Четвъртък,

Инвестиционен фонд "София" за стратегически проекти

От: Екатерина Николова -
Инвестиционен фонд "София" за стратегически проекти
A
A
A
  • Със средствата в него могат да се строят паркинги и когенерации на биогаз за производството на ток в селата около столицата, предлага Калоян Паргов
  • Имаме над 40 минерални извора, можем да печелим от балнеология и здравен туризъм
  • Ако се заделят по 50 млн. годишно, за 4 г. ще изградим 400 км квартални улици
  • Недомислия като велоалеята на "Раковски" трябва да бъдат преразгледани
  • Филмовата индустрия е новият бизнес, с наследството от соца можем да направим град на киното
  • Тротинетките са извинението за провала на велосипедната концесия

Калоян Паргов е лидер на БСП - София от 2013 г. и член на ИБ на БСП. Председател на групата на БСП в СОС (2015 - 2019). Водач е на листата общински съветници на социалистите за вота на 27 октомври.

- Г-н Паргов, остават по-малко от 10 дни до местните избори в София. Социолозите дават около процент разлика между подкрепената от БСП Мая Манолова и кандидата на ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Как оценявате шансовете на Манолова?
- Големи.
- БСП си поставя много амбициозна задача по отношение на районните кметове. Каква е програмата Ви максимум?
- Имаме шанс в поне половината от районите на София. Това се доказа на европейския вот.
- София има 5 големи проблема - презастрояване, кошмарен трафик, липса на детски градини, мръсен въздух, лоша квартална инфраструктура. Какво предвижда БСП като мерки срещу презастрояването?
- Разширението на града трябва да се насочи в северна посока или в югоизточна, където ще се изгражда последният участък от Южната дъга. Това са потенциални територии, в които инвеститорите могат да намерят своя интерес, без да се сблъскват с общественото недоволство.
- Проблемът с презастрояването е пряко свързан със състоянието на кварталната инфраструктура. На много места, особено в по-новите квартали, липсват улици и тротоари. Какво е решението?
- Важно е не само да изградиш, но и да поддържаш. В последните над 20 години това бе забравено като ангажимент на Столична община. Затова основен приоритет в програмата ни е поддръжката на София. Иначе 1 км квартална улица струва половин милион лева с бордюрите и тротоарите. Ако общината има воля и заделя по 50 милиона лева, за 4 години ще може да изгради близо 400 км от общо над 3000 км квартална улична мрежа.
- В новите квартали проблемът е, че улиците не са отчуждени и няма как да бъдат изградени.
- Те попадат в частни имоти и когато общината започне изграждане, се пристъпва към отчуждаване. Но точно с отчуждаванията има друг проблем - начинът, по който се оценяват земите на хората. В момента, например, най-важният проект за "Връбница" е доразширяването на Ломско шосе до Околовръстното, за да може тази важна входна артерия от северозапад да се отпуши. Сега започват отчуждаванията. Но се правят ниски оценки. Това е нарушение на върховенството на закона. Същият проблем се появява и на Южната дъга при 5-километровата отсечка, която ще се разширява. Там оценката е около 15 евро на квадрат и хората справедливо протестират.
- Какво предвижда програмата на БСП по отношение трафика и липсата на детски градини?
- Тези два проблема също са пряко следствие от презастрояването. Даването на толкова много строителни разрешения не е престъпление, но е престъпление да не помислиш, че тези хора ще имат нужда от паркоместа, от места в детски градини, в училища - особено в първи клас, от места в лечебни заведения.
- Когато говорим за трафика, не можем да не споменем, че някои велоалеи го блокират, вместо да го отпушат. Велоалеята на "Раковски" харесва ли ви?
- Тя, както и много други подобни недомислия, трябва да бъдат преразгледани. Първо - от здравословна гледна точка за колоездачите не е добре да ползват тази обгазена от хилядите коли велоалея. Второ - тя увеличи задръстването по улицата с 20 минути. Затова трябва или да се намали или да се търси друг вариант, който да удовлетвори и велосипедистите.
- В момента е много модерна темата с тротинетките. Какво е Вашето мнение за масовата им употреба в София и регулацията им?
- Тротинетките са ПР акция, която имаше за цел да маскира провала на общината във велосипедната концесия. Тя имаше за цел да раздаде на компании места за реклама, които те да поддържат, управляват и да печелят от тях срещу ангажимента да предоставят велосипедна услуга, като алтернатива за придвижване. Но се породиха доста проблеми с условията на концесията - много рекламни фирми искаха да участват, има съдебни обжалвания, пропуски в процедурата. В резултат вече втора - трета година проектът буксува. Велосипедите бяха смокиновият лист пред желанието да се придобият рекламни площи, от които да се печели. Сега тротинетките се явяват удобното извинение. Но тук изникват други въпроси. Неясен статут - защо тази компания, има ли конкурс? Ако съществуват още 3-4 компании, които имат тротинетки, и на тях ли ще дадем възможност да ги предоставят? Ето нарушение на закона. Освен това позиционирането им заема площ, която е публична общинска собственост. Това лишава Центъра за градска мобилност от места за платено паркиране. Но г-жа Фандъкова и екипът й мълчат.
- Трябва ли да бъде разширена синята зона?
- Алтернативата на синята зона е да приберем колите в подземни и надземни паркинги, както пише в генералния план за организация на движението. Столична община плати за него 2,5 милиона на английската фирма Mott MacDonald. Аз твърдя, че за в пъти по-малка сума можехме да наемем наши експерти - имаме толкова университети, специалисти по транспорт и комуникации. Сигурен съм, че изводите нямаше да са по-различни. В този план е предвидено, че София ще изгражда такива паркинги. Засега някак услужливо се задоволяваме само с буферните паркинги покрай новите метростанции, които така или иначе са предвидени в големия европейски проект за столичното метро.
