До 200% ръст на възнагражденията на учителите
Колко се е подобрил стандартът на живот на работещите през последните десет години? Напоследък публично се правят твърдения забавяне на ръста на благосъстоянието и дори за обедняване. Прегледът на динамиката на реалните заплати, след отчитане на инфлацията обаче ясно показва, че подобни твърдения са несъстоятелни и дори заблуждаващи.
Покупателната способност на българските работници се е повишила драстично през последното десетилетие, въпреки значителната инфлация от над 40%, сочи анализ на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Данните категорично опровергават твърденията за обедняване на населението.
Между 2015 и средата на 2025 г. реалните заплати в България са нараснали над два пъти във всички сектори и региони. Сметката е направена след отчитане на инфлацията. Най-впечатляващ е ръстът в образованието – между 180% и 200%, благодарение на целенасочената политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамиката на средната заплата за страната.
Секторите с преобладаваща публична заетост – образование, здравеопазване и държавно управление – показват модел на догонване на частния бизнес. Индексът на реалните заплати в тези области често изпълнява ролята на коригиращ механизъм, тъй като динамиката им е пряко свързана с държавния бюджет.
Културата, спортът и развлечението също демонстрират сравним ръст, отчасти заради по-ниската начална база.
Обратно, най-бавен реален ръст за десетгодишния период има в енергетиката, добива и финансите – между 80% и 100%. Това обаче са сектори, където заплащането вече е било относително високо в началото на периода, и независимо от по-бавния ръст, то остава сред най-високите и днес.
Особено интересни са спадовете в хотелите и ресторантите, както и в културата, спорта и развлеченията през периода на строгите локдауни през 2020 г. Индексите на реалните заплати паднаха рязко, почти до стойностите от 2015 г., в резултат на спирането на дейността и големия спад на заетостта в тези сектори. По-бавна динамика се наблюдаваше и в транспорта и строителството, но двата сектора бързо наваксаха в годините след пандемията, най-вече заради острия недостиг на кадри.
Индексът на реалната средна брутна заплата варира от 100-110% до 160-170% в различните области на страната. Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на работниците има в области, където стартовото равнище е било относително ниско – Перник, Видин, Кърджали и Плевен. По-умерена динамика се наблюдава в области с по-високо заплащане в началото на периода – Стара Загора, Враца, София (област) и Бургас.
Няколко области – Сливен, Кърджали, Пазарджик и Ловеч – постигнаха сериозно подобряване значително по-рано, още към края на пандемията.
За да оцени ръста на покупателната способност, анализът първо измерва ръста на номиналните заплати. Месечните стойности за периода между 2016 и средата на 2025 г. са индексирани спрямо средната стойност за 2015 г. След това индексът на заплатите се коригира с хармонизирания индекс на потребителските цени за съответния месец, за да се отчете ефектът на инфлацията.
„Общият извод е, че въпреки значителната инфлация, покупателната способност на средните възнаграждения на работещите във всички сектори и региони се повишава значително – често над два пъти“, заключава Николов. Той подчертава, че всякакви наративи за реално обедняване или дори стагнация.
026% скок само през 2025 г.
Средното увеличение на работните заплати в България през 2025 година е 6 процента, като същият ръст се очаква и през 2026 година. Това каза пред журналисти Стела Юлзари, консултант в "Мърсър България", по време на представяне на годишното проучване на възнагражденията и придобивките, проведено от "Мърсър Марш Бенефитс" (Mercer Marsh Benefits).
В изследването тази година са участвали 568 компании, само от частния сектор, които са предоставили информация за над 130 000 индивидуални пакета възнаграждения. Проучването обхваща всички елементи на трудовото възнаграждение - основна заплата, допълнителни плащания, бонуси, както и непарични придобивки като здравно осигуряване и ваучери за храна.
По думите на Юлзари доброволното текучество на персонала през 2025 г. е 10 процента, като най-високи стойности се наблюдават в сектора търговия на дребно, където достига 23 процента. Това означава, че близо една четвърт от служителите в този сектор напускат и биват заменяни от нови, което показва, че средата остава предизвикателна. В останалите сектори, като високите технологии и производството, текучеството е близко до средните стойности, а традиционно по-ниски нива се отчитат във фармацевтичната индустрия - около 8-9 процента.
В сравнение с други държави от региона България се представя стабилно - в Румъния доброволното текучество е 13 процента, в Полша - 11 процента, докато в западноевропейските страни този показател е между 6 и 7 процента.
По отношение на възнагражденията, трите най-добре платени сектора у нас остават високите технологии, фармацията и секторът на изнесените услуги. Средната заплата във високотехнологичния сектор е с 19 процента по-висока от средното равнище за пазара, докато в търговията на дребно е със 7 процента по-ниска. Разликата в заплащането между София и останалата част на страната също варира според сектора - при технологичната индустрия тя е около 5 процента, а при производството достига 19 процента.
Юлзари посочи, че основните фактори, които определят увеличението на заплатите според работодателите, са индивидуалното представяне на служителя, финансовите резултати на компанията и позицията на заплатата спрямо вътрешните нива в организацията. Инфлацията също оказва влияние, но не е водещ мотив.
Най-разпространените допълнителни придобивки, които компаниите предоставят на своите служители, са допълнителното здравно осигуряване - предлагано от 87 процента от работодателите, ваучери за храна - 76 процента, бонус за препоръка на нов служител - 69 процента, осигурено паркомясто - 73 процента, както и спортна карта, която се покрива частично или изцяло от компаниите - 35 процента.
Стела Юлзари подчерта, че до 7 юни 2026 г. България трябва да транспонира европейската директива за равнопоставеност и прозрачност на възнагражденията. Тя предвижда работодателите с над 100 служители да доказват равнопоставено заплащане между мъже и жени и да осигуряват прозрачност по отношение на възнагражденията на служителите с равна стойност на труда, пише БТА.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
