Хърватия получи това, което очакваше, от приемането на еврото, каза управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич в интервю за БТА по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) във Вашингтон.
На първо място, посочи Вуйчич, бе отстранен рискът, произтичащ от промени във валутните курсове.
Преди влизането в еврозоната в хърватската икономика има висока степен на "евровизация" – много хора държат депозити в евро като приемственост от миналото, когато депозитите са в дойче марки. Банките от своя страна отпускат кредити в местна валута, които обаче са индексирани в евро, така че всяка промяна на валутния курс в посока обезценяване на еврото утежнява изплащането на задълженията на компаниите и физическите лица, деноминирани в местна валута. Отстраняването на този риск с преминаването към еврото в крайна сметка допринесе за повишаване на кредитния рейтинг на страната, а това на свой ред намали разходите по обслужването на дълга й, поясни Вуйчич, който е начело на централната банка от 2012 година.
Друга голяма полза е премахването на разходите за превалутиране при трансакции с търговските партньори на страната, повечето от които са членки на еврозоната. Не на последно място, туризмът също печели от въвеждането на единната валута, засилвайки привлекателността на Хърватия за туристи от страни от еврозоната и облекчавайки бизнеса.
Преминаването към еврото има известен инфлационен ефект, но той е много слаб – според изследвания на Хърватската национална банка, Евростат и Европейската централна банка то ускорява инфлацията с 0,2 до 0,4 процентни пункта. В случая на Хърватия обаче влизането в еврозоната съвпада по време с период на цялостно висока инфлация – страната се присъединява към валутния съюз на 1 януари 2023 г., а максимумът на инфлацията е през ноември 2022 година. След това инфлационният темп непрекъснато се забавя. Отчитаното напоследък ново повишение се дължи на фактор, който няма нищо общо с еврото – дължи се на силното вътрешно търсене, породено от това, че темпът на икономически растеж на Хърватия е 3-4 пъти над този на еврозоната, много по-бързо растат също така заплатите и се увеличават работните места, обясни Вуйчич.
Периодът на висока инфлация има и положителен ефект – допринася за намаляване на държавния дълг на страната. Само за последните четири години държавният дълг се е свил от 87 на 57 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) или с 30 процентни пункта. Инфлацията увеличава приходите, а същевременно не всички разходи са индексирани според инфлацията, което означава, че не нарастват със същия темп. Най-важният фактор обаче е бързият икономически растеж.
"Успяхме да постигнем висок растеж след ковид пандемията, също като много други, но успяхме и да го запазим. (...) Това определено помага да се намали равнището на държавния дълг спрямо БВП. Много е трудно това да бъде постигнато, ако имате слаб растеж", каза Вуйчич.
Така доказахме, че подобно намаляване на дълга е възможно, сега остава да поддържаме ниво под 60 процента от БВП и бюджетен дефицит под 3 процента, допълни той.
За Хърватия преходът от национална валута към евро в голяма степен е гладък благодарение най-вече на добрата подготовка. Много е важно финансовите институции, бизнесът и гражданите да са подготвени за промяната, подчерта централният банкер. В очакване на новата валута Хърватската национална банка раздава 900 000 стартови пакета с евромонети, банките успяват да заредят в евро две трети от банкоматите още от 1 януари, веднага към евро преминават и плащанията с банкови карти. Именно подготовката е основното предизвикателство, подчерта централният банкер.
"Приемането на еврото е добро решение. Ние спечелихме от него, вие също ще спечелите. Сега остава само да се подготвите за 1 януари, така че всичко да премине гладко. Сигурен съм, че България може да се справи много добре", изрази увереност той.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
