Древна цитадела пази Солницата край Провадия

• 4700 г. преди Христа бялото злато било първата разменна монета
• Амулет с мистичен образ без уста хвърли в догадки археолозите

Невероятна многоетажна цитадела е пазела бялото злато на древните. 4700 години преди Христа солта е била по-скъпа от златото и затова е трябвало зорко да се охранява от набези. Цитаделата е част от праисторическото селище Провадия - Солницата и едно от чудесата на България в съкровищницата на страната ни. То се намира на 6 км от град Провадия и на 53 км западно от Варна. Разкопките започват още през 2005 г., но с всеки археологически сезон се откриват нови и нови интересни находки. Разкриват се поредните тайни на най-древната цивилизация в Европа.

Солницата е единственото подобно място

в огромен район от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна. Възникването на праисторическото селище е свързано с Мировското солно находище, върху което се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове пък е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология, а Провадия-Солницата е най-древният солодобивен център на Стария континент.

От направени изследвания на обекта се предполага, че градът е бил населяван от близо 350 души в периода между 4700 и 4200 г. пр. Хр. тоест около 1500 години преди появата на гръцката цивилизация. Това е впечатлило учени от Оксфордския университет, които също са участвали в проучванията.Находището на каменна сол е на дълбочина 4 км. Праисторическите хора са имали интересна система за добиване на бялото злато чрез изпаряване на солена вода. Използвайки подпочвените солени извори, те са наливали водата в съдове, след което са я изпарявали на печки. После прехвърляли солта в цилиндрични съдове, които изпичали. Това, на практика, са

първите разменни монети в района на Източното Средиземноморие

Затова и се смята, че Провадия-Солницата е първият монетен двор на Европа, тъй като по онова време златото е било само израз на положение в обществото, но не и обект на търговия.Самият археологически обект – Солницата се състои от неолитно-халколитен производствен комплекс, неукрепено, а след това и укрепено с каменни стени халколитно селище (цитадела) и тракийска надгробна могила над нея, къснохалколитно ритуално поле (ямно светилище) и  два некропола. Заема площ около 300 дка.Първата отбранителна система е била силно повредена на два пъти при земетресения. Това принуждава жителите на Провадия-Солницата около 4600 г. пр. Хр. да изградят ново, изключително масивно каменно съоръжение. Крепостта има неправилна закръглена форма с обща дължина около 234 м и обхваща площ от около 4 дка. На места височината на стената е запазена до 3,50 м. Дебелината на основата й е между 2,40 и 4,30 м, но най-често е между 3 и 3,40 м, което предполага, че реалната й височина е била 5 - 6 м, невиждани за този период размери. Една от портите на крепостта е била на североизток - към производствения център, което е улеснявано бързото прибиране на произведената сол в рамките на защитеното пространство.Около 4500 - 4400 г. пр. Хр. втората каменна стена е разрушена при земетресение или военен конфликт, но събитието със сигурност е съпроводено със силен пожар. Въпреки това, голяма част от

величественото каменно съоръжение

се е съхранила в продължение на хилядолетия и все още впечатлява всеки, който има възможността да го види. Третата каменна отбранителната система е изградена в късния халколит. Така нареченият „каменен кожух“ от една страна е укрепвал склона, на който е построено селището, от друга имал защитни функции да предпазва от нападатели. Радиалната форма на цитаделата е била набраздена от много на брой напречни отсечки, по които да се придвижват обитателите, но и там да се спират набезите на евентуален враг. Радиалните „стени“, 21 от тях са запазени, започват от най-високата част на склона и достигат до периферията на селището. Разположени са сравнително гъсто, на около 1 – 2 м разстояние една от друга. Тези своеобразни коридори не позволявали да се организира масова атака. В най-висока част на тази впечатляваща система се е намирала масивна каменна стена, която внушително се е извисявала над околния терен.През петото хилядолетие преди Христа Солницата е била

мощен търговски и икономически център

Освен чисто прагматичното си съществуване древните са имали духовен и религиозен живот. Доказателство за това са светилището и некрополите с ритуалните погребения. Интересен факт е, че всички погребани тела са отрязани наполовина. Открит е и масов гроб, хипотезата за който е, че обитателите на селището са били жертва на епидемия. По останките в некрополите са открити игли с двойна спирала, символ на култа към Богинята майка и керамични съдове. Открит е гробът на 30-годишна жена с две деца на 4-5 години.

Има също керамичен бебешки биберон, украшения от егейска мида и тракийско зарче от късния период на могилата. Проучванията сочат, че е много вероятно селището да е било разрушено от мощно земетресение и от пожар и след това изграждано отново.Между Солницата край Провадия и Варненския некропол има връзка, смята ръководителят на разкопките в обекта  чл.-кор Васил Николов, зам.-председател на БАН. Според него търговците са заменяли солта за злато. Сред находките е и медно оръдие за обработка на ценния метал, което е най-старото намерено досега в Европа.Една от най-интересните находки обаче е един керамичен предмет. Откритието хвърли в догадки археолозите, защото изображението е мистично и невероятно въздействащо. Дали е амулет или има някаква друга функция  - символ на положение в общността, все още не е ясно. Находката е с триъгълна форма, по изпъкналата част е изобразено човешко лице. В двата ъгъла на горната част са оформени къси израстъци, вероятно стилизирани уши. През тях са пробити малки дупчици, служещи за окачване. Оформени са вежди, стилизиран нос и елипсовидни очи. Най-интересното обаче е, чевърху предмета няма дори намек за уста.

Акцентът е върху очите

- формата им, големината им. Любопитно е и това, че когато това изображение се погледне под различен ъгъл се забелязват следи от различни емоции. Дали и древните са виждали тези емоции, никой не може да каже. Възможно е впечатлението, което поразява човек, когато вижда лицето, да е резултат само от нашето усещане. Факт е, обаче че изображението с продълговатите очи и без уста внушава някакво дълбоко познание и мъдрост, като на някакво същество от Космоса.Цивилизацията по тези земи е изчезнала заради засушаване, продължило повече от 1000 години. Останали са обаче знаците, които древните са ни завещали. Чл.-кор. Васил Николов проучва Солницата от 16 години и вероятно от недрата на земята ще изплуват още много интересни находки, а защо не и злато подобно на това от Варненското златно съкровище.

След предприетата консервация и реставрация, Провадия-Солницата вече е много атрактивен обект за посещение. Цялата история на древната цитадела може да се проследи в музея в Провадия. Необходима е обаче по-голяма площ за експониране на артефактите, които всяка година стават все повече. През 2019 г. над 1600 души са посетили обекта, а миналата година заради пандемията посещенията са били минимализирани.През февруари правителството отпусна 1,8 млн. лева за продължаване на археологическите проучвания в шест обекта. 350 хил. лева от тях са за Солницата край Провадия.

„Това е едно наистина емблематично място за цялата страна. Привлича много туристи и показва, че нашата земя е наистина една от най-древните в света“, категоричен е председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.