Каменната крепост Баба Вида е символът на Видин. Тя е една от най-запазените у нас, а помещенията и се използват до днес. Те са превърнати в музей, заседателна зала, зала за дегустации на местни вина, ателиета на художници, параклис.
За името на крепостта съществува легенда. Тя е за трите дъщери на знатен болярин – Вида, Кула и Гъмза. След смъртта му всяка получила част от земите му и всяка вдигнала свой град. Вида – Видин, Кула – Кула, Гъмза – Гъмзиград, който сега се намира в съседна Сърбия. Вида била най-старата и първа успяла да вдигне крепост, в която доживяла до последните си дни. Народът започнал да я нарича баба Вида, а след това – така и построената от нея крепост.
Истината обаче е съвсем друга. Крепост на брега на Дунава вдигнали още римляните в края на трети век. Нарекли я Бонония. Върху нейните основи български владетели издигат днешната крепост. За градежа и те използвали каменни блокове от Бонония и Рациария. Целта и е била отбранителна – крепостните стени и кули са били заобиколени от ров, който се пълнел с вода от Дунава. Вътрешната част имала жилищно-стопанско значение. От 10-ти век насам крепостта е била преустроявана и надграждана много пъти.
През 13-14 век крепостта е била седалище на владетелите от последното българско царство. Имала е 10 кули – 4 ъглови и 5 странични, вътрешна оградна стена, чиято дебелина стигала до 2,2 м. Височината на кулите стигала до 16 м, ровът имал дълбочина 4 м и ширина 6 м. През 1280 година в нея се е разпореждал деспот Шишман, чиито потомци завзели търновския престол и станали български царе. След приемане на християнството крепостта е била и седалище на епископа.
Турците също използват крепостта. Те я приспособяват за огнестрелно оръжие и за това изграждат амбразури на външната крепостна стена. Част от кулите били разрушени и превърнати в контрафорси и бастиони. Помещенията във вътрешния двор са превърнати в складове за боеприпаси и казармени помещения. Едно от подземията е било приспособено за мъчения на бунтовници. В този си вид крепостта е запазена до днес. Има формата на квадрат със застроена площ от 5 дка.Заради предпазния ров до входната врата на крепостта се стига по мост. В миналато той е бил подвижен дървен мост, а днес е каменен.
В края на 17-ти век в помещенията се разполагала военна турска част. През 19-ти век горният етаж е бил преустроен, като е изградена голяма тераса и бруствери за артилерийска стрелба. Това е последното строително преустройство на каменната твърдина.
В днешно време едно от помещенията е пригодено за заседателна зала. Тя е най-атрактивното място за посрещане на гости от страната и чужбина от местната власт. В помещенията около вътрешния двор е уреден музей за историята на крепостта. В две от тях е възстановен интериорът от времето, когато те са служили за мъчения на бунтовници.
Кинематографи отдавна са открили уникалния естествен декор на крепостта за заснемане на кадри от исторически филми. Първите камери се завъртат през 1942 година. Анджей Вайда е снимал в нея своите „Пепелища”. Капитан Петко войвода е „лежал” в подземията и. Сред стените своята армия „събира” и вождът Атила. През последните години в крепостта се вдигат и сватби. На сцената на летния театър се играят спектакли с историческа тематика, организират се средновековни фестивали. Крепостта оживява с туристи от страната и чужбина. Само заради нея на Дунав при Видин спират круизни кораби с пасажери от цяла Европа, Австралия и САЩ. Отворена е за посетители през всички дни на седмицата. В един ден от всеки месец достъпът до нея е безплатен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
