* Големите в земеделието искат единна камара, която да излиза с общи решения
* Не забравяйте малките стопани, те поддържат селата ни живи, призовават овцевъди
Между 8,5 и 9 млрд. лева ще влязат в българското земеделие до 2027 г. Парите са за директни плащания и по Програмата за развитие на селските райони.
Разпределянето им ще бъде изключително трудно, защото в земеделието има десетки браншове, чиито интереси трябва да бъдат защитени - не само у нас, но и на общия европейски пазар, където българските производители трябва да са конкурентни на своите колеги от ЕС.
"Не искам да съм министър на земеделието, когато се разпределят тези пари", заяви Румен Порожанов на форума на "Стандарт" "Да! На българската храна".
Министърът обясни, че по Общата селскостопанска политика /ОСП/ 2020-2027 се води тежък дебат по брюкселски. А справедливостта е различна за всяка от държавите в ЕС. В крайна сметка за разпределението на ресурса ще се направи политически компромис. Положителното за България е, че страната ни е извоювала първата стъпка в посока изравняване на субсидиите с другите страни-членки на ЕС. "При 5% орязване на бюджета за земеделие в ЕС, за България няма намаление", посочи министърът. Той очаква разглеждането на регламентите да продължи до средата на следващата година в новите Европарламент и Еврокомисия, които ще се формират след изборите на 26 май. Очаква се многогодишната финансова рамка да се гледа в края на тази година, като тя се одобрява на ниво премиери. Там ще бъде засегната и темата за тавана на земеделските субсидии, която е най-чувствителната за родния бизнес. В момента той е 150 000 евро за стопанство, като предложението е да падне до 100 000 евро.
"Важно е да поддържаме темпото и да сме готови с това, което се изисква от нас", каза министърът. Вече тече подготовката по изготвянето на Национален стратегически план за развитие на сектора. Приоритетите ще бъдат определени с помощта на т. нар слот анализи. Най-важният от тях - "Земеделие и храни", вече се работи от Института по аграрна икономика и се очаква да бъде готов в края на май. След това ще бъде подложен на публично обсъждане със земеделския бранш и в парламента. Другият анализ е за регионалното развитие в селските райони и третият е екологичен. Преработката на плодове и зеленчуци, общинската инфраструктура и младите в земеделието ще бъдат част от акцентите в българския стратегически план.
"Дошъл е моментът да се направи Земеделска камара, в която всички браншови съюзи да имат свои представители", каза Стайко Стайков от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/. Ползата от единното сдружение ще е, че всичко ще се обсъжда предварително и общите решения ще се предлагат на министерството.
Той коментира още, че малките производители не бива да роптаят срещу големите, защото те правят сериозният износ, който е много труден, но в същото време дърпат и дребния бизнес. Затова, вместо да се делят на големи и малки, е по-добре да вървят заедно.
Министър Порожанов коментира, че ако бъде създадена подобна единна камара, той би бил най-щастливият човек на земята. Но посочи, че на практика това е много трудно да се случи. Той припомни, че преди години е имало подобен законопроект в парламента и е готов да участва в подготвянето на нов. "Но като го пуснем за обществено обсъждане - какво ще се случи?", риторично попита министърът.
Да не бъдат ощетени малките и средни стопанства в бъдещата ОСП, настоява Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, която има над 2500 члена. И допълни, че ако искаме да сме нация, която се самоизхранва, трябва да се помисли и за тези стопанства, когато се подготвя националният стратегически план. Малките ферми сега поддържат селата живи, иначе те съвсем ще се обезлюдят. Караколев посочи, че едва една от 10 малки ферми успява да получи европари. Затова стопаните не успяват да се снабдят с техника и всичко се прави на ръка. "Гърция харчи 10 млн. евро годишно за промоция на фета, а ние какво правим за нашето овче и козе сирене?, попита Караколев. Той призова всички да подкрепят кампанията на асоциацията, която е "Български храни от български суровини".
Промяна в икономическия модел ще ни направи по-богати
Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт"
Този обществен диалог, който днес провеждаме в аграрния сектор, е част от голямата тема за промяна в целия ни икономически модел – новата българска икономика на добавената стойност, която е залегнала не само в отделните партийни платформи за предстоящите евроизбори, но и активно се разработва от изпълнителната власт в лицето на вицепремиера Томислав Дончев. А нейната крайна цел е да заемем подобаващото ни място в Европа като по-богата държава с по-богати граждани.
Каквато и промяна да ни очаква от Европа, българската кауза е тази, която трябва да отстояваме и която е единствената която ни обединява в днешните трудни времена.
Бизнесът: Храни по браншови стандарт за обществените поръчки
Храните, които се доставят по обществени поръчки - за училища, детски градини, затвори, болници, социални домове, задължително да се произвеждат по утвърден браншови стандарт. Това предложи шефът на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева на дискусията на "Стандарт" "Да! Та българската храна".
Тя се аргументира, че така всички ще имат достъп до най-качествени храни, а българските производители ще бъдат подкрепени. Освен това браншът ще се изсветли, защото всички фирми, които работят по стандарти, са на светло.
Предложението бе подкрепено и от Атанас Урджанов, шеф на Асоциацията на месопреработвателите в България.
"Ако става въпрос за поръчки с евросредства - това ще е сложно, но ако парите са български - ще е по-лесно. Приемам ръкавицата", отговори земеделският министър.
Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружението "Храни и напитки в България", пък поиска помощ от Порожанов при подготовката на директивата за двойните стандарти на храните. От сдружението настояват да се запише в текстовете, че когато два продукта са взаимозаменяеми, това да не се счита за различно качество. Иванова поиска съдействие от българските управляващи браншовите организации у нас да бъдат уведомявани за промени в нормативите на европейско ниво, които касаят техните членове, за да могат да участват в обсъждането.
Искат национален дебат за ДДС на храните
Да се направи национален дебат за ДДС на храните у нас, настоява бизнесът. Савина Влахова, председател на Съюза на българските мелничари, отново постави наболялата тема за липсата на диференцирана ставка на ДДС, по време на дискусията на "Стандарт" Да! на българската храна.
"Българските производители не са конкурентни, защото на всички храни слагаме още 20% към цената. Докато в повечето държави в ЕС, включително и в съседна Румъния, ДДС е по-нисък. Заради това българският стопанин не е конкурентен и на пазара на труда. "Как да задържим хората на работа, когато у нас надницата е 30 лева, а гърците плащат 30 евро", попита Влахова. Тя допълни още, че настоява по темата да има национален дебат.
България остана една от малкото страни в ЕС с единна ставка по ДДС, посочи земеделският министър Румен Порожанов. И даде за пример Полша, където плодовете и зеленчуците например са с 3% ДДС. Проблемът не може да бъде решен от един министър, нужна е политическа воля по въпроса, каза още шефът на агроведомството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
