Мими Николова е явление, икона на музикалната ни сцена – първата певица, пееща джаз и Цецо Елвиса, страхотен изпълнител на българска музика, с куп авторски песни, направиха хит от стар шлагер. Което е рядкост, нещо като истински празник. „Замълчи, замълчи“ се роди за филма „Любимец 13“, завърна се и в „Гунди“, а на живо и на клип, й се радваме в дует на Цецо и Мими.
Цецо, с истинско име Цветелин Атанасов, не само е интерпретатор на Краля на рока, той е сред най-добрите такива, а собственото му творчество е също така впечатляващо, събрано в 3 албума.
Тя: Получих златен шанс в Токио, но не ме пуснаха да продължа
- Мими, как стана така, че възроди песента „Замълчи, замълчи“?
- Песента „Замълчи, замълчи“ за мен е класика - като текст и като мелодия. Много голям късмет имах, че Петър Ступел ми я повери! И ето сега има втори живот. Хората я преоткриха. Не беше пускана чак толкова през годините, нямаше клип. Щастлива съм, че се възроди. Случайна среща с Цецо Елвиса ни доведе до това. Минавам аз по „Витошка“ и някой ми чука по прозореца: „Аз съм Цецо Елвиса“. Казах: „О, да , аз знам“...Сега сме готови с втори дует – „Двата бряга“, отново от филм-мюзикъл „Бягство от Ропотамо“ по музика на Иван Стайков. Пяла съм я с Борис Гуджунов. Гласът на Цецо перфектно пасна.
- Как така гласовете ви се сляха толкова хубаво?
- Пеем в един стил, с лекота, без напрежение. Не силово. Неговият глас е мек, топъл, и с моя много си подхождат. Много се радвам, че така стана.
- Какво бихте казала днес на младата Мими, която за първи път изпява тази песен?
- Да има кураж. Аз съм слушала много музика – радио Белград, от Истанбул предаваха, от Солун, от Люксембург, Гласът на Америка - вражески станции. Любими би бяха Ела Фицджералд, Нат Кинг Коул, Франк Синатра, Сара Вон, Били Холидей, Катерина Валенте – прожектираха по кината филма й „Симфония в злато“. Беше фантастично! Страхотна актриса и певица, номер едно за Европа.
- Имала ли сте пропуснати шансове?
- Може би да. Например, имаше един фестивал, конкурс в Токио, който спечелих. Трябваше песента да се прати в готов запис, а не нотен материал. Това е "Още веднъж" по музика и текст на Иван Стайков и бе сред 32-те, от 1780 финални песни от цял свят. И там голямо жури, прослушва стотици песни…За финала само аз и Карел Гот от соцлагера бяхме избрани. Имаше изпълнители от Бразилия, Германия. Пътувахме до Япония с Боинг през Северния полюс, двамата с Иван Стайков. И в самолета ми се счупи зъб! Коронка, с орехче стана някак си. Бяха ни пратили брошури за хотел „Кейо Плаца“, впечатляваща сграда с 50 етажа. Настаниха ни на 30-ия. Пишеше, че има зъболекарска клиника в хотела и аз се смях: „Как може такова нещо?!“. Но стана така, че ползвах услугите им. Като пристигнах, бяха предупредени. То още в самолета стюардесите се разтичаха. Дадоха ми адресите на 20 големи клиники в Токио. Но ние пътувахме с по 50 долара. От клиниката казаха, че или те ще платят, или самолетната компания. Отидох на другия ден, носех счупената коронка, а те казаха: „Ние с такива не работим“. Беше порцеланова. И донесоха една табла с различни модели. Направиха нова за пет минути. Заявиха, че е временна, а аз я носих 20 години. Японска работа! Това стана през 1977 година. Беше огромно събитие този фестивал, с 50 души озвучители само, грандиозна организация - едни ме изпращат, други ме посрещат, интервюта, медии…Един японец, композитор много ме хареса! Искаше да изпея негова песен на музикално експо в Маями и в Малта, но оттук не ми разрешиха. Отсякоха „Как така ще представям чужда държава?“. И отпадна.
- Какво най-цените у Цецо, какво научихте за него?
- Не знаех че е взел награда за най-добър интерпретатор на Елвис, например. Той е изключителен като човек и характер. Много го харесвам, както и съпругата му Мариела, която прави много за нас.
- Разказвали сте историята за Джеки Леви и Петър Ступел, но кажете какво се случи когато отидохте при Ступел?
- Ступел срещнал нашия ръководител Джеки Леви, аз бях част от трио към „Хора на софийските девойки,“ и му казал че търси певица, която съвсем естествено да изпее песен за филм. Джеки казал: Пращам ти едно момиче, ще ти свърши работа. Направихме запис в зала „България“ с голям симфоничен оркестър, с диригент Васил Стефанов, който като ме видя каза: „Спокоен съм, ти си от хора на девойките“. Бяхме се виждали по фестивали. Ступел каза, че гласът ми подхожда именно за такива песни.
- Съжалявала ли сте, че не сте се родила по други географски ширини?
- Не, не съжалявам, така е трябвало. Не се знае друго как щеше да бъде. Господ си знае работата.
- Връщате се от прожекция на филма за Майкъл Джексън. Къде слагате нашите творци на световната карта?
- Много добри композитори имаме, но там е голям шоубизнесът. Аз съм зашеметена! Какви импресарии, какви мащаби. Ние сме друго нещо, малка страна. Филмът за Майкъл е интересен, ефектен.
- Кои други песни си обичате?
- „Лунни лъчи“ на Йосиф Цанков, както и „Помни че те чакам“ на Емил Георгиев.
Той: Първата носителка на “Златният Орфей” заслужава достойна пенсия
- Цецо, коя беше за Вас Мими Николова, преди да я срещнете?
- За нашето семейство тя винаги е била нещо много повече от певица – истински сантимент. Любима на родителите ми! Гледали сме „Любимец 13“ много пъти и сме се радвали, плакали, смели сме се. Помня как баща ми ми обясняваше, че актрисата във филма не е тази, която пее – че гласът е на Мими Николова. Имахме нейна плоча. Израснал съм с музиката й и с нейното присъствие, макар и от разстояние. След като родителите ми си отидоха преди пет години, срещата с нея и възможността да направим нещо заедно, беше особено преживяване – сякаш в тяхна памет. Тя е прекрасен човек, истинско вдъхновение и жива легенда – първата носителка на „Златният Орфей“.
- Показахте ли ѝ плочите?
- Да, много се зарадва. Срещнах я случайно, наистина. Тъкмо беше участвала в „Капките“, където историята й отново бе разказана и предизвика голям интерес. Тогава разбрах, че тя все още е активна, че е „в играта“. Буквално хукнах да се представя – Цецо Елвис“. Поканих я на концерт – „Златните евъргрийни“ в Sofia Live Club. Съгласи се да бъде гост. Когато видяхме какъв бум се получи и колко силно реагира публиката, на Мариела й хрумна идея – щом възраждаме стари български хитове, защо да не направим дует. Признавам, беше ми неудобно да предложа, но тя веднага се съгласи. Оттам започна всичко. Направихме аранжимента с китара на Чери, китаристът на Лили Иванова, с цигулка се включи Веско Ешкенази. Най-важното беше Мими да се почувства значима, обичана. Тя е легенда! Успехът беше сериозен – стигнахме до върховете на класациите на БГ Радио и БНР.
- Какво е усещането да съживиш песен от миналото?
- Както казва самата Мими – тя получи втори живот. Беше много обичана, после позабравена, а с новия аранжимент тръгна отново. Щастливи сме. Гласовете ни си паснаха изненадващо добре. Самата тя каза, че с никой друг не се е получавало така.
- Какво Ви изненада при работата с нея?
- Мими е изключително вдъхновяващ човек. Жизнена, бодра, стъпила здраво на земята. Без суета, без поза. Човек, с когото е удоволствие да общуваш. И парадоксът – вместо аз да я насърчавам като по-млад, тя вдъхновява мен. Духът й е млад.
- Как Ви повлия този дует?
- Даде ми усещане за благородство и истинност. Изведе ме на ново ниво. Хората започнаха да ме виждат като изпълнител, а не само като имитатор. Да, Елвис е шоу и носи препитание, но винаги съм се стремял да правя авторска музика – имам три албума. Това, че не са били достатъчно въртени, не означава, че не съществуват. Стигнах и до финал в Евровизия, но тогава беше даден шанс на друг изпълнител – неравна битка с фолк изпълнителка. Сега хората започват да откриват, че съм певец. Цял живот съм се борил за това – да бъда приет с българската си музика.
- Какви планове имате за Мими?
- С Мариела сме изпратили предложения до институции и фондове, писахме до културното министерство – искаме да напрамим бенефис на Мими в Зала 1 на НДК или в зала „България“. Да покани колеги, да се направи красив концерт в нейна чест. И нещо още по-важно. Пенсията й е обидно ниска. Към нея има добавка като носител на „Златният Орфей“, но тя не е достатъчна. Ние се опитваме да й помагаме чрез участия, но това е временно решение. Би било истински жест – и морален, и човешки – да й се отдаде признанието, което заслужава.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
