при добив на камъни от съседна кариера. Наречена е Магура - 2. Не е открита за посещения.

През 70-те години на миналия век в пещерата е била разположена клиника за лечение на болни от астма. Постоянната температура и определена влажност е помагала за бързо оздравяване. Сега входът на подземната клиника стои заключен с катинар.

Пещерата има и едно необичайно предназначение. В нея - в т.нар. прилепна галерия, през 1967 година е създадена изба за отлежаване на вина. Бутилките престояват 3 години, за да се получи известното шампанско "Магура". Това е единственото място у нас, където пенливото вино се произвежда по класическа технология. В галерията, отделена от пещерата с изкуствена стена, но изградена в цвета на скалите наоколо и неразпознаваема за посетителите, отлежават и други вина. Не случайно точно отлежалото тук "Рандеву Кюве дьо Норд" през 2006 година става първото българско вино, спечелило сребърен медал от най-престижния конкурс в света на виното - "Decanter world wine awards". Уникалността на еликсирите се дължи на отлежаването при постоянна температура и влажност.

Ако посетителите пожелаят, могат да дегустират тези вина на място в подземната винарна. Атмосферата е забележителна и с монотонния звук на действащ сталактит. Нужно е само да се направи предварителна заявка.

През 2012 година с решение на Министерския съвет пещерата е прехвърлена на общината в Белоградчик за стопанисване. Сега тя разработва проект, с който да търси европейски средства за новото й благоустрояване. Нужна е подмяна на осветлението с диодно, тъй като сегашното увеличава температурата в пещерата. Това има значение за образуванията, рисунките и прилепите. Търси се нов вариант за посещения и в залата с рисунките. От 16 години общината чака решение за включването на пещерата в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО, което би било най-голямото признание за нейната уникалност.


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички