- Малко позната дестинация в Пазарджишко пази тайна на повече от 6000 години
- Уникална трикорабна базилика се руши заради безхаберието на държавата
Разположен в полите на три планини - Рила, Родопите и Средна гора, Белово си остава една от най-непознатите туристически дестинации, които пазят тайни на 6000 години. Още по времето на неолита в този край започват да се строят първите селища, а градовете се оформят при траките заради стратегическото значение на Беловския край, в който се пресича главния сухоземен път от Европа за Азия, а през долините на реките Марица и Яденица може да се достигне чак до Беломорието.
Тракийска гробница от дялани камъни, издигната в купол с диаметър 5,30 метра, напомня за най-славните времена на бесите, войнстващите траки и в същото време огнените жреци -пазители на храма на Дионисий. Не случайно легендите свързват този край с полумитичния Орфей. И макар прословутото светилище на бесите в Родопите да остава покрито с праха на историята, местните ритуали се пазят през вековете и стигат чак до Освобождението.
Според историята, в паметните януарски дни на 1878 година освободителните войски минават през ледените води на реката и донасят свободата на Белово. За да ги спасят от измръзване, беловци ги посрещат с греяно вино и запалени огньове. Така, както бесите преди повече от 2000 години са разгаряли с вино жарта в светилището, за да отдадат благодарности на боговете и в пламъка да гадаят съдбата на човечеството.
Както всяка година, така и днес, на 14 януари, жителите на града спазват традицията. Полагат венци и цветя пред паметника на Освободителите и свеждат глави пред подвига на хилядите руски, полски, румънски, финландски и унгарски войници, взели участие при освобождението на този край. И както през далечната 1878 година, хората от Белово се събират край огромния огън, за да се черпят с греяно вино, а денят се чества като празник на Белово.
Съвременното селищепоставя началото през 1869г., но историята на този край в античността и средновековието е повече от любопитна. Тяе запечатана в няколко обекта, които не се пропускат от нито един турист, дошъл да посети Белово.
Връщат ни в късноантичния период, през VI век, когато в този район се заселва част от славянското племе драговити - три века преди Беловския край да бъде присъединен към картата на българската държава от хан Крум.
Най-крупното селище по онова време е бил градът- крепост Левке
разположен на 80 декара площ. Наричали го Бeлият гpaд, a зa възниквaнeтo нa имeтo мy e зaпaзeнa интepecнa лeгeндa. Cпopeд нeя гopaтa oкoлo yкpeпeния гpaд e билa oт липи. Koгaтo cyтpин вятъpът дyxaл, oбpъщaл лиcтaтa нa липитe към бялaтa им чacт. Taкa ce oбpaзyвaл бял eфиp oкoлo гpaдa.
Частично са запазени крепостните стени, а също и зидове от сгради. Почти непокътната е останала голямата полукръгла щерна (резервоар) на крепостта, а в района са намирани много предмети от бита и живота на някогашните обитатели на древния град.Колонади и мраморни статуи са извисявали снага по площадите и улиците, но днес всичко това е безвъзвратно загубено.
Градът е бил ограбен още в средновековието и само останките от зидове днес разказват за твърдината на християнството.
До днес обаче са се запазили основите на Беловската базилика. Тя е датирана към V-VIв. Билa е тpикopaбнa, тpиaбcиднa, кaтo в цeнтpaлнaтa aбcидa ce e нaмиpaл пpo-cтopeн oлтap. Към базиликата има и баптистерия - място за свето кръщение. Градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са от квадратни тухли, споени с червен хоросан. Според изследванията на професор Петър Мутафчиев именно на територията на днешно Белово е съществувала изчезналата, но все още споменаваната Левкийска епархия.
През средновековието около раннохристиянския храм се обособява манастир, известен днес като Голямобеловски манастир, просъществувал до XVII в, когатое бил разрушен от турците. Тогава е срината и базиликата.
За историята Беловската базилика не се знае мното
Митове разказват, че по време на византийското владичество около нея съществувало развито селище. В близост до него имало манастир,в който редовно се извършвали религиозни обреди. Непосредствено до манастира имало крепостна стена,от която при ясно време се виждали пловдивските тепета.
При опит на византийската войска да превземе селището, населението се затворило в крепостта. Византийците опожарили селото, сринали до основи манастира и обсадили крепостта. Обсадата продължила дълго време, докато византийците откривали тръбите , по които крепостта се снабдявала с вода. След като разбили водоснабдяването, вратите на крепостта се отворили и населението хукнало да бяга из региона.
За първи път базиликата е проучвана през 1924 г. благодарение на финансиране от американския милионер Уйлям Уитмор и разкопки, направени от археолога Андрей Грабар. През 1994 година тя е консервирана и частично реставрирана. Изградени са арки в предверието, а подовото покритие е насипано с чакъл. В този си вид базиликата е отворена и днес за туристи.
За огромно съжаление, базиликата и е оставена на произвола на съдбата, въпреки че все още е внушителна и би могла да се превърне в огромна туристическа атракция. На практика тя е разположена върху земя, която се води горски фонд, а собственик на сградата е Българската православна църква. Това е и причината държавата да абдикира и да не се вълнува от съдбата на една от най-красивите църкви, разположени в този край на областта.
Историята на Белово обаче още свои златни моменти. През Възраждането градът става важен икономически и духовен център, силно свързан с национално освободителните борби. През април 1875г. в църквата "Св.Никола" Тодор Каблешков основал Беловския революционен комитет. А след Освобождението, втората железопътна линия в България определя бъдещето на града като основен дървообработвателен център, в който по централната улица е имало повече от 15 кръчми, много касапници и поредица от улични чешми.
Вкусните ореховки и боза до днес са сред най-търсените от туристите.
Много къщи са запазени, но една е с огромна емоционална стойност - къщата на Стоян Михайловски, който в този град прекарва част от живота си.В нея са отсядали и основоположникът на българския туризъм Алеко Константинов, и патриархът на българската литература Иван Вазов.
Една от забележи-телностите наоколо е прословутата Алабашка поляна
любимо място на Вазов и Щастливеца. Интересен е преходът до нея, а колоритния маршрут е предизвикал възхищението на двамата безсмъртни творци. Преминавайки през горските места, те са ни оставили забележителни художествени творения. Вазов е написал "В недрата на Родопите", а Алеко - "През марта в Чепино".
От Алабашката поляна се разкрива чудна панорама към централната част на Родопите. Неповторима гледка, която оставя без дъх всеки, който е посетил това родопско природно чудо.
Близостта до Юндола, минералната вода, екопътеките и тайните на 4 епохи превръщат Белово в една от дестинациите на бъдещето, която макар все още да не е толкова популярна, занапред ще е в центъра на регионалния бранд на Пазарджишко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com