Древна цитадела пази Солницата край Провадия

- 4700 г. преди Христа бялото злато било първата разменна монета
- Амулет с мистичен образ без уста хвърли в догадки археолозите
Невероятна многоетажна цитадела е пазела бялото злато на древните. 4700 години преди Христа солта е била по-скъпа от златото и затова е трябвало зорко да се охранява от набези. Цитаделата е част от праисторическото селище Провадия - Солницата и едно от чудесата на България в съкровищницата на страната ни. То се намира на 6 км от град Провадия и на 53 км западно от Варна. Разкопките започват още през 2005 г., но с всеки археологически сезон се откриват нови и нови интересни находки. Разкриват се поредните тайни на най-древната цивилизация в Европа.
Солницата е единственото подобно място
в огромен район от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна. Възникването на праисторическото селище е свързано с Мировското солно находище, върху което се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове пък е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология, а Провадия-Солницата е най-древният солодобивен център на Стария континент.
От направени изследвания на обекта се предполага, че градът е бил населяван от близо 350 души в периода между 4700 и 4200 г. пр. Хр. тоест около 1500 години преди появата на гръцката цивилизация. Това е впечатлило учени от Оксфордския университет, които също са участвали в проучванията.Находището на каменна сол е на дълбочина 4 км. Праисторическите хора са имали интересна система за добиване на бялото злато чрез изпаряване на солена вода. Използвайки подпочвените солени извори, те са наливали водата в съдове, след което са я изпарявали на печки. После прехвърляли солта в цилиндрични съдове, които изпичали. Това, на практика, са
първите разменни монети в района на Източното Средиземноморие
Затова и се смята, че Провадия-Солницата е първият монетен двор на Европа, тъй като по онова време златото е било само израз на положение в обществото, но не и обект на търговия.Самият археологически обект – Солницата се състои от неолитно-халколитен производствен комплекс, неукрепено, а след това и укрепено с каменни стени халколитно селище (цитадела) и тракийска надгробна могила над нея, къснохалколитно ритуално поле (ямно светилище) и два некропола. Заема площ около 300 дка.Първата отбранителна система е била силно повредена на два пъти при земетресения. Това принуждава жителите на Провадия-Солницата около 4600 г. пр. Хр. да изградят ново, изключително масивно каменно съоръжение. Крепостта има неправилна закръглена форма с обща дължина около 234 м и обхваща площ от около 4 дка. На места височината на стената е запазена до 3,50 м. Дебелината на основата й е между 2,40 и 4,30 м, но най-често е между 3 и 3,40 м, което предполага, че реалната й височина е била 5 - 6 м, невиждани за този период размери. Една от портите на крепостта е била на североизток - към производствения център, което е улеснявано бързото прибиране на произведената сол в рамките на защитеното пространство.Около 4500 - 4400 г. пр. Хр. втората каменна стена е разрушена при земетресение или военен конфликт, но събитието със сигурност е съпроводено със силен пожар. Въпреки това, голяма част от
величественото каменно съоръжение
се е съхранила в продължение на хилядолетия и все още впечатлява всеки, който има възможността да го види. Третата каменна отбранителната система е изградена в късния халколит. Така нареченият „каменен кожух“ от една страна е укрепвал склона, на който е построено селището, от друга имал защитни функции да предпазва от нападатели. Радиалната форма на цитаделата е била набраздена от много на брой напречни отсечки, по които да се придвижват обитателите, но и там да се спират набезите на евентуален враг. Радиалните „стени“, 21 от тях са запазени, започват от най-високата част на склона и достигат до периферията на селището. Разположени са сравнително гъсто, на около 1 – 2 м разстояние една от друга. Тези своеобразни коридори не позволявали да се организира масова атака. В най-висока част на тази впечатляваща система се е намирала масивна каменна стена, която внушително се е извисявала над околния терен.През петото хилядолетие преди Христа Солницата е била
мощен търговски и икономически център
Освен чисто прагматичното си съществуване древните са имали духовен и религиозен живот. Доказателство за това са светилището и некрополите с ритуалните погребения. Интересен факт е, че всички погребани тела са отрязани наполовина. Открит е и масов гроб, хипотезата за който е, че обитателите на селището са били жертва на епидемия. По останките в некрополите са открити игли с двойна спирала, символ на култа към Богинята майка и керамични съдове. Открит е гробът на 30-годишна жена с две деца на 4-5 години.
Има също керамичен бебешки биберон, украшения от егейска мида и тракийско зарче от късния период на могилата. Проучванията сочат, че е много вероятно селището да е било разрушено от мощно земетресение и от пожар и след това изграждано отново.Между Солницата край Провадия и Варненския некропол има връзка, смята ръководителят на разкопките в обекта чл.-кор Васил Николов, зам.-председател на БАН. Според него търговците са заменяли солта за злато. Сред находките е и медно оръдие за обработка на ценния метал, което е най-старото намерено досега в Европа.Една от най-интересните находки обаче е един керамичен предмет. Откритието хвърли в догадки археолозите, защото изображението е мистично и невероятно въздействащо. Дали е амулет или има някаква друга функция - символ на положение в общността, все още не е ясно. Находката е с триъгълна форма, по изпъкналата част е изобразено човешко лице. В двата ъгъла на горната част са оформени къси израстъци, вероятно стилизирани уши. През тях са пробити малки дупчици, служещи за окачване. Оформени са вежди, стилизиран нос и елипсовидни очи. Най-интересното обаче е, чевърху предмета няма дори намек за уста.
Акцентът е върху очите
- формата им, големината им. Любопитно е и това, че когато това изображение се погледне под различен ъгъл се забелязват следи от различни емоции. Дали и древните са виждали тези емоции, никой не може да каже. Възможно е впечатлението, което поразява човек, когато вижда лицето, да е резултат само от нашето усещане. Факт е, обаче че изображението с продълговатите очи и без уста внушава някакво дълбоко познание и мъдрост, като на някакво същество от Космоса.Цивилизацията по тези земи е изчезнала заради засушаване, продължило повече от 1000 години. Останали са обаче знаците, които древните са ни завещали. Чл.-кор. Васил Николов проучва Солницата от 16 години и вероятно от недрата на земята ще изплуват още много интересни находки, а защо не и злато подобно на това от Варненското златно съкровище.
След предприетата консервация и реставрация, Провадия-Солницата вече е много атрактивен обект за посещение. Цялата история на древната цитадела може да се проследи в музея в Провадия. Необходима е обаче по-голяма площ за експониране на артефактите, които всяка година стават все повече. През 2019 г. над 1600 души са посетили обекта, а миналата година заради пандемията посещенията са били минимализирани.През февруари правителството отпусна 1,8 млн. лева за продължаване на археологическите проучвания в шест обекта. 350 хил. лева от тях са за Солницата край Провадия.
„Това е едно наистина емблематично място за цялата страна. Привлича много туристи и показва, че нашата земя е наистина една от най-древните в света“, категоричен е председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.
Обрат в живота на Азис. Кое момиче е до него? (СНИМКИ...
Земетресение разсъни България. Паника в една област
Защо трябва да пием кафето си с мляко? Падна голяма т...
Времето ще ни побърка. Идва много опасен ден
Нова изцепка на Морфов разтресе Народния
Проговори жената, която опита да се самоубие на живо....
11 мита за здравословното ядене