424 часа отиват за плащане на данъци, скъсете сроковете, г-н Горанов, призова Кристалина Георгиева
България има всички шансове да стане център за стартиращ бизнес. Това стана ясно от думите на вицепрезидента на ЕК Кристалина Георгиева по време на дискусията "Да! На българската икономика".
"Има голям напредък за създаване на регионален хъб за стартъпи в България", каза Георгиева. Тя обясни, че това е едно от предимствата на страната ни пред съседните държави. "Когато имаме възможности да стартираме компании, особено в ай ти сектора, можем не само да генерираме растеж и доходи, но и да създадем привлекателна среда за нашите интелигентни млади хора да си остават в България или да се връщат", каза еврокомисар Георгиева. Тя изрази надежда на следващата дискусия на "Стандарт" да може да обяви, че подобен хъб вече е факт. Стартъпите тя открои като един от важните елементи по инвестиционния План "Юнкер". Чрез него България може също така да се възползва от експертна помощ за откриване и решаване на административни и други проблеми. В тази връзка еврокомисарят коментира, че когато говорим за условия за бизнес в България, средните ни величини не са лоши. Това обаче не е достатъчно, смята Георгиева и разказа пример, даван от професора й по статистика: можете да си сложите главата в хладилника, главата във фурната, средната ви температура ще е средна, ама ще сте умрял. Ето защо Кристалина посъветва да се решат няколко проблема: 1. По-кратки срокове за закриване на бизнес, тъй като сега това отнема по три години. 2. По-бързо събиране на данъците. Сега се правят по 14 плащания, за което отиват 424 часа.
"Взимайте им ги тези данъци по-бързо, призова Георгиева министъра на финансите Владислав Горанов. Пред препълнената зала EFE на хотел "Маринела" Кристалина Георгиева обяви какво е свършил инвестиционният план за една година. С около 13 млрд. евро, дадени като гаранция, са генерирани 100 млрд. инвестиции в Европа. Изключително добре върви използването на Плана за малки и средни предприятия - подписани са 185 споразумения, което за 140 000 компании в Европа означава достъп до финансов ресурс. В "прозореца" за малките и средните предприятия България се справя много добре с три споразумения за близо 199 млн. евро. Кристалина Георгиева съобщи, че в този прозорец ЕК ще добави още 500 млн. евро за гарантиране на повече потенциал. "Много скоро ще изчерпаме ресурса си от 75 млрд. за малки и средни предприятия. Вече имахме среща с вицепрезидента на ЕК Юрки Катайнен и аз му дадох уверението, че ще преместим 500 млн., за да можем да отворим по-широко този прозорец. Няма да допуснем да ударим в стената, особено след като удължаваме действието на Плана "Юнкер".
Ако в България има идеи за проекти в този прозорец, заповядайте, отворили сме го по-широко", каза еврокомисарят. Тя отчете голям напредък във втория, инфраструктурен, "прозорец" в областите енергийна ефективност, здравеопазване, социален сектор. Все още обаче в Европа няма проекти за образование, които да адресират един от най-болезнените проблеми за бизнеса ни - достъпа до кадри. България е на второ място след Белгия по несъответствие между търсене и предлагане на пазара на труда. Именно въпросът как и с какви проекти България да влезе ефективно във втория "прозорец" на Плана "Юнкер" Георгиева е обсъдила сутринта преди дискусията на работна среща с премиера Бойко Борисов, Владислав Горанов и вицепремиера Томислав Дончев.
"Беше направено предложение от България в областта на санирането, то не беше прието. Трябва да видим има ли начин да ползваме опита на други, за да го преструктурираме и отново да се кандидатства. Чакаме идеи от големите предприятия", каза еврокомисарят. Тя призова и да се използва стартиралият на първи юни Инвестиционен портал, на който могат да се качват проекти, търсещи финансиране. Подчерта обаче, че той не замества нуждата да се кандидатства по плана. Георгиева го определи като най-добрия учител как да се търси финансиране, което да въвлича в икономиката свободния ресурс от частния сектор, а да не се чака само на грантове от еврофондовете. Те не могат да бъдат единственият начин, по който да генерираме растеж, предупреди Кристалина. Допълни обаче, че е и грехота да се върне и "едно левче" от 32-те милиарда, предвидени за България от следващия програмен период. "Затова кандидатствайте, инвестирайте, за да се вдига стандартът на живот на българите. Да! На българската икономика, Да! На българите", каза още Кристалина Георгиева. Тя изрази готовност да участва в дискусия заедно с еврокомисаря по наука и иновациите Карлош Моедаш, за да се даде повече яснота как да се използват европейските финансови инструменти в тази област.
Търсим добри проекти, не подаръци
Славка Бозукова
главен редактор на в. "Стандарт"
Европа отново е в бизнеса. Това каза председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер на 26 ноември 2014 г. пред Европейския парламент. С тези думи той запали голямата надежда за възстановяване на европейската икономика, понесла тежките удари на икономическата и финансова криза. Надежда, която днес носи неговото името - Планът "Юнкер". И която вече донесе допълнителни инвестиции в 26 от 28-те страни членки на ЕС, включително и у нас.
В XXI век, в условия на пазарна икономика, подаръци няма. Никой не може да си ги позволи, дори ЕС. Затова и формулата на Плана "Юнкер" е проста 1:15 - всяко инвестирано по Плана евро трябва да мобилизира 15 евро частен капитал. Защото голямата цел на Плана е да върне в реалната икономика частните капитали, които нестабилността, породена от икономическата и финансова криза, трайно заключи в банките.
За да се върне отново в бизнеса обаче, Европа трябва да рискува. Защото, както казва Юнкер, "може да играеш с нисък риск, но няма да създадеш много бизнес". Това е същността на Плана "Юнкер" - да се финансират рискови проекти, но с висока добавена стойност, с възвръщаемост.
Може ли и трябва ли да рискува българският бизнес? Чуват се много гласове без самочувствие: Планът "Юнкер" е за големите в Европа, малка България не може да се мери с тях. Това обаче не е съвсем вярно. И доказателството са българските предложения в европейския портал за инвестиционни проекти. Те са както за 19 милиона, така и за 56, 114 милиона евро, а един е за цели 432 милиона евро.
В КРИБ не усвояваме, а работим с еврофондовете
Кирил Домусчиев,
председател на УС на КРИБ
Като председател на УС на КРИБ искам да благодаря на правителството, на всички министри, за ползотворната работа с тях не само по време на тези 10 дискусии, които провеждаме съвместно с в. "Стандарт" повече от година. Благодаря им и за добрите резултати, които успяваме да постигнем заедно. Всички ние сме в основата на добрите резултати през последната година - и за ръста на БВП, и за по-добрата събираемост на приходите, и за изсветляването на бизнеса. Със сигурност мога да кажа, че "Да! На българската икономика" вече се припознава от всичките компании в България като инициатива, която по един безпристрастен начин, без да прави PR на когото и да било, дава положителни резултати за подобряването на връзките между властта и бизнеса и за развитието на българската икономика. За това говорят и отчетите, които в. "Стандарт" публикува след дискусиите и според които може би над 90% от нашите проблемни въпроси, разбира се - със съдействието на кабинета, вече намериха своето положително решение.
Ние в КРИБ сме убедени, че еврофондовете не трябва да бъдат патерицата, която да ни крепи, която да бъде нашият основен бизнес. Еврофондовете са само едно допълнение към нашия бизнес, един катализатор на процесите. Така че ние, българската индустрия, трябва да продължаваме да разчитаме основно на себе си, да развиваме сами нашия бизнес така, както сме го правили винаги досега, дори и в най-тежките моменти. Затова ние наистина трябва да работим с еврофондовете, а не да ги "усвояваме". "Усвояване" не е думичка на КРИБ. Нашите членове работят с еврофондовете, а не ги усвояват. И работят за една устойчивост и стабилност на българската икономика.
Газовата връзка с Гърция с шанс за заем по плана
До края на юни ЕК може да одобри наредбата за намаляване тежестта на тока от ВЕИ за бизнеса
Проектът за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция - България отговаря на всички критерии за кандидатстване за финансиране по Плана "Юнкер". Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова на националната дискусия "ДА! На българската икономика". Така тя отговори на въпрос на Стоян Ставрев, изпълнителен директор на "Българска консултантска организация" и председател на Комитета "Европейски фондове и програми" в КРИБ.
Интерконекторът Гърция - България не само е безспорен наш приоритет, не само бе признат за проект от общ интерес за целия ЕС, но бе избран и сред 7-те ключови проекта за Общността, обясни Петкова. Поради това досега за изграждането му е осигурено безвъзмездно финансиране от 45 млн. евро по линия на Механизма за свързване на Европа, посочи Петкова. То обаче далеч не е достатъчно да покрие цялата стойност на проекта, която по прогнозни данни е около 220 млн. евро.
Тъй като проектът е стратегически не само за България и Гърция, но и за цяла Югоизточна Европа, аз смятам, че той покрива всички изисквания за кандидатстване по Плана "Юнкер", заяви министър Петкова. Това беше доказано и от резултатите от приключилата на 8 април първа фаза от пазарния тест на проекта, в рамките на която 9 компании заявиха желание да резервират капацитет от 4.380 млрд. куб. м природен газ годишно. Това надхвърля с почти 50% първоначалния капацитет на интерконектора Гърция - България, припомни министър Петкова. Втората, вече обвързваща фаза на пазарния тест на проекта, ще стартира в края на юни и ще завърши към средата на септември. Успешното й приключване окончателно ще докаже жизнеспособността на проекта и ще даде възможност за кандидатстване за финансиране по Плана "Юнкер", категорична бе енергийният министър Теменужка Петкова.
България вече кандидатства с 4 други проекта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за финансиране по Плана "Юнкер", припомни още Петкова. Те са за изграждане на далекопроводи на обща стойност 245 млн. евро, които също са проекти от общ интерес за ЕС. На 1 юни те бяха публикувани на Европейския портал за инвестиционни проекти, припомни Петкова. Това са и първите проекти от енергийния сектор в България, получили безвъзмездно европейско финансиране чрез Механизма за свързване на Европа, плюс още един проект на ЕСО на стойност 45 млн. евро, обясни Теменужка Петкова.
Енергийният министър благодари на КРИБ и лично на председателя му Кирил Домусчиев за "изключително ползотворното сътрудничество през последната година", в която са били постигнати добри резултати в енергийния сектор. Тя го увери, че Министерството на енергетиката ще продължи борбата за намаляване на дефицитите в енергетиката и за финансовото й стабилизиране. Министър Петкова изрази надежда, че Брюксел най-сетне ще нотифицира Наредбата за намаляване на тежестта върху индустрията, свързана с разходите за енергия от ВЕИ и че това ще стане до края на юни. Припомняме, че след влизането на наредбата в сила около 270 големи индустриални предприятия очакват компенсации за високата цена на тока за периода 1 август 2015 - 30 юни 2016 година, които ще са от близо 100 млн. лева.
Предприемаме мерки за по-добра бизнес среда
Владислав Горанов, министър на финансите
Комуникацията по повод инициативата "Да! На българската икономика" не е спорадична акция на среща на бизнеса с правителството. Имаме удоволствието и честта нашият еврокомисар Кристалина Георгиева да има такъв благодатен за нас ресор и комуникацията в тази посока е изключително ценна. Усилията да се издигнем напред в класацията "Doing Business" са на дневен ред и неслучайно в средата на май бяха приети редица мерки, които ще бъдат предпоставка за подобряване на бизнес средата. В пъти е намаляла контрабандата на тютюневи изделия на територията на България. Споменавам го не само защото има добри резултати, а и защото борбата със сивия сектор и развитието на малкия и средния бизнес са неразривно свързани. Може би сме далеч от това, което искаме да постигнем, но за нас е важно и всеки ден да сме по-добри от предишния и усилията ще бъдат съсредоточени в тази посока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
