Уникални находки, сред които гърне със злато и скъпоценни камъни, открити при разкопките- Галерите на Добротица участвали в успешни бойни операции в Черно море
Разкопките на нос Калиакра отново привлякоха вниманието на учените у нас. Нови златни накити, сребърни с позлата, фрагменти от луксозни съдове, пръстени - мъжки и дамски от XIV век, откриха през тази година археолози при разкопки на нос Калиакра. За девета поредна година се проучва един от най-богатите некрополи, каза за Радио Варна Филип Петрунов, заместник-ръководител на разкопките.
През 2019 г. там беше открита т.нар. татарска плячка с над 950 предмета от злато и скъпоценни камъни. Много нови гробове с богат инвентар, златни накити и фрагменти от луксозни съдове са сред находките на екипа на доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей.
Сред най-ценните предмети от това лято е откритата дръжка на гърне, на която има врязани преди изпичането знаци, които археологически потвърждават исторически факти, споделя зам.-ръководителят на екипа Филип Петрунов.
"Тази дръжка се намери в един пласт от края на V, началото на VI век, за който има исторически сведения, че по това време федерати във Византийската империя са били българи", казва Филип Петрунов.
Открит е и зидан гроб, в който най-вероятно са били погребани двама духовници, обслужващи некропола и храма. Продължават изследванията и за потомъка на Палеолозите Георги, чийто гроб и уникален пръстен бяха открити на нос Калиакра преди четири години. Той е бил убит в борбата за трона на деспот Добротица, информира Росен Пеевски, един от авторите на книгата "Георги - един непознат аристократ от Калиакра".
В началото на август бе открита изложба с най-ценните находки, намерени край Калиакра. Археологическите разкопки там започват през 60-те години на миналия век. След това са преустановени до преди 20 години, когато екип от специалисти под ръководството на доц. Бони Петрунова подновяват проучването на Калиакра.
Пред медиите доц. Петрунова подчертава, че от 2017 г. има доста успешни резултати на този археологически обект. Всяка година най-атрактивните находки от предходния сезон биват излагани в изложба в Каварна. Такава изложба с артефакти, открити от археолозите миналото лято, предстои този месец, съобщи специалистът.
Тази година археологическият сезон се е забавил заради политическите процеси в страната. Одобрени за финансиране са между 140 и 150 проекта от 3 различни групи. Нос Калиакра като археологически обект попада в групата на най-представителните обекти. В нея влизат градове, не само средновековни, резервати, обекти с национално и световно значение. Общата сума за проекта на нос Калиакра не е увеличена от миналогодишната, отбеляза доц. Петрунова.
Първите сведения за населяване на носа са от 4 в. пр. Хр., когато там е живяло тракийското племе тиризи, които му дават първото име - Тиризис. Това била столицата на тракийския управител Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски. Сблъсъците на вълните със скалните масиви образували множество пещери в долната част от носа. По това време те били свързани с повърхността посредством лабиринт от тунели. В най-закътаните от тях цар Лизимах криел несметните богатства, натрупани от походите в Персия. Също така те спомагали за връзка с плавателните съдове, които били товарени и разтоварвани в подножието на Тиризис.
Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341 - 342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, извършени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.
През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра - нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и византийския император Анастасий I. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи през 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.
Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременното наименование Калиакра, е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г.
Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393 - 1394 г. Карвунското княжество е едно от последните български владения, които попадат под османско владичество.
През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя.
В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.
В разкопките до момента 135 гроба основно са проучени през годините в компактния некропол, който функционира до идването на татарите. Гърне с 950 предмета, изработени от сребро, злато и скъпоценни камъни, е така наречената "Татарска плячка", която бе открита преди четири години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
