Йордания, Египет и палестинците може да внасят синьото гориво
Израел е държава, интересна със своята политика, икономика и история. Днес "Стандарт" продължава своята поредица за страната с представяне на нейния енергиен капацитет и богатите й залежи от природен газ.
Страната има богати залежи от природен газ в Тамар и Левиатан
Откритието, че в морето край Израел се крият значителни залежи от природен газ, е сравнително ново за младата държава, която е била силно зависима от вноса на енергия. С общ капацитет от 820 милиарда кубически метра огромните находища Тамар и Левиатан в Средиземно море изведнъж коренно промениха картината в страната. Държавата се оказа в ситуация, в която трябва да реши какво да прави с изобилието от газ. Соченият от мнозина като агресор Израел всъщност, изглежда, че иска да използва газа за една благородна цел: мир.
Идеята е да се следва моделът на Европейската общност за атомна енергия, която донесе мир в Европа след Втората световна война. Израел вече е износител на природен газ и скоро ще стане един от най-големите доставчици на тази суровина в света. Тази нова реалност вероятно ще промени цялата икономика на Близкия изток. Тя може дори да промени схемите за доставка и търсене на природен газ в целия свят. Засега не е ясно точно как, тъй като решението за износа на газа все още не е взето предвид предстоящите в страната избори.
"Има решение на правителството от 2013 г. за износ на 40% от нашия газ, което означава, че за нас остават 60%. Така ще имаме общо 400 милиарда кубически метра за износ", коментира пред "Стандарт" специалният пратеник по енергийните въпроси Рон Aдам. Съдбата на 230 милиарда кубически метра, изглежда, се определя чрез подписани писма за намерение с държави като Йордания, Египет и Палестинската автономия. Въпреки това крайната дестинация на останалите 170 милиарда кубически метра все още се търси, като Европейският съюз също е важна опция за тази цел. Това е количеството, което Израел ще има капацитет да изнася освен онова, утвърдено чрез подписаните писма за намерения. "Трябва да намерим начини как да изнасяме тези 160 и повече милиарда куб.м, защото се нуждаем от тези пари, за да разработим Левиатан", отбелязва Рон Адам, напомняйки, че по-голямото находище за газ е все още до голяма степен недокоснато.
"Има поне три възможни сценария", потвърждава говорителят на външното министерство на Израел Емануел Нахсон. "Първо, можем да изнасяме излишния газ през Кипър и Гърция за Европа, където диверсификацията е ключов въпрос. Втората възможност е да се изградят заводи за втечнен природен газ, за да се опрости процесът на износ, но това е много скъпо, така че би било логично да обединим сили със съседите. Третият и най-вероятен вариант са съседни страни като Йордания, Египет и Палестинската автономия - за стабилност и диалог точно като този, който обедини Европа като общност за въглища и стомана и създаде икономическата основа за сътрудничество. Акцентът не е върху натиск, а върху сътрудничество и стабилност", подчертава Емануел Нахсон.
Стремежът към мир чрез газ не е просто на думи. Израел вече подписа сделка за газ с Палестинската автономия за доставки на синьо гориво от Левиатан. Сделката ще струва 1,2 милиарда долара за период от 20 години. Очевидно е, че новият износител наистина развива начини за постигане на мир чрез взаимни интереси - рецепта, която вече е работила добре за някогашни военни противници като Германия, Франция и Великобритания.
През 2009 г. е открито първото много голямо находище в Тамар, 10 пъти по-голямо от тези открити по-рано. То се намира дълбоко под Средиземно море, на около 50 мили от бреговете на Хайфа и се смята, че в него има 280 млрд кубически метра газ. Междувременно Израел започва да купува газ от Египет, но този газопровод е бомбардиран от екстремисти по време на революцията преди две години. Така че Израел купува от Египет само две години, а е трябвало да бъде за много по-дълъг период. Успоредно с това Израел открива второто находище през 2010 г., в което се намират 600 милиарда куб.м, два пъти повече от Тамар, което се нарича Левиатан. Израел открива още две находища по-късно, които възлизат на около 70 милиарда кубически метра, но те все още не са разработени.
"Преди Тамар трябваше да купуваме втечнен природен газ от много страни. Той е източник на 40% от производството. Сега е намален до 0,5%. Почти не се използва втечнен природен газ в момента. Интересното е, че тези 0,5% сега идват чак от Тринидад", уточнява Рон Адам.
Съседна Йордания изглежда е най-логичният избор за износ на газ. Израел вече има подписана сделка с Аман, която ще им осигури 500 000 000 долара през следващите 15 години. Йордания ще получава газ от Тамар. "Що се отнася до износа, очевидно най-лесно би било да се свържат съществуващите мрежи за газ. Ние сме като остров в средата на военните действия, а островите действат по различен начин. Така че ние трябва да намерим начин да осигурим доставки, но също така и износ. Най-лесният начин е чрез Йордания. И все пак има планове, като подписано писмо за намерение или дори повече от това. Не съществува конкретно споразумение, което да е подписано до момента. Имаше едно, но то беше отменено", казва Рон Адам.
"Първият план е да се изнесат 6,5 млрд. куб. м общо през следващите няколко години през тръби южно от Мъртво море, свързващи мрежите с Йордания. Има и друг план с Йордания за износ на около 45 милиарда кубически метра през следващите 15 години, но не е ясно как - все още очевидно не чрез свързване на мрежите. Въпреки това е ясно, че нашият първи избор е Йордания, като наш основен приоритет е да се продава на нашия съсед защото е близо, практично, стратегически добро и целесъобразно за осигуряване на мир", добавя експертът. Той казва, че има и писмо за намерение с палестинците. Ще има съоръжение за електроенергия в северната част на Палестинската автономия така или иначе. Там ще продаваме по-малко от 1 млрд. куб.м за може би 5 години - не много, казва Адам. По думите на специалния пратеник Израел има и два други плана. Един от тях е за около 105 милиарда кубически метра - една доста значителна цифра. Идеята е да има тръбопровод от Тамар до енергийно съоръжение в Египет, след което газа да се втечни и да се транспортира до Италия или Испания. Италианската енергийна компания ENI, част от прекратения проект Южен поток, ще участва. "Отделно ще продадем 45 милиарда куб.м на Египет, които се управляват от Бритиш Газ," казва Рон Aдам, като добавя, че Китай и Япония също са потенциални купувачи на израелски газ.
Кипър, вратата на търсещия алтернатива на руския газ ЕС, би бил разумен вариант за износ на израелски газ. След пренасочването на газопровода от Русия към Турция под името Турски поток енергийната сигурност на Европа е доста крехка предвид продължаващото напрежение в транзитната страна Украйна. Рон Aдам обаче определя износа за Кипър като "научна фантастика" засега. "Това е хубав вариант, но наскоро откриха, че няма достатъчно газ в Афродита, находището в Кипър, което се разработва от американската компания Nobel Energies. Установиха, че очакваното количество не е налично. Първоначално смятахме, че е добра идея да се свържат Тамар и Кипър по суша. Кипър би бил хубав лвходы към ЕС. Жалко, че няма достатъчно консумация и газ, за да се реализира тази схема. Можехме да комбинираме двата източника и да продаваме, на който купи. Нищо не е подписано и не се движим в тази посока, защото очевидно няма достатъчно газ там", казва експертът. Г-н Aдам добавя, че дори и да има решение с Кипър, са нужни поне 7 години за изграждане на съоръжение, което да задоволи нуждите на Европа. Важното е, че Израел взима решението да изнася газ за Европа и по този начин да промени енергийната карта на ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
