Виното трябва да стане национална политика

Всяка година се изкореняват лозя, нужна е помощ, за да не се наложи да внасяме грозде

Виното трябва да стане национална политика | StandartNews.com
  • Всяка година се изкореняват лозя, нужна е помощ, за да не се наложи да внасяме грозде

Йордан Чорбаджийски е председател на УС на Националната лозаро-винарска камара /НВЛК/ и зам.-председател на Националния съвет по храните. Той е и търговски директор и член на УС на Black Sea Gold Pomorie от 2015 г, като преди това е заемал и други ръководни позиции в избата.

  • През 2020 имаме 20-25% общ спад на пазара на вино, прогнозата е 2021-а да е още по-тежка
  • Очакваме приемът по програмата за подпомагане по ковид-мерките да отвори в началото на март
  • Потребителите се ориентираха към по-ниския и среден клас вина
  • На 15 февруари стартира нова мярка за популяризиране на бг напитки в ЕС, казва Йордан Чорбаджийски, председател на НЛВК в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Господин Чорбаджийски,  как се отрази пандемичната 2020 г. на лозаро-винарския сектор?
- Пандемичната 2020 опустоши лозаро-винарския сектор, както и много други. Изминалата година беше като никоя друга досега - ситуацията се променяше изключително динамично. 2020 г. започна изключително добре. Последните години се наблюдаваше тенденция на повишено търсене и продажби на вино, но затварянето на заведенията през март беше огромен удар, защото в ХоРеКа канала се реализира голямо количествo от произведеното вино, особено за по-малките бутикови изби. Консумацията се пренасочи в домовете на хората, а продажбите - в магазинната мрежа. През лятото имаше леко съживяване на пазара, успяхме да наваксаме малко загубите от първата половина на годината. Въпреки че голяма част от туристите от вътрешния пазар летуваха в България, липсата на чуждестранни клиенти се отрази и при виното, и при високо-алкохолните напитки. Повторното затваряне на заведенията, и то в период, в който реализираме до 20% от продажбите си - декември, беше вторият сериозен удар върху бранша. Равносметката е около 20-25% общ спад на пазара на вино за 2020 г. Прогнозираме 2021-а да бъде още по-тежка за сектора.
- Получи ли браншът помощи от държавата, за да се справи с кризата?
- В помощ на винопроизводителите съвместно с МЗХГ приложихме програма за "Кризисно съхранение на вино" - субсидия, която се изплаща на производителите на напитки за тези количества течности, които не могат да се реализират на пазара в условията на пандемията и последствията от нея. Интересен факт е, че тази мярка се прилага благодарение на това, че България инициира през европейските институции дебат за предоставяне на част от неизразходвания бюджет от Програмата за развитие на селските райони. Беше разрешено финансово подпомагане и за винения сектор по извънредните ковид-мерки извън обхвата на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Очакваме приемът по програмата да бъде отворен в началото на март, защото тя е работеща и необходима в ситуацията на затваряне на питейни заведения и ресторанти.Не само винопроизводителите пострадаха. При гроздопроизводителите проблемите не са от вчера и ковид-кризата застраши сериозно тяхното оцеляване. От години се изкореняват винени лозя и причината за това са високите разходи за отглеждането им. Затова съсредоточаваме усилията си в справянето с този проблем. Договорихме  две мерки за подпомагане с Министерството на земеделието - едната е програмата de minimis за земеделски стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза. Тя се осъществява с национални средства. Програмата дава възможност за подпомагане с 25 лв. на декар, но не повече от 25 000 евро на бенефициент. Освен нея договорихме субсидиране от 30 лева на декар за гроздопроизводителите по мярка за подпомагане "COVID-1". Максималната сума по нея е 7000 евро на бенефициент. Освен тях беше приложена и мярката "Резитба на зелено", но за съжаление малка част от гроздопроизводителите се възползваха от нея, защото по-голямата част вече бяха направили сериозна инвестиция в обработката на масивите си. Ако тя бъде отворена по-рано тази година, допускам, че интересът към нея ще бъде по-голям.
