Илхан Кючюк: Малките и средни фирми са в центъра на Зелената сделка

Дигитализация, подобрен достъп до пазари и финансиране са трите стълба за подпомагане от ЕС

Илхан Кючюк: Малките и средни фирми са в центъра на Зелената сделка | StandartNews.com
  • Дигитализация, подобрен достъп до пазари и финансиране са трите стълба за подпомагане от ЕС
  • Трябва да се насърчава ролята им в изграждането на интелигентна и устойчива енергийна инфраструктура

 

Европейските малки и средни предприятия са навсякъде около нас: те са приблизително 24 милиона и заедно представляват около 99% от всички дружества в ЕС. През годините те са осигурили огромното мнозинство от нови работни места и европейските общества разчитат на тях в значителна степен. Важността на нашите МСП винаги е била признавана, но Covid-19 ни накара да осъзнаем колко жизненоважни са те, особено в контекста на кризата, която постави огромен брой МСП в несигурно финансово състояние - на много от тях се наложи да затвaорят врати и милиони работни места продължават да са в рисково положение. Подобряването на достъпа до финансиране за МСП беше важно още преди кризата, но сега то се превърна в решаващо за самото им оцеляване.

Възстановяването и устойчивостта на МСП

в бъдеще е основен приоритет за групата "Обнови Европа" в ЕП.Предизвикателствата, пред които са изправени нашите МСП са толкова трудни, че възстановяването изисква безпрецедентно задружно усилие. До голяма степен акцентът беше и ще бъде върху различните национални схеми и програми за подкрепа на държавите членки, но ролята, която ЕС ще изиграе е изключително важна.Ще имаме нужда от продължаване на инструментите на ЕС за възстановяване и от различните програми на МФР, които да допълнят националните схеми и да достигнат до възможно най-голям брой МСП, най-вече в секторите, които пострадаха най-тежко.За успешното прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост и ефективното разпределение на финансирането, е от съществено значение да има подход на много нива и много участници на европейско, национално и регионално ниво.В почти всички европейски държави социалните партньори и организациите на МСП участваха в разработването и ще бъдат част от изпълнението на тези планове. Освен това беше обърнато специално внимание на разликата между градските и селските райони.Увеличението на целите за климата до 2030 г. ще включва задълбочени оценки на въздействието и ще върви ръка за ръка с фондa за декарбонизация на ЕС, подпомагащ МСП в техния

преход към климатично неутрални бизнес модели

и в същото време фондът за справедлив преход ще бъде разширен и за МСП в региони, за да станат отново конкурентоспособни.Не бива да забравяме още, че МСП са в центъра на двойния преход към зелена и цифрова Европа и са жизненоважен източник на творчество и иновации, с други думи допринасят за бъдещото устойчиво развитие на Европа.Нещо повече нашата група "Обнови Европа" вярва, че предприемачеството и промишлеността са важна част от структурата на европейските МСП. Едно е сигурно: нашите стартиращи предприятия, предприемачи и МСП ще бъдат в сърцето на възстановяването.Всеобхватната стратегия на Зелената сделка предлага огромен набор от възможности, въпреки че някои ключови действия много вероятно да не са подходящи за МСП.

Желанието на ЕС да засили "климатичната дипломация"

на международно ниво, за да постигне прилагането на Парижкото споразумение е огромно.Но тук бързам да кажа, че основните компоненти на Зелената сделка трябва да са съвместими с МСП, за да бъде тя успешна. Ето защо, Зелената сделка е стратегия за растеж, насочена към бъдещата конкурентоспособност на ЕС, позволяваща на иновативни, екологосъобразни МСП да разработят технологии, необходими за борба с изменението на климата в и извън ЕС. Освен това тя има за цел да подкрепи традиционните и енергийно интензивни МСП, за да направят успешен преход към повече устойчиви бизнес модели.МСП са в центъра на "зеления" преход. Европейската комисия е активна в обявяването на нови стратегии и пътни карти, свързани с бъдещето на ЕС. Най-забележителното е, че през декември 2019 г.

