Десислава Николова, Институт за пазарна икономика
- Кога е най-удачният момент България да въведе еврото?
- България формално няма проблем с икономическите критерии за членство в Еврозоната, т. нар. маастрихтски критерии. Но големият въпрос е всъщност кога точно и дали изобщо страната би спечелила от въвеждането на еврото. Знаете, че у нас в момента има валутен борд и до голяма степен посредством него се възползваме от позитивите на една стабилна валута, тъй като левът е обвързан с еврото. Тоест до голяма степен вече сме изконсумирали ползите от членството в Еврозоната по линия най-вече на това, че изцяло се ползваме от стабилността на общата евровалута. В същото време обаче членството в Еврозоната върви със съответната цена. Допреди кризата преди 2008-2009 г. членството беше безплатно, тоест от страните членки не се очакваше да плащат, за да участват. Но в момента на ниво Еврозона говорим за друг тип икономическа интеграция и съответно от всички страни членки се очаква да участват в спасителните механизми, които се създадоха след кризата. Това са фондове, средствата от които се използват в случай, че страна членка има нужда от спешна подкрепа. Това е т.нар. Европейски механизъм за стабилност /ЕМС/, който ще продължи да съществува. Така че вече говорим за участие - и то не е никак малко във финансово измерение. Неотдавна в ИПИ бяхме изчислили, че само вноската за ЕМС ще достигне около 12% от БВП. Сами виждате, че това не е никак малка сума. Реално е около половината от държавния ни дълг. Така че въпросът наистина е да се преценят много добре ползите и разходите от въвеждането на еврото в България. В момента единствената допълнителна полза, която бихме имали, е това, че ще изчезнат т. нар. трансакционни разходи при обмяната на валута.
- След приемането на еврото на някои пазари са се забелязвали краткотрайни леки скокове в цените. Да очакваме ли нещо такова?
- Общо взето, в почти всички страни, в които се въведе еврото в последните години, се вижда такъв еднократен лек ефект. Но тук наистина говорим за еднократни ефекти, защото търговците използват момента, за да закръгляват цените нагоре. Но това е най-малкият проблем от евентуално бъдещо въвеждане на еврото, защото виждате, че и като цяло в Еврозоната проблемите изобщо не са решени. В момента - бидейки в периферията - до голяма степен не участваме в тези процеси, а проблемите, ако трябва да споменем само някои от тях, са изключително тежки. Единият е огромните дългове в Еврозоната, които наистина растат в по-малки темпове спрямо това, което имахме в първите години след кризата, но продължават да растат и да се трупат.
- Кога в крайна сметка е реалистично и полезно за страната ни да приеме еврото като срок?
- Колкото по-късно, толкова по-добре. В този смисъл съм съгласна с това, което премиерът е казал, че ако може да се отложи максимално, това би било по-добре заради огромните икономически проблеми и бавния растеж, огромната разлика в конкурентоспособността на северните и южните икономики, тези огромни дългове и невъзможността въобще на съществуващите механизми в Еврозоната да накарат държавите да бъдат фискално отговорни и фискално дисциплинирани. Всички тези проблеми в момента "спят", има известно успокояване, но рано или късно пак ще излязат на повърхността и ще предизвикат много сериозни бъдещи трусове на ниво Еврозона. Така че колкото повече имаме възможност да изчакаме и да видим как проблемите ще се решават, толкова по-добре за нас.
/Пред Агенция Фокус/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