- Има ли увеличени продажби на вино в търговските мрежи?
- В началото се усети лек ръст в продажбите, но в бутилки, а не в стойност, защото потребителите се ориентираха към по-ниския и среден клас вина и bag-in-box разфасовките. Към момента наблюдаваме тенденция за намаляване на потреблението. Причината е несигурната икономическа ситуация и липсата на яснота до кога ще продължи пандемията и как тя ще се отрази на домакинствата. Традиционно по-високият ценови клас вина и високо-алкохолните напитки се консумират в заведенията, както и на събития, конференции и конгреси. Но в момента и заведенията са затворени, и събитията са отменени за неопределен период от време. Не на последно място потреблението на домашно произведения и нелегалния алкохол заради по-ниската му цена ще бъде предпочетен от потребителите. Тук е моментът за пореден път да апелирам хората да купуват алкохол само от лицензирани производители, защото напитките в сивия сектор могат да бъдат много опасни за здравето им. Дори в тази трудна ситуация дребната икономия не оправдава риска за здравето.
- Бизнесът изживява много труден период, но все пак правят ли се инвестиции в лозя и модернизация на предприятията?
- За съжаление всяка година се изкореняват лозя, защото добивът на грозде е нерентабилен за производителите. Но през 2020 са сключени договори за над 60 проекта за подпомагане от програмата за "Преструктуриране и конверсия на лозя". Тя дава възможност за реогранизация на лозовите насаждения с пресаждане на нови подходящи площи, подмяна на сортовете и модернизиране на техниките за добив на грозде. Производителите, които се възползват от нея, впоследствие ще имат възможност да отговорят на търсенето на пазара на други сортове и да подобрят условията за производство на стопанствата си. Мярката е част от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Освен нея бяха приложени и "Застраховане на реколтата" - за първи път през този програмен период и "Инвестиции в предприятия", която е отворена за прием и в момента.
- Някои изби направиха инвестиции, за да развиват винен туризъм, съчетан с културно-исторически и СПА. Какво е положението при тях - след като са затворени външните дестинации, може би българинът преоткрива местните забележителности?
- Пандемията удари сериозно много бизнеси, свързани пряко или косвено с виното - хотелиерство, ресторантьорство, барове, кетъринг и най-вече винения туризъм. Не бих казал, че българинът е активен турист в настоящата ситуация. Много хотелски комплекси затвориха врати, защото не могат да покрият разходите си, голяма част от тях няма изобщо да отворят врати. Болшинството от потенциалните туристи са притеснени и предпочитат да не пътуват, да не се социализират и това е нормално. Затова не може да се каже, че виненият туризъм е в разцвет. Разбира се, има светлина в тунела. Очакванията ни са втората половина на годината да започне възстановяване дейностите на туризма, тъй като ваксините стават по-широко разпространи, немалка част от хората вече имат и антитела. Със затоплянето на времето много дейности ще станат възможни като пътуването, храненето на открито и пр.Последните години наблюдаваме тенденцията на повишаване на интереса към активния туризъм, свързан с посещения за различни туристически обекти извън локацията на настаняване. Тя ще се отрази положително и на винения туризъм, който в България има невероятен потенциал. При нас има съвкупност от история, традиции, природа, качествена храна и отлични вина. Всички фактори са налице. Остава единствено необходимостта от спокойствие и здраве за хората и плавно ще последва възстановяване за винения туризъм.
- На какви програми за развитие разчитате сега?
- Мярката "Инвестиции в предприятия" е отворена за прием на документи. Тя ще даде възможност на производителите да модернизират производствените си бази. По инициатива на бранша Министерството на земеделието предприе действие по включване на нова мярка - "Информиране в държавите членки". Приемът по нея стартира на 15 февруари. Целта на тази мярка е чрез организиране на информационни кампании да се повиши интересът към българските вина. Тя ще подпомогне подобряването на имиджа на българските напитки на територията на ЕС, към които последните години има повишен интерес заради достойното представяне на страната в най-реномираните винени конкурси.
- Какво се случва с износът на българско вино?
- 2019 и началото на 2020 г. износът беше с ръст. Тази тенденция се дължеше на подобряването на репутацията на България като производител на вина с отличен баланс между цена и качество и носител на множество престижни отличия от международни конкурси, както споменах. Пандемията по сходен начин се отрази и на останалите пазари, както на българския - продажбите в ХоРеКа канала намаляха драстично, продажбите в търговската мрежа горе-долу се запазиха, но и навън потребителите се преориентираха към по-ниския клас вино. Затова прогнозираме в края на пандемията по-драстични спадове при тези производители, чиито продукти се предлагат в ХоРеКа канала и по-малки при тези, които се дистрибутират в търговската мрежа. Нека не забравяме, че заведенията в чужбина бяха и са затворени за по-дълъг период от време.
- Водеше се трудна битка за пробив на бг вина в трети страни - в Китай, САЩ, Япония...Има ли надежда? Има ли нови пазари, на които може да се пробва и има шанс да се пробие?
- Китай, Япония и други държави в Азия се справиха значително по-бързо с епидемията от ковид-19 и прогнозираме съживяване на техните пазари и увеличаване на интереса им към българските вина. Затова очакванията ни са насочени натам.
- Винените изложения са отложени, от Агенцията за малки и средни предприятия казаха, че се подготвя такова за Дубай през февруари. Но, както знаем, в Арабските страни не консумират вино. Има ли изключение все пак?
- Да, консумацията на алкохолни напитки е силно ограничена в Арабските страни, но Дубай посреща годишно милиони туристи и гости с търговски и бизнес интерес. Целта на един подобен форум е да задоволи нуждите на бизнеса за обмен на контакти и информация.Миналата година бяха отменени много винени изложения. Получихме съобщения, че и тази година ще бъдат отменени най-големите винени форуми в Европа - ProWein в Дюселдорф и Vinexpo в Бордо. Вероятно държави от другите континенти ще се възползват от ситуацията в Европа и ще организират алтернативни форуми. В това няма нищо лошо - например Китай последните години инвестира много усилия и средства да развие производството на качествени вина. Северна и Южна  Америка, Австралия и Африка отдавна са завоювали своето място във винения атлас на света.
- Какво може да направи държавата в лицето на министерството на земеделието, за да подпомогне бранша в този труден момент - освен преки помощи - кампании за бг виното, както например БХРА разчита на Министерството на туризма в кампания за привличане на българите зад граница на ваканция у нас?
- Надяваме се програмата за информиране в държавите членки да окаже положителен ефект върху популяризирането на българското вино. Това, от което наистина има нужда браншът, е стратегия за целенасочено подпомагане и развитие на сектора. Особено за гроздопроизводителите. Те са от изключително значение за сектора, защото произвеждат суровината, от която се прави виното. Без качествено грозде, няма качествени напитки. Затова усилията трябва да концентрират в това да отговорят на нуждите на гроздопроизводителите с финансова помощ, за да не се окажем в ситуация, в която да се налага да внасяме грозде. Винопроизводството трябва да се превърне в национална политика.Надяваме се да се засили контролът в сивия сектор. Както се контролира процесът на производство на дружествата, които са "на светло", така и при малките казани трябва да бъдат следени заплащането на акциза към държавата, спазването на санитарните условия и контрабандата. Така ще се намалят загубите на държавата от несъбрани данъци.
- Какво ще пожелаете за празника Трифон Зарезан ва Вашите колеги - лозари и винари?
- Пожелавам на всички колеги успешна година, добра реколта, здраве, спокойствие и кураж да преминат през изпитанията на 2021 г., които предстоят, да съхранят ентусиазма и трудолюбието си!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай