София. Могат ли да си подадат ръка аграрната наука и бизнесът? Как те могат да си помогнат и има ли проявен интерес от чужбина към наши изобретения попитахме шефа на Селскостопанската академия проф. Петър Славейков. Към Академията има 27 научни института, 19 опитни станции и 2 експериментални бази.
- Проф. Славейков, вече работи бизнес и научен съвет към земеделския министър. С какво науката може да подпомогне бизнеса?
- Наскоро се върнах от Сърбия, където бизнесът и науката вървят в една посока. Може би ние сме малко изостанали в тази област. Лично аз считам, че нашият бизнес все още в недостатъчна степен разчита на научните институции у нас. Така е във всички области, включително и в селското стопанство. Има много неща, които трябва да се изяснят, включително и в областта на подпомагане на науката от страна на бизнеса, както и обратното.
- Има ли поръчки за научни изследвания от страна на бизнеса?
- Имахме срещи с доста браншовици - със съюза на зърнопроизводителите, с които достигнахме доста напред, включително и до договор за взаимодействие между Селскостопанската академия и тях. Имахме среща с тютюнопроизводителите, където се видя, че те забравят, че чрез научните институти могат да решат много проблеми като например с качеството на продукцията. Имахме разговори с месопреработвателите и с други представители на бизнеса, но все още за жалост конкретни стъпки няма. Има много добри идеи, но всеки оставя реализацията им за необозримо бъдеще, което за мен е необяснимо. Трябва, след като се определи проблемна област, да се предприемат конкретни действия.
- Станахме свидетели на измиращи коне във ваши институти. Има ли данни за източване на пари от звената към Академията?
- Директно данни за източване на пари от този конкретен институт няма, но може би чрез произвежданата от тях продукция... Академията има много звена в страната, постоянно има мониторинг, някои проблеми се решават в движение, но проблеми има навсякъде. Има места, където директорите са освободени заради недобро стопанисване, защото тези предприятия трябва да се самоиздържат чрез активите, които са им дадени от държавата. Но хората така са свикнали да получават наготово, че предприятията са постоянно на загуба, а те си получават пари и продължават да искат. Получавали са пари в пълно нарушение на финансовата логика и дисциплина. Според Търговския закон не може академията, която е бюджетна институция, да дава пари на предприятия.
Може целево за изпълнение на определени научни задачи, но не и за заплати. Ще ви дам един пример, който подсказва, че проблемите явно са субективни. Има такива държавни предприятия, например във Варна, където се занимават с лозарство и винарство. Там назначих нов човек, който само за три месеца намали задълженията от 80 000 на 50 000 лв., а сега са 30 000 лв. Действията, които са нужни, са простички, но логични в такива условия. Първо там се сключи договор с Техническия университет във Варна за практика на студенти и университетът му плаща за това. Наема работници от трудовата борса, които обработват лозята, а заплатите им се плащат от друг фонд. Така че човек трябва да мисли, когато иска да бъде директор. За жалост има много хора в Академията, които искат да са директори, но някой друг да им менажира всичко, да им дава пари, а те просто да са директори. Досега са успявали да си живуркат така, и са изкарвали десетки години, а това вече е много лош навик.
- Как може да се изкорени този навик?
- Търсят се нови мениджъри, когато е доказано, че настоящите нямат възможности или желание да развиват съответните институти или предприятия. Основният източник на финансиране са европроекти, договори и т.н. Всеки чака на фонд "Научни изследвания", но той е с ограничени възможности. Същевременно има толкова много възможности - трансгранично сътрудничество, договори директно с чужди подобни институти. За жалост не всички са склонни или имат възможности да се възползват.
- Човек от Академията вече влиза в ръководството на фонд "Научни изследвания". Ще има ли повече държавни пари за земеделска наука?
- Учудващо е, че досега Академията не е имала представители в този фонд. А това е важно - по този начин показваш, че си значим за научната общност. Имаме идеи да бъде отделена специална комисия към Фонда, която да е специално за аграрни науки. Мисля, че това е в унисон с приоритетите на България и един от глобалните проблеми - изхранването. Така че - искаме или не искаме - трябва да заделяме повече средства за такива изследвания.
- Има ли интерес от чужбина към нашата аграрна наука?
- Естествено, аз бях поканен в Сърбия, за да поставим началото на двустранно сътрудничество. Там всички храни са 100% натурални и нашите проблеми с растителните мазнини, там са напълно недопустими. Считам, че никакви разпоредби не могат да поставят ред в това направление, ако хората нямат съответната култура. За жалост у нас има чудесни закони, чудесни идеи, но не вървят, защото всеки търси начини да ги заобикаля. Първо трябва да работим с нашите съседи. Има интерес и от Румъния. Имаме дори в момента интерес за подписване на договор с фирма от Катар в областта на животновъдството.
- Договорът има ли връзка с катарската програма за развитие на животновъдството у нас, договорена от държавата миналата година и която от няколко дни се ръководи от новия съветник на министър Станков - проф. Марин Тодоров?
- Не, няма нищо общо с нея. През септември 2012 г. бях писмено уведомен от тогавашния директор на Института по планинско животновъдство в Троян проф. Марин Тодоров, че поради липса на средства дейностите по катарския проект не могат да се реализират. Никой не ме е информирал, че програмата с емирството е отново на дневен ред, както и че проф. Тодоров отговаря за нея. Тъй като държавата не направи нищо за реализирането на проекта, преди три-четири месеца Селскостопанска академия се свърза с катарския фонд "Хасан Фуудс". Разговорите бяха в насока с тяхна помощ в звената на Академията да се създадат научно-производствени овцекомплекси. Разработихме бизнес план, който Фондът одобри. В него е предвидено през следващите три години Катар да инвестира 80 млн. лв. за отглеждане на агнета. По покана на "Хасан Фуудс" в края на този месец ръководството на Академията заминаваме за Катар, където ще бъдат обсъдени подробности по подписване на договора.
- Като представител на науката какво бихте посъветвали бизнеса - как да се развива успешно?
- Количествените измерения на бизнеса намаляват и нашите бизнесмени и бизнес дами трябва да са наясно, че ще трябва да вървят по отъпкания път - качеството. За да се повиши качеството обаче, няма как да се мине без научните изследвания и това се отнася за всички области. Ето защо нашите бизнесмени и бизнес дами трябва да са наясно, че колкото и да не им се иска, трябва да отделят целеви средства за определени научни изследвания. При някои срещи чух такива разбирания, че едва ли не след като ние сме държавна научна институция, трябва да им даваме наше ноу-хау без пари. Направо се изненадах от това, че продължава старото разбиране, че държавното е общо, а тяхното си е само тяхно. Само че ние всички правим държавата. А когато държавата е вложила някакви средства за обучение на специалисти и за техните разработки, тези пари трябва да се върнат в държавата. Как става това - чрез заплащане на средства за дадените разработки.
Заделяме средства за изследвания, свързани с изхранването
Катар ни дава 80 млн. за агнета
Бизнесът и науката трябва да си подадат ръка, смята проф. Петър Славейков
Могат ли да си подадат ръка аграрната наука и бизнесът? Как те могат да си помогнат и има ли проявен интерес от чужбина към наши изобретения попитахме шефа на Селскостопанската академия проф. Петър Славейков. Към Академията има 27 научни института, 19 опитни станции и 2 експериментални бази.
- Проф. Славейков, вече работи бизнес и научен съвет към земеделския министър. С какво науката може да подпомогне бизнеса?
- Наскоро се върнах от Сърбия, където бизнесът и науката вървят в една посока. Може би ние сме малко изостанали в тази област. Лично аз считам, че нашият бизнес все още в недостатъчна степен разчита на научните институции у нас. Така е във всички области, включително и в селското стопанство. Има много неща, които трябва да се изяснят, включително и в областта на подпомагане на науката от страна на бизнеса, както и обратното.
- Има ли поръчки за научни изследвания от страна на бизнеса?
- Имахме срещи с доста браншовици - със съюза на зърнопроизводителите, с които достигнахме доста напред, включително и до договор за взаимодействие между Селскостопанската академия и тях. Имахме среща с тютюнопроизводителите, където се видя, че те забравят, че чрез научните институти могат да решат много проблеми като например с качеството на продукцията. Имахме разговори с месопреработвателите и с други представители на бизнеса, но все още за жалост конкретни стъпки няма. Има много добри идеи, но всеки оставя реализацията им за необозримо бъдеще, което за мен е необяснимо. Трябва, след като се определи проблемна област, да се
предприемат конкретни действия.
- Станахме свидетели на измиращи коне във ваши институти. Има ли данни за източване на пари от звената към Академията?
