- Необходимо е изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения
- Преборихме се за средства за изграждане на нови напоителни системи, казва Стайко Стайков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
- Господин Стайков, изпращаме 2022 г., която бе белязана от войната в Украйна и високата инфлация. Как се отразиха тези фактори на българското земеделие?
- Последиците от глобалната пандемия, предизвикана от Ковид 19, ограничиха живота, блокираха икономиките, нарушиха производството и веригите за доставки. Последва войната на територията на Украйна, която освен че е непозната за цели поколения на Старият континент, особено личната трагедия, но последваха и вълни от санкции.
От друга страна има цикличност в глобалните кризи, били те валутни, банкови, финансови или други. Всички тези предпоставки доведоха до "перфектната буря". Правителствата, международните институции и икономиките не бяха подготвени. Особено на фона на отрицателните лихви, отпусканите години наред "хеликоптерни пари" и липсата на диверсификация при осигуряването на основни енергосуровини. Всичко това доведе до непознати рискове, "страдащи" икономики, огромни непланирани разходи за подкрепа на бизнеса и запазване на работни места, стимулиране на инфлационните процеси, прекъснати вериги на доставка и като следствие за селскостопанския сектор - на галопиращи цени на енергоресурси, семена, препарати, торове и т.н.
Смятам, че българският земеделец се справи добре. Особено тези, които са развили пазарни стопанства, съчетавайки оптимално науката и практиката.
Всяка криза има и пречистващ, оздравителен характер. Тя отсява здравия от нездравия бизнес модел, правилните практики от неправилните. Не на последно място, дава и уроци. Всеки, който се е справил, трябва да бъде горд. Националната помощ също бе от полза. България подкрепи антикризисно селското стопанство през 2022 година с приблизително 1 млрд. лева. От солидарността на Европа българският земеделец получи само около 60 млн. лв. по линия на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).
- Какви бяха тенденциите при сделките със земеделски земи през 2022 г.?
- Възстановяването на земеделската земя в реални граници доведе до раздробяването й, разпределена в повече от 900 000 индивидуални партиди (по неофициални данни), собственост на всички български граждани (в качеството им на собственици или наследници на собственици). По данни от окончателните резултати за заетостта и използването на територията на България (МЗм 2021), площта със селскостопанско предназначение през 2021 г. е 5 227 350 ха (52 273 500 дка), което представлява около 47,1% от територията на страната. Обработваемите земи (площите, които се включват в сеитбообращение, временните ливади с житни и бобови треви и угарите) през 2021 г. заемат 3 486 748 ха (34 867 480 дка) или 69,1% от използваната земеделска площ.
Необработвани земи са тези, които не се включват в сеитбообращението и не са използвани за земеделско производство повече от две години. По данни от аграрния доклад на МЗм (2021) през 2020 г. необработваните земи заемат около 1,63% от площта на страната.
Земеделската земя е ограничен природен ресурс, който е в основата на продоволствената сигурност, продоволствена верига и за изхранване на населението.
Според данни, изнесени на научната конференция с международно участие на тема "Екология и агротехнологии - фундаментална наука и практическа реализация", организирана от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров" (ИПАЗР "Н. Пушкаров"), се очаква към 2050 г. населението на Земята да мине 11 млрд. души. Допълнително влияние оказват и променените хранителни навици на източните гиганти.
Що се отнася до цените на основният производствен ресурс, то те са стабилни. Запазват се тенденциите от предни години за липса на предлагане на първичен пазар и за все по-голямо търсене на вторичен. Фермерите продължават да бъдат основни купувачи.
На пазара и рентите влияние оказват различни фактори. Такива са плодородността на почвата, възможностите за напояване, подреждането и групирането на парцелите, до колко са развити арендните отношения, нивото на конкуренция, нивото на предлагане, климатичните промени и т.н. С други думи, където има комбинация от гореописаните положителни фактори, цената на актива и рентите се вдига, а там, където няма, обратното. Там, където има най-добри условия за развитие на селскостопанско производство, можем да говорим за приблизително повишение на цената на актива между 5 и 15%. Влияние за това оказват и световните турбуленции, кризи, несигурност и т.н. Земеделската земя е отличен хедж (застраховка) за подобни времена, тъй като има обратна/ниска корелация спрямо цените на основните класове инвестиционни активи.
Също така се дължи донякъде и на глобалния риск за продоволствена сигурност и изхранване на населението, който доведе до моменти резки ръстове в продажните цени на продукцията (цените на пшеницата, ечемика, рапицата и слънчогледа скочиха с над 100 %).
Първенството по нива на цените продължава да държи Североизточна България, докато на другия полюс е Югозападна България. На базата на данни от Евростат, публикувани на 21.12.2022 г., България продължава да бъде с една от най-ниските цени на земеделската земя сред деветнадесетте държави членки на Европейския съюз (ЕС), които са предоставили информация. При обработваемата земя България е на 14-то място. Цената на един хектар обработваема земя в ЕС през 2021 г. варира от 3 661 евро (около 716 лв./дка) средно в Хърватия до 47 290 евро (близо 9 249 лв./дка) средно в Люксембург.
Що се отнася до постоянно затревените площи, то България вече е на последно място. Цената на един хектар през 2021 г. варира от 1423 евро (около 278 лв./дка) средно в България до 41 930 евро (близо 8 200 лв./дка) средно в Люксембург. През 2020 г. в Нидерландия тя е достигнала 59 065 евро средно.
- Доколко тенденциите при рентите/наемите следваха тези на земята?
- Нивата на рентите и наемите на земеделската земя са следствие от стойността на основния производствен актив. Що се отнася до рентите, то в Северна България те са с приблизително 50% по-високи от нивата в Южна България.
- Какво мислите за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) за 2023-2027 г.?
- Важното за бранша е, че България има вече одобрен СПРЗСР за периода 2023-27 г. Няма идеални планове. Би било неестествено всички да харесват даден инструмент, особено толкова сложен и всеобхватен. Бюджетът за всички интервенции, разписани в Плана, е малко над 8 млрд. евро (8 060 113 677 евро). По интервенциите за Директни плащания финансовият ресурс възлиза на 4 400 517 396 евро, а за инвестиции в селските райони са предвидени 3 529 075 550 евро. Допълнително са предвидени и специални интервенции за лозаро-винарския сектор на стойност 98 935 535 евро, за пчеларство - 25 798 563 евро и 5 786 635 евро за секторни интервенции.
Горд съм, че успяхме да се преборим в работната група да има отделени средства не само за ремонт и модернизация на напоителни системи, но и за изграждането на нови на ниво стопанство. Това се случва за първи път! Положителното е, че има срок от две години, през който ще могат да се отстраняват проблеми, да се преразглеждат и адаптират текстове, напасва, изглажда и т.н.
От друга страна липсата на време, довело до това да няма обществено обсъждане, създаде напрежение в редица сектори. Комисията по земеделие в 48-то Народното събрание (НС), на заседание, проведено на 21 декември 2022 г., единодушно е приела предложение за промени в СПРЗСР, което предстои да бъде изпратено до министър Явор Гечев. Комисията предлага на министъра до 31 януари 2023 г. да предприеме действия за изменение на Стратегическия план пред Европейската комисия, като решението ще бъде изпратено още този петък (23.12.22 г.). Идеята на тези промени е подкрепа за производителите на плодове, зеленчуци и животновъдство. Предложените промени включват: интервенция I.В.2 - Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура; да се заличи интервенция I.В.7. - Еко схема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми с общ планиран бюджет 29 564 650 евро; по интервенция I.В.3. - Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал - насърчаване на зелено торене и органично наторяване; интервенция I.В.4. - Екосхема за намаляване използването на пестициди; интервенция I.В.5. - Еко схема за екологично поддържане на трайните насаждения; интервенция - I.В.6. Екосхема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи; интервенция -I.В.8 Еко схема за разнообразяване на отглежданите; интервенция "Обвързано с производството подпомагане на доходите"; интервенция II.А.11.- Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт; интервенция II.А.2. - Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност; интервенция II.И.1. - Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет. Да се изменят условията относно възможността допустими за кандидатстване по интервенцията да са и биологичните производители, заявили подкрепа по Биологично животновъдство по чл. 31 и чл. 70 от Регламент (ЕС) 2021/2115.
Във всяка интервенция по СПРЗСР 2023-2027 г., където се подкрепят постоянно затревени площи, без значение за какви задължения, в определението за дейността на кандидата земеделски стопанин да се включи задължение за наличие на ЖЕ в съотношение 1 ЖЕ, налична за един заявен хектар.
Важно бе, че 48 НС гласува на първо четене Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), което ще позволи изпълнението на СПРЗСР.
Но да не забравяме, че има още чакащи за приемане законови и подзаконови нормативни документи, за да стане възможен приемът по схеми и мерки за подпомагане. Респективно от 01.01.2023 г. да започне и предоставяне на финансиране на земеделските стопани.
- Какви други проблеми срещат собствениците на земеделски земи?
- На 16 юни 2022 г., БАСЗЗ организира форум на тема "Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения". Участваха доказани експерти и уважавани представители от държавната власт, неправителствения сектор, академичните и научни среди, бяха дефинирани ключови проблеми пред българското селско стопанство. Необходимо е изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения. Разпокъсаността на земята, малките по размер обработваеми парцели и липсата на напояване затрудняват развитието на модерно и ефективно земеделие, създават несигурност и трудности пред дългосрочните инвестиции в отрасъла, пречат на развитието на интензивно земеделие, влияят негативно върху почвеното опазване, плодородие, сеитбооборот и т.н. Все по-ясно изразени са климатичните промени. Недостатъчни са предпоставките за устойчивото използване на земеделските земи, което е задължително условие за внедряването и практикуването на съвременни форми на земеделие, като алтернатива на конвенционалния тип, практикуван масово в момента. Недостатъчна е и защитата на неприкосновеността на частната собственост. Не на последно място, прекъсната е връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор в аграрния сектор и, като цяло - науката не се очертава като държавен приоритет. За справянето с тези проблеми е необходимо изготвянето на изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения, в партньорство между законодателната и изпълнителната власт, неправителствения сектор и с подкрепата на академичните и научни среди.
- Тази година БАСЗЗ отбеляза 15 г. от учредяването си. Каква е Вашата равносметка?
- През тези години се учихме, набирахме опит и експертност. Асоциацията съзря, разви се и се разрасна. Утвърди се като разпознаваемо и уважавано сдружение, заемайки винаги национално отговорни позиции. В момента нейни членове са и едни от най-успешните фермери в България. БАСЗЗ е член на Европейската организация на собствениците на земи (ЕЛО) и на Българската стопанска камара (БСК).
Пътят бе труден, но защитата на правата и интересите на членовете на сдружението, на собствениците на земеделски земи за развитие на модерни поземлени отношения и земеделие, през призмата на обществения интерес, ни мотивираха и даваха надежда. Реализирахме успешно първите в новата история шест комасационни проекта с частно финансиране.
Осъществихме различни хуманни каузи в помощ на науката, образованието, в подкрепа на изпълнителната и местната власт, на лечебни заведения, на социални институции, на културни т.н. От две години БАСЗЗ вече има свое периодично издание - "Алманах за земята". Горд съм с постигнатото от членовете и екипа на сдружението. В бъдеще ще продължим да надграждаме постигнатото и да се развиваме. Да разчитаме на нашите членове и на всички, които милеят за българската земя и българското. Ще продължим да подаваме ръка и да бъдем обединители. Не на последно място, да бъдем съзидателни. Да продължим да развиваме нашите хуманни инициативи в помощ на нуждаещите се и подкрепяйки национално значими каузи. Има редица проблеми от години, решението на които не търпи отлагане. Такива са проблемът с комасацията по ползване (т.н. бели петна); липсата на държавни политики за установяване на собствениците, пренареждането и групирането на земеделските парцели; възстановяването, модернизирането и изграждането на нова хидромелиоративна инфраструктура на национално, общинско ниво и на ниво стопанство; обработването на земя без правно основание; грешките, ощетяващи собствениците при пренасянето на информацията от картата за възстановена собственост в кадастралните карти и кадастралния регистър; загубите за собствениците при отчуждаванията за национални и общински инфраструктурни проекти; не на последно място - липсата на обединение на неправителствените организации в селското стопанство и т.н.
- Какво е Вашето пожелание към българите за идващата 2023 г.?
- Нека, вперили поглед в бъдещето с надежда, да бъдем човечни, да бъдем състрадателни и грижовни с всяка мисъл, с всеки жест и постъпка. С вяра в доброто, в себе си и в бъдещето. Всеки край е и ново начало.
Пожелавам на читателите на "Стандарт", на членовете на БАСЗЗ, на собствениците и земеделските производители мир, здраве, късмет, споделени мигове с най-близките, благоденствие и обич през новата 2023 г.
БАСЗЗ, 15 години с грижа за българската земя!/
Материалът има информативно-аналитичен характер и не представлява препоръка за взимане на инвестиционно решение.Интервюто е даденона 22 декември 2022 г./
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