- Как може да се изградят тези паркинги?
- Чрез публично-частно партньорство, за което общината  да привлече инвеститори. Центърът за градска мобилност би могъл да участва в такова смесено дружество.
- Обещахте цената на билетчето за градски транспорт да се върне на 1 лев. Откъде ще се се компенсира разликата в цената?
- След вдигането на цената на 1,60 лв. Центърът за градска мобилност отчита повече приходи от картите за сметка на билетите. Тоест хората си купуват карти за повече от едно пътуване. Предстои да се въведе тикет системата, която ще ограничи до минимум гратиса в градския транспорт. Така че бюджетът на транспорта няма да пострада много, ако  цената на билетчето е 1 лев. Пък и след разширението на зелената зона  доста се повишиха приходите от паркирането. Пари има, въпросът е как се използват. И това е залегнало в програмата на БСП. Няма да вдигаме данъци и такси, има достатъчно пари, просто трябва да ги харчим ефективно и за смислени неща.
- Кои са основните приоритети в програмата на БСП?
- Кварталната инфраструктура, за която говорихме. Въпрос на политическа воля е в следващия бюджет да предвидят достатъчно средства, така че общината наистина да влезе в кварталите. Второ - детските градини. Голям проект като "Граф Игнатиев" за 24 милиона лева е равен на 10 детски градини за по 2 милиона и половина. Средно между 10 и 15 хиляди струва изграждането на едно място в детско заведение. Говоря за чисто нови сгради, не за санирани.
- Казахте, че София не използва залежите си от минерална вода и не развива балнеология и здравен туризъм. Какво предлагате?
- За първи път пред "Стандарт" ще развия идея, която може да донесе много приходи на столичния бюджет. София е дестинация за балнеология още от римско време. А през последните 20-30 години тази слава отшумя и остана само в историческите хроники. Време е да помислим как да експлоатираме богатството, което ни е дала природата. Имаме над 40 минерални извора. Около някои от тях, които са по-достъпни, могат да се изградят балнеоложки центрове. Нещо, което общината трябва да насърчи. Чрез регламент на Европейския съюз здравните каси на страните членки са свързани и германецът, например, ако пожелае, може да дойде да ползва тези услуги тук.
- При това по-евтино, защото при тях един ден балнеология струва 350 евро.
- Именно. Можем да създадем условия тези хора да ползват лековитостта на водата. Сумите от здравен туризъм ще влязат в бюджета на балнеоложките центрове, а парите, които харчат гостите на София ще се отразят и на общинската хазна. Това ще развие икономиката, тъй като ще се появят и много обслужващи фирми около балнеоложките центрове. В София ни трябват поне 3 - 4 - с добра база и добри условия. Имаме и друга природна даденост - ние сме град в планината и планина в града.
- Какви други пътища за развитие на икономиката на София виждате?
- Ще кажа още една новина за първи път пред "Стандарт". Ще инициираме създаването на инвестиционен фонд "София". В последните 10 години се превърнахме в икономика на европейските фондове. Те станаха заместител на различни финансови инструменти за решаване на проблемите. Затова предлагаме създаване на инвестиционен фонд "София", в който участие да имат и международни, и наши банкови и небанкови институции. Това се прави в много европейски столици. Фондът ще събира ресурс за стратегически проекти в София.
- Какви ще бъдат те?
- Подобряване трафика, например. Изграждане на паркингите, за които говорихме. Те струват много пари. Но пък могат да бъдат обект на интерес за подобен фонд, защото генерират и приходи.
- В каква посока трябва да се търсят нови инвеститори за столицата?
- София дава вече близо 40 % от БВП. От гледна точка на града можем да се гордеем, но от гледна точка на държавата не е добра тенденция. Говори лошо за икономиката на страната. На София като политически, административен, културен, стопански център й отиват високотехнологични производства и IT-компании. Но има и един нов бизнес, който все по-често виждаме по софийските улици и който много бързо се развива - киноиндустрията. София и околностите й стават желана дестинация за производство на филми. Можем да помислим за развитие в тази посока, използвайки наличните ресурси, които са ни останали от времето на социализма и да създадем своеобразен град на киното. Ще бъде маркетингово добре и за България, и за София.
На следващо място много ни се иска да свържем населените места около София, отвъд околовръстната дъга, с тези земеделски територии, които пустеят и които навремето бяха селскостопанският комплекс на София.
- Какво предлагате за тези земи?
- Те произвеждаха всичко - от зеленчуци, през месо от животновъдство до мляко и яйца. Тези земи хранеха София. Днес, при това развитие на икономиката и селското стопанство, няма как да върнем онова време. Но можем да стимулираме хората да садят определени култури, които да ползваме в производството на биоенергия. Говоря за изграждане на малки централи, които ползват отпадъчния материал от селското стопанство - от животновъдството, и от растениевъдството. В съчетание с газ, по определени технологии, тези централи могат да произвеждат ток. Така хем насърчаваме хората за селско стопанство, хем след това ги включваме в производството на биоенергия. Това съществува по цял свят и ще развие селата около София. Подобен проект също може да бъде интересен за инвестиционен фонд "София".

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички