Четвъртък,

Кой ще подреди газовия пасианс

От: Даниела Денева -
311
Кой ще подреди газовия пасианс
A
A
A
  • Под заплахата от война България се готви за най-тежките преговори с Русия
  • Тръба към Сърбия и пренареждане в "Булгаргаз" са първите ни ходове

 

21 март 1998 година, правителственият ВИП на летище София. Автобуси с привърженици на СДС пристигат, за да посрещнат вицепремиера Евгений Бакърджиев, който се завръща от Москва, където с шефа на "Газпром" Рем Вяхирев е подписал протокол за доставките и транзита на руски газ.

Две години след фанфарите премиерът Иван Костов е принуден да моли Вяхирев да намали цената на газа за България. Рем Иванич отказва. “Това не е мой въпрос. Аз само повишавам цените”, казва той. Когато го питат има ли намерение да инвестира в България, Вяхирев каза: “Да инвестирам в какво - в домати ли?”

18 януари 2008 г. "Постигнахме Голям шлем", обявява президентът Георги Първанов. В София е Владимир Путин, подписани са три мега проекта в енергетиката - за строежи на петролопровода "Бургас - Александруполис", АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток".

Една година след топлия прием на Путин в София, България остава без газ близо 20 дни. Доставките за страната ни са съкратени на 100% заради влошени търговски отношения между "Газпром" и "Нафтогаз - Украйна". А няколко години по-късно Първанов се шегува, че "Големият шлем" е станал "Турски шлем".

13 ноември /събота/ 2010 г. Путин е в София по покана на Бойко Борисов. И си тръгва с подарък - 4-месечно българско овчарско куче. А "Газпром" и БЕХ подписват споразумение за създаването на компанията за строителство на българската отсечка от газопровода "Южен поток". 4 г. по-късно проектът е спрян от премиера Пламен Орешарски.

От 2010 г. Путин не е идвал в България, макар че е канен неколкократно.

Но договорите за газ изтичат и идва време да се преподписват, а "Газпром" не е от играчите, които лесно свалят гарда.

 

Докато цяла Европа се стряска от умопомрачаващите цени на газа, а в Черно море и на границите на Украйна дрънкат оръжия, неусетно е дошло времето България отново да седне на масата за тежки газови преговори. Предстои да се договарят количества, срок, транзитни такси, цени. Контрактът трябва да се сключи между две компании - "Булгаргаз" и "Газпром". Но дали става въпрос за чисто търговски договор? Не, когато говорим за Русия. Напомни го преди дни и руският посланик в София Елеонора Митрофанова. В  интервю пред Нова тв на въпрос зависят ли преговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" от реакцията на България към Русия в момента, дипломат номер 1 отговори: "Не бих отхвърлила изцяло такова разглеждане на въпроса. Сега обстановката е безкрайно нажежена. В друга ситуация бих казала - не, това са преговори между самостоятелни компании. Но сега не мога да го кажа твърдо. "Газпром" винаги е откликвал на исканията на България".

На този фон у нас се случиха две неща

На 1 февруари бе даден старт на строителството на сръбския участък на междусистемната реверсивна газова връзка България-Сърбия. На събитието край Димитровград, което бе под патронажа на министър-председателя на Република Сърбия Ана Бърнабич, присъстваха енергийният министър Александър Николов и изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. "Очаквам, че най-късно до октомври 2023 г. газовата връзка ще бъде завършена и ще съдейства за разширяване на възможностите за достъп на страната ни до европейския газов пазар. Тя ще осигури на Сърбия и други страни от региона достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ край Александруполис", каза министър Александър Николов.

В същото време в "Булгаргаз" тече усилено пренареждане. Миналия петък в края на работния ден бе освободено цялото ръководство на държавната компания с решение на Българския енергиен холдинг, а в дружеството влязоха на проверка от ДАНС и МВР. На мястото на Николай Павлов като изпълнителен директор е избран Людмил Йоцов. Останалите сменени членове на борда са Светослав Делчев, Диана Бонева, Илиян Дуков и Николай Дончев. В новия Съвет на директорите влизат Людмил Йоцов, Анжела Славова, Антон Адамов, Иван Топчийски и Стефан Войнов. Срокът на назначението на петимата е до провеждане на конкурс за постовете.

