Според К. Иречек през 17 в. епископите търновски, ловчански, русенски и таксидиотите на Синайския манастир са притежавали летни резиденции в околията
През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)... гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители..." Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на населението, „заселено в старо време от българските боляри".
Арбанаси се намира в централната част на Северна България на 5 км североизточно от старопрестолния град Велико Търново, на високото Арбанашко плато, разделящо старопрестолния град от съседната Горна Оряховица, която е железопътен възел с централно значение за България.
Според Константин Иречек късносредновековните жители на селото са преселници главно от Епир, за което свидетелстват местни надписи и гръцки книги.
Някои изследователи са на мнението, че една от местните църкви е строена през ХІV век. Други обаче смятат, че най-старите храмове и стенописи в Арбанаси датират от ХVІ век.
Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджевич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Сигизмунд Батори.
За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Любопитен факт от историята на църквата „Рождество Христово“ е следният надпис: „Изписа се храмът на Рождението по плът на Господа, Бог и Спасител наш Иисус Христос, в годината от Въплъщението 1638, със спомоществователството, труда и иждивението на най-почитания и най-благороден първенец господин Стати и съпругата му Теодора”.
Българският революционер и възрожденец Георги Раковски съобщава, че след като Иван Асен II се оженил за дъщерята на пленения кир Теодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
Документи от миналото показват, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на 17 век и до края на 18 век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Според Иречек през този период Епископите търновски, ловчански, русенски и таксидиотите на Синайския манастир притежават летни резиденции в Арбанси.
Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия.
Лозарството е също характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката.
Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които търгували не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.
За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговски фамилии като Бранковановци, Кантакузеновци и Филипеско се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. обаче, започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския Балкан.
В продължение на няколко века Арбанаси е крепост на гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.
В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия. В Арбанаси той пише известното „Житие и страдание на грешния Софроний“. Арбанаси е архитектурно-музеен резерват.
Тук има два манастира. Арбанашкият „Света Богородица” е действащ девически манастир, основан по време на Второто българско царство. В първите години от падането на България под османска власт, обителта е запазена, но след това манастирът претърпява сериозни поражения от набези на кърджалии. Възстановен е през XVII век, откогато е и изографисването на манастирския храм. В храма се пази икона на света Богородица от типа Троеручица, която се смята за чудотворна[
Арбанашки манастир „Свети Никола“ е действащ девически манастир, основан по време на управлението на династията на Асеневци. Разрушен е при падането на България под османска власт. Възстановен е в края на XVII век.
Църквата музей „Свети Димитър” е построена през 1621 година. През 1850 година в храма е извършен изборът на викариен епископ на Търновската митрополия. Уникално за Балканите е изографисването на Дърво Йесеево в храма.
Църква музей „Свети Георги” пък, е построена на два етапа - през XVI и в края на XVII- началото на XVIII век.
Църква музей „Рождество Христово” представлява масивна каменна постройка. Към нея има изграден и параклис „Свети Йоан Предтеча”.
Още две църкви музеи - „Свети Архангели Михаил Гавриил” и „Свети Атанасии” привличат вниманието на посетителите в уникалното село Арбанаси, люлка на просвещението и болярите .
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