Комисията представи европейската зелена сделка, а през март 2020 г. беше последвана от нова европейска индустриална стратегия, целяща да очертае икономически преход към климатична неутралност и цифрово лидерство.ЕК подчертава съществената роля на МСП за постигане на двойния преход и публикува специална стратегия за МСП.Три основни стълба на действие са в стратегическия документ: първо, изграждане на капацитет и подкрепа за прехода към устойчивост и дигитализация. На второ място, намаляване на регулаторната тежест и подобряване на достъпа до пазара. Трето, подобряване на достъпа до финансиране. По-конкретно, Комисията предложи да помогне на предприятията да станат по-устойчиви и дигитални, като въведеспециални съветници по устойчивости други услуги за устойчиво развитие."Зеленият" преход към неутрална по отношение на климата икономика носи както възможности, така и предизвикателства за многобройните МСП в Европа. Затова и Комисията предостави на мрежите "Enterprise Europe" (в линка има контакти за България) специални консултанти по устойчивост, които да предлагат различни свързани с климата услуги на МСП."Зеленият" преход ще се ползва от вече споменатите инициативи на ЕС за изследвания и иновации. Така например цифровите иновации са от решаващо значение за успеха на Европейския зелен пакт, тъй като ще ни помогнат да преминем към по-устойчиви решения, насочени към ефективно използване на ресурсите, кръговост и неутралност по отношение на климата.Имаме нужда от устойчиво финансиране за преодоляване на сегашния недостиг на инвестиции и за укрепване на водещата роля, която европейските МСП вече изпълняват за разработването на иновации, насочени към целите на Зеления пакт и Фонда за справедлив преход (ФСП). Средствата от ФСП ще се използват например за повишаване на квалификацията и преквалификация на работници от МСП, които представляват 97% от строително-ремонтния сектор, за да се създадат нови и устойчиви работни места с успоредно намаляване на емисиите.

Европейската вълна на реновиране

би могла да подпомогне и да даде тласък на мъчещите се МСП в цяла Европа, като насърчи строителния и енергийния сектор и осигури ползи за местните предприятия и стимулира местни възобновяеми енергийни източници. За да постигнем това, трябва да отдадем предимство на инвестициите и европейските фондове за европейските МСП чрез проекти за реновиране и модернизиране, както и да разработим финансови и фискални стимули.Отдаване на приоритет на финансирането за енергийна ефективност и саниране на сградите, в рамките на споразуменията за партньорство по линия на структурните фондове. Както и да изпълним специфичните оперативни програми по Директивата за енергийните характеристики на сградите, които биха създали възможност за финансирането на мерките, очертани в дългосрочните стратегии за реновиране, както от страната на търсенето, така и от тази на предлагането, с което ще подпомогнем МСП в затруднено положение.Предстоящата стратегия за интегриране на енергийния сектор ще бъде специално насочена към МСП. Тяхната роля в изграждането на интелигентна, цифрова и устойчива енергийна инфраструктура е съществена и следва да бъде насърчавана.

Влияние на Зелената сделка върху МСП в България

Като приоритет в политиките на Съюза за осигуряване на неутрална по отношение на климата икономика, следва държавата ни да си постави по-високи цели за постигане на енергийна ефективност чрез активното включване на МСП в използването и внедряването на нови и интелигентни системи.В сектор "Транспорт" усилията ще бъдат насочени към развитието на мултимодалния транспорт, внедряването на интелигентни системи за управление на трафика, включването на климатичните цели при ценообразуването. В този сектор очакваме значително негативно въздействие върху сухопътния автомобилен транспорт. Той заема не малка част от БВП на страната ни и в него са ангажирани голяма част от МСП, поради което считаме, че тук анализите трябва да бъдат изключително прецизни. Още повече, че в България е значителен делът на транзитния автомобилен превоз на товари от страни извън ЕС, които не са припознали климатичните цели на ЕС.По отношение на отрасъл "Селско стопанство" Зелената сделка ще съсредоточи усилията си в областта на екологосъобразното производство на храни. Според експертите дългосрочната визия трябва да бъде насочена и към развитието на горското стопанство, което безспорно съставлява и трябва да бъде третирано като част от големия въпрос за постигането на въглеродно неутрална икономика.Постигането на неутрална, по отношение на климата, икономика изисква не само намаляване на въглеродните емисии чрез преструктуриране или закриване на производствата, но също така стимулиране постигането на по-високо ниво на преработване на въглеродни емисии.Според изчисленията на Министерството на икономиката едва 12% от ресурсите са с рециклиран произход, като по отношение на микро, малките и средни предприятия в България усилията на Европейския съюз ще бъдат насочени към развитието на кръговата икономика и дигитализацията. Специално внимание следва да се отдели на анализ на състоянието на микро, малкия и среден бизнес и възможностите за затваряне на веригите на доставките и

ориентиране от линейно към кръгово производство

Важно е да се отчете огромната роля на научно-развойната дейност за осъществяването на плавен преход към климатично неутрална икономика. В тази връзка трябва много точно да се дефинират конкурентните предимства на българските научни изследвания, за да може научноизследователският ни потенциал да бъде правилно насочен и обезпечен. По отношение на научните изследвания и иновациите, България при правилно позициониране би могла да се възползва максимално за даване на тласък на научно-развойната дейност в определени области.Не на последно място, следва да се отчете обстоятелството, че България е външна граница на ЕС, което има пряко отношение и към постигането на заложените климатични цели от Съюза.Прилагането на регионални мерки на територията само на ЕС, които биха поставили българските МСП в неконкурентна среда, без ангажирането на останалите държави извън ЕС, няма да доведе до желания резултат, а ще влоши икономическото състояние на редица от по-слабите икономики в Съюза. Предвид на това България трябва да настоява ЕС да води по-настойчива външна политика за припознаване на тези климатични цели като национални цели на редица държави извън ЕС.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай