София. Колко път е изминал хлябът, за да стигне до трапезата ни? Някой ще каже 500 километра - от нивата в Добруджа до фурната в София. Друг сигурно ще отговори, че пътят не се измерва в километри, а в години, и по този показател насъщният е вървял хиляди векове. Трети обаче ще погледне портфейла си и ще отвърне - пътят на хляба е около 2 лева. Само преди осем години обаче портфейлът ни изчисляваше пътя на хляба двойно по-евтино. Цените и на повечето от основните продукти са скочили два пъти от 2002 г. насам.
И причината не е само инфлацията. Данните на Държавната комисията по стоковите борси и тържищата показват, че брашното през 2004 г. е струвало 50 ст., а през август тази година вече се продава за 97 ст. Почти двоен е скокът и на олиото, което вместо за 1,56 вече се намира за 2,82 лв. Яйцата удариха 23 ст. за брой при 14 ст. през 2004 г. Същата тенденция показват и справките за цените на кашкавала, сиренето, кренвиршите, доматите, краставиците, ябълките. Според производителите основната предпоставка за скъпата храна са тежките условия за земеделие - като се започне от сушата и студената зима и се стигне до пустеещите плодородни земи в страната, които вместо да се ползват и да носят печалба за фермерите и евтин комат за хората, буренясват.
По данни на последния аграрен доклад на земеделското министерство обработваемите земи у нас са 5,4 млн. хектара. Реално използваните за земеделие обаче са едва около 3 млн. хектара. Над 4% от територията на цялата страна пък е заета от пустеещи ниви. А колкото по-малко площи се използват за земеделие, толкова повече се оскъпява продукцията, която излиза от тях, твърдят стопаните. Според тях всяка педя земя, която може да се обработва, трябва да започне да се използва за земеделие. Затова дребните фермери и животновъдите подкрепят с две ръце идеята за пускане на парцели от държавния поземлен фонд за всеки, който иска да ги разоре и използва.
И макар при предишните търгове за продажба на земи от ДПФ да са стопени около 8000 декара пустеещи ниви, то темповете никак не са задоволителни, отчитат стопаните. В същото време и собствениците на компенсаторки недоволстват, че държавата не спазва ангажимента си да изчисти хартийките и да ги превърне в истински пари, като даде възможност за закупуване на ниви чрез поименните компенсационни бонове. През 2009 г. при търговете за държавни ниви са продадени едва 4305 декара земи с компенсаторки.
Приходът от тях е около 18 млн. лв., изчислено към цената на компенсаторките. През 2010 г. приходите са още по-скромни - около 3 млн. лв. при продадени 4065 декара пустеещи държавни земи. Когато темпото на разораване на пустеещите ниви започне да се забързва, тогава ще започнем да говорим за печелившо земеделие и за евентуална възможност за поевтиняване на продуктите. Причината е, че новите собственици ще могат спокойно да инвестират в окрупняване на парцелите си, в напоителни системи, изграждане на оранжерии, засаждане на трайни насаждения. Всичко това, което е немислимо, ако използват ниви под наем, твърдят стопаните. Когато се направят инвестиции в нивите, те ще започнат да се отблагодаряват с повече и по-добра продукция с по-ниска себестойност. Оттам и портфейлът ни може да започне да отброява крачките на хляба с по-малко стотинки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
