„Искам да отида на море!“, „Искам нов телефон!“, „Искам хиалуронови устни!“ Искам, искам, искам…
Желанието е лесно изпълнимо. Ако няма пари, бърз кредит можеш да получиш за отрицателно време, дори без да ставаш от дивана, като никой не те пита имаш ли доходи, или не. А как ще връщаш парите – после ще му мислиш.
Но „после“ идва бързо. И тогава, ако не са ти паднали пачки от небето, не си получил наследство или не си започнал работа, започваш да се чудиш какво да правиш, когато кредиторите чукат на вратата ти. Те имат начини да си върнат парите, казват.
Най-лесното е отново да теглиш бърз кредит
с който да погасиш стария. И така – започваш да се плъзгаш надолу по дълговата спирала. Ще има ли край? Преди години бе огласен случай с мъж, изтеглил 56 бързи кредита в рамките на няколко месеца!
Но не само тези, които бързат да изпълнят всичките си желания, са сред потребителите на лесни кредити. Често жертви на лихварите стават и хора от най-уязвимата част на обществото.
„Те знаят, че този месец имат 1000 лв. разходи и всяко левче се знае къде отива. Има ли малко повече разход, човекът е принуден да изтегли бърз кредит. Може да го кажем по друг начин - хора, които нямат спестявания, харчат всичко до стотинка.
Имаме случаи с майки, които сами отглеждат децата си, с вдовици, пенсионери и работещи на минимална работна заплата, без близки и роднини, които да им помагат. Тези хора, когато имат някакъв непредвиден разход, са принудени да теглят бърз кредит, който след това по никакъв начин не могат да плащат", коментира пред БНТ адвокатът Антоний Димитров.
И докато за всяка нормална банка е важно да оцени възможностите на кандидатите за кредит и обслужването му, при фирмите за бързи кредити това рядко се случва. Въпреки че законът ги задължава да правят такава оценка, те поощряват всеки да тегли кредит след кредит и да затъва в блатото.
60 кредита
„Имали сме случаи с лица, които имат над 60 кредита изтеглени като история. Това е и проблем на кредитирането, защото има много лесен достъп до получаването на кредит. Не мисля, че вината трябва да падне върху хората, а по-скоро върху регламентацията във връзка с достъпа до кредитиране", казва още Антоний Димитров.
Над 120 хиляди души на възраст между 18 и 30 години у нас са обект на принудително изпълнение заради непогасени кредити, по данни на съсловната организация на съдия изпълнителите.
„Те се поддават на лесния достъп до бързи кредити, водени от липсата на финансов опит, желанието за моментно удоволствие и влиянието на социалните мрежи“, коментира частният съдебен изпълнител Станимира Данова по Радио Варна. Според нея е необходимо е за финансова грамотност да се говори още в училище.
"Основният проблем е, че много от младите не осъзнават реалната цена на кредита – към главницата се добавят такси, застраховки и разходи, които понякога удвояват сумата", посочва Данова.
Тя дава пример с кредит от 1000 лв., чиято крайна стойност може да достигне до над 1600 лв. След неплащане следват съдебни дела, запори на сметки и допълнителни такси за адвокати и съдебни изпълнители, а всичко е за сметка на длъжника.
За миналата година при омбудсмана са постъпили хиляди жалби за неравноправни клаузи при фирмите за бързи кредити. Клиентите се оплакват от прекомерни лихви, неустойки и такси, кратко време за запознаване с общите условия, подписване на непопълнени докрай бланки.
"Имали се оплаквания за психологически натиск, дори за физическо посегателство, за това, че се отпускат кредити без валидна лична карта, за отказ за разсрочване на задължението. Отпускат се кредити дори на хора с биполярно разстройство.
Имахме такава жалба от една майка: дъщеря ѝ беше изтеглила няколко кредита и всъщност тя беше използвана от други хора", обяснява пред БНТ Нина Бояджиева, директор на Дирекция "Права на потребители на обществени услуги".
Кредитната експозиция
"По принцип аз съм много против този начин на отпускане на един кредит, защото това са фирми, които имат достъп до централен кредитен регистър. Те много добре знаят лицето, което кандидатства за кредит, на каква кредитна експозиция е, какви задължения има към момента на кандидатстване, какви суми дължи към други институции без значение банкови или не.
Аз не съм съгласна - не може да отидеш и да получиш пари без доказуем доход или чисто кредитно досие, или примерно да имаш два-три кредита. Нека да се отпускат на хора, които отговарят на условията, а не просто се сме хванали някой от улицата и да му дадат кредит", споделя потърпевша пред БНТ.
Но дали потребителите си дават сметка за рисковете и скритите разходи? При оферта „нулева лихва“ или „одобрение до 15 минути“ има често срещани капани, които оскъпяват заема, пише izbiram.bg. Ето някои от тях:
- Такса за кандидатстване или разглеждане на документи
- Задължителни застраховки, които оскъпяват кредита
- Неустойки при предсрочно погасяване
- Автоматично подновяване при забавена вноска
- Обвързване с други продукти – сметки, карти и т.н.
По примери от реалния пазар към юли 2025 лихвата по бързите кредити в различните фирми е от 0 до 49,5%, но годишния процент на разходите (ГПР) може да стигне до 97 на сто! Т.е. изтеглената сума се връща в двоен размер. Затова, когато се обадите да поискате бърз кредит, е добре да зададете няколко въпроса, съветват кредитните консултанти:
- Ясен ли е Годишният процент на разходите (ГПР)?
- Има ли такси за обслужване или скрити условия?
- Какво се случва при забавена вноска?
- Как се погасява предсрочно кредитът – има ли наказателна лихва?
- Получавам ли писмен договор с ясен погасителен план?
"Договорите са доста дълги, дори нормалният грамотен човек не може да разбере тяхното съдържание. Той вижда на пръв поглед една лихва, която е приемлива, вижда едногодишен процент на разходите, така наречения ГПР, който също е приемлив. Но извън това остават скрити клаузи и такси - за разглеждане, за бързо усвояване на кредита, гаранция, неустойки. Да не говорим, че има и задължителни застраховки. По принцип се казва в договора, че потребителят може да избере да сключи или да не сключи застраховката, но съответното дружество винаги предоставя на потребителя сключването на застраховка, която допълнително трябва да бъде заплатена като услуга. Често пъти тази застраховка влиза и в главницата.
Например, потребителят кандидатства за 2000 лева кредит
Отпускът му се 2000 лв., но заедно с това е имал 2000 лв застраховка 20% е размерът на лихвата и тези 20% са начисляват не върху 2000 лева усвоената сума а върху 4000, което е плюс застраховката. В момента пазарът е такъв, че ние почти не срещаме дружество за бърз потребителски кредит, което да няма неравноправни клаузи. На практика вие казвате - да дадем съвет на хората, но то съвет не може да се даде, защото всички дружества за бързи кредити имат скрити такси, комисионни, неустойки застраховки. На практика просто пазарът е такъв, че няма изход не може да се изтегли потребителски кредит, който да няма такива такси", обяснява Антоний Димитров.
Освен нелоялни практики при договорите, хората се оплакват и от психически тормоз – събирачи на пари ходят на работното им място, притесняват роднини и съседи. Но може ли да се разчита само на личната отговорност? В България това може да има катастрофални последствия, на каквито случаи сме се нагледали.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