- Директно данни за източване на пари от този конкретен институт няма, но може би чрез произвежданата от тях продукция... Академията има много звена в страната, постоянно има мониторинг, някои проблеми се решават в движение, но проблеми има навсякъде. Има места, където директорите са освободени заради недобро стопанисване, защото тези предприятия трябва да се самоиздържат чрез активите, които са им дадени от държавата. Но хората така са свикнали да получават наготово, че предприятията са постоянно на загуба, а те си получават пари и продължават да искат. Получавали са пари в пълно нарушение на финансовата логика и дисциплина. Според Търговския закон не може академията, която е бюджетна институция, да дава пари на предприятия. Може целево за изпълнение на определени научни задачи, но не и за заплати. Ще ви дам един пример, който подсказва, че проблемите явно са субективни. Има такива държавни предприятия, например във Варна, където се занимават с лозарство и винарство. Там назначих нов човек, който само за три месеца намали задълженията от 80 000 на 50 000 лв., а сега са 30 000 лв. Действията, които са нужни, са простички, но логични в такива условия. Първо там се сключи договор с Техническия университет във Варна за практика на студенти и университетът му плаща за това. Наема работници от трудовата борса, които обработват лозята, а заплатите им се плащат от друг фонд. Така че човек трябва да мисли, когато иска да бъде директор. За жалост има много хора в Академията, които искат да са директори, но някой друг да им менажира всичко, да им дава пари, а те просто да са директори. Досега са успявали да си живуркат така, и са изкарвали десетки години, а това вече е много лош навик.
- Как може да се изкорени този навик?
- Търсят се нови мениджъри, когато е доказано, че настоящите нямат възможности или желание да развиват съответните институти или предприятия. Основният източник на финансиране са европроекти, договори и т.н. Всеки чака на фонд "Научни изследвания", но той е с ограничени възможности. Същевременно има толкова много възможности - трансгранично сътрудничество, договори директно с чужди подобни институти. За жалост не всички са склонни или имат възможности да се възползват.
- Човек от Академията вече влиза в ръководството на фонд "Научни изследвания". Ще има ли повече държавни пари за земеделска наука?
- Учудващо е, че досега Академията не е имала представители в този фонд. А това е важно - по този начин показваш, че си значим за научната общност. Имаме идеи да бъде отделена специална комисия към Фонда, която да е специално за аграрни науки. Мисля, че това е в унисон с приоритетите на България и един от глобалните проблеми - изхранването. Така че - искаме или не искаме - трябва да заделяме повече средства за такива изследвания.
- Има ли интерес от чужбина към нашата аграрна наука?
- Естествено, аз бях поканен в Сърбия, за да поставим началото на двустранно сътрудничество. Там всички храни са 100% натурални и нашите проблеми с растителните мазнини, там са напълно недопустими. Считам, че никакви разпоредби не могат да поставят ред в това направление, ако хората нямат съответната култура. За жалост у нас има чудесни закони, чудесни идеи, но не вървят, защото всеки търси начини да ги заобикаля. Първо трябва да работим с нашите съседи. Има интерес и от Румъния. Имаме дори в момента интерес за подписване на договор с фирма от Катар в областта на животновъдството.
- Договорът има ли връзка с катарската програма за развитие на животновъдството у нас, договорена от държавата миналата година и която от няколко дни се ръководи от новия съветник на министър Станков - проф. Марин Тодоров?
- Не, няма нищо общо с нея. През септември 2012 г. бях писмено уведомен от тогавашния директор на Института по планинско животновъдство в Троян проф. Марин Тодоров, че поради липса на средства дейностите по катарския проект не могат да се реализират. Никой не ме е информирал, че програмата с емирството е отново на дневен ред, както и че проф. Тодоров отговаря за нея. Тъй като държавата не направи нищо за реализирането на проекта, преди три-четири месеца Селскостопанска академия се свърза с катарския фонд "Хасан Фуудс". Разговорите бяха в насока с тяхна помощ в звената на Академията да се създадат научно-производствени овцекомплекси. Разработихме бизнес план, който Фондът одобри. В него е предвидено през следващите три години Катар да инвестира 80 млн. лв. за отглеждане на агнета. По покана на "Хасан Фуудс" в края на този месец ръководството на Академията заминаваме за Катар, където ще бъдат обсъдени подробности по подписване на договора.
- Като представител на науката какво бихте посъветвали бизнеса - как да се развива успешно?
- Количествените измерения на бизнеса намаляват и нашите бизнесмени и бизнес дами трябва да са наясно, че ще трябва да вървят по отъпкания път - качеството. За да се повиши качеството обаче, няма как да се мине без научните изследвания и това се отнася за всички области. Ето защо нашите бизнесмени и бизнес дами трябва да са наясно, че колкото и да не им се иска, трябва да отделят целеви средства за определени научни изследвания. При някои срещи чух такива разбирания, че едва ли не след като ние сме държавна научна институция, трябва да им даваме наше ноу-хау без пари. Направо се изненадах от това, че продължава старото разбиране, че държавното е общо, а тяхното си е само тяхно. Само че ние всички правим държавата. А когато държавата е вложила някакви средства за обучение на специалисти и за техните разработки, тези пари трябва да се върнат в държавата. Как става това - чрез заплащане на средства за дадените разработки.
Юлияна Узаничева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