Сред посочените мотиви за рокадата е скокът на газа с над 30% през януари, който КЕВР одобри по искане на "Булгаргаз".

Енергийният министър обяви, че причина са по-малкото доставки на азерски газ у нас. Ако в микса е имало повече количества от азерското синьо гориво, цената нямало да бъде толкова висока. От договорени 1 милиард куб. м, доставките са едва около 350 млн. куб. м. "Решението /за уволненията - б. ред./ е взето на база това как е можело да се управлява дружеството и да се защитава общественият интерес“, коментира Александър Николов. От досегашното ръководство на "Булгаргаз" пък заявиха, че срещу доставчика има преднамерена атака и че няма как България да получава по-голямо количество азерски газ, защото газовата връзка Стара Загора-Комотини не е готова. Тя трябваше да е завършена още в края на 2021 г. след неколкократно удължаване на сроковете. Последният поставен срок е юни 2022 г., а от началото на тази година компанията-строител дължи неустойки от 90 000 евро на ден.

Според премиера Кирил Петков обаче е имало възможност да се предоговори точката на получаване на азерски газ. "Това може да стане през съществуващата връзка при Неа Месемврия. Това е точката на свързване на газопровода TAP с гръцката газопреносна система на DESFA", обясни премиерът. И посочи, че вече е получена нотификация, че азерският газ ще влиза в българската газопреносна система през "Кулата - Сидирокастро", която преди години беше модернизирана - обемът ? беше разширен, а потокът - обърнат.

В края на 2020 г. "Булгаргаз" подписа договор с азербайджанската нефтена компания SOCAR, според която от 31 декември 2020 г. България може да получава 1 млрд. куб. м. природен газ годишно от находището Шах Дениз 2 за срок от 25 години.

 

 

Калоян Стайков: Всичко е въпрос на сделка между 2 компании 

"Договорът за доставка на азерски газ е с точка на доставка Комотини, а промяната ѝ води до промени в контракта и вдига разходите. Това са условия, които могат да се предоговорят от двете страни по този договор. Има възможност и за виртуални сделки - газът, който Гърция чака през нас от Русия, да се замени с този, който влиза в тръбите на съседката ни от Азербайджан и е за България. Всичко това е въпрос на сделки между двете компании. Сложен процес е, отнема време, но не е невъзможно да се направи, просто изисква повече инициативност от страна на "Булгаргаз", каза пред "Стандарт" Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт /ИЕМ/. Той коментира и предстоящите преговори между "Булгаргаз" и "Газпром". "Геополитическият фактор никога не е изчезвал в отношенията. Например с решението да се построи "Южен поток" доставките на газ за страната ни станаха много по-евтини. Да се построи инфраструктура е важно за "Газпром". Подобна политика от страна на България, Сърбия и други страни в региона може би ще направи "Газпром" по-благосклонна по време на преговори", каза още Калоян Стайков.

 

Иван Хиновски: Държавната компания епред тежка конкуренция

Според енергийния експерт Иван Хиновски, смяната на ръководството на "Булгаргаз" идва навреме, защото предстоят най-важните преговори в българската газова индустрия - новият договор с "Газпром". По думите му "Булгаргаз" трябва да има нова пазарна стратегия и е изправен пред тежка конкуренция."На нашия пазар оперират мастити търговци, те взимат част от пазарните позиции на "Булгаргаз". "Газпром" също прави маневри, готви фирми - свои посредници, които да оперират на българския пазар. Върви преструктуриране на пазара на газ. Големи компании се намесват с оферти за внос на газ", каза Хиновски в студиото на "Денят започва" на Нова тв.

Терминалът край Александруполис стратегически за газовите доставки


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички